Вечните златниСветослав Пеев излиза на професионалната театрална сцена през 1964 г. Това означава, че тази година отбелязва пет десетилетия творчески стаж. Годините очевидно не му тежат, така че да му се налага да намалява кой знае колко темпото – той продължава да играе на сцената на Сатирата, поставя пиеси, преподава актьорско майсторство в школата на МОНТФИЗ, директор е на Драматичен театър „Невена Коканова” в Дупница. "Балкански синдром"Светослав Пеев: Моят професор във ВИТИЗ Желчо Мандаджиев казваше: „Никога не спирай.”Това ли беше най-важното, на което той Ви научи?Светослав Пеев: Не. Той беше велика личност, изключително честен и справедлив човек. С мен се случи една страхотна история, точно преди да завърша, 1963 г. Проф. Мандаджиев ми беше поръчал да изпълня разказа на Чехов „Старият актьор” на откриването на учебната година. Два дни лежах болен у дома с някакъв грип май и междувременно у дома дойде да ме види Радой Ралин. Донесе ми стихотворението „Сказание за Атила”, каза ми да го науча и да го кажа на откриването, като ме успокои, че в петък то ще бъде публикувано във в-к „Стършел”. То завършваше с:„На всеки клон – микрофон,под всеки балкон – микрофон, във всеки биберон – микрофон. И така под небосклона – 8 милиона микрофона.”То и сега звучи страшно. Не споделих с учителя си какво ще кажа, но като приключих, в залата имаше буря от аплодисменти. След половин час съобщиха, че уволняват проф. Мандаджиев от ректорската му позиция. В началото той искаше да ме бие, затваряше ми вратата под носа, защото остана само преподавател във ВИТИЗ, но после и от това място го изгониха заради мен. Ужасно трудно ми беше да го преживея, защото му нанесох страшни вреди. Изпратиха го директор на театъра в Кърджали, изолираха го напълно. След това той дойде да си види класа едва когато направихме една постановка във ВИТИЗ. Представете си какво време беше! Аз, например, съм играл в четири спрени постановки… Но проф. Мандаджиев дойде, след пиесата на всеки отдели време за похвала или критика. За мен – нищо! Накрая каза: „Светославчо, много добре.” Невероятно справедлив човек. Не пазеше лошо в сърцето си.Странно нещо е животът - за нещо, което не зависи от теб, да понесеш такива сурови последствия и животът ти да тръгне в съвсем друга плоскост. На Вас случвало ли ви се е нещо подобно в обратната посока?Светослав Пеев: Да, разбира се. Едно нещо може да обърне живота на човек. За някого отстрани може да изглежда дребно, докато за друг да не е така. Майка ми, например, беше много отдадена на идеята комунистка, бедна, но честна. Три месеца след като баща ми почина, я виждам да излиза от „Свети Седмочисленици”. Тя стана вярващ човек! Смъртта на баща ми я промени.Много пъти съм разказвал как видях смъртта два пъти над главата си, докато бях в болницата с кръвоизлив. Това ми промени коренно живота. Но, първият пример, който ви дадох с моя професор, е свързан с времето. Всичко е свързано с времето и с идеите на времето. Не е възможно да изскочим извън времето, изглежда, ние сме му подвластни.Светослав Пеев и Росица Александрова, "Лека форма на тежка депресия"Да се върнем на кандидатстването Ви във ВИТИЗ, което е било малко случайно.Светослав Пеев: Въобще нямаше да кандидатствам! Аз рисувах. А и бях капитан на националния юношески отбор на България по баскетбол. Попаднах в спортна рота, но в нея имаше само футболисти и борци. Така се поотдалечих от спорта. Но продължих да си рисувам. Дори имам 4-5 постановки като сценограф, първите две от 1966-67 година. В ДНА-то където живеех, се запознах с художника на театъра в Русе. Започнах да помагам на художник-изпълнителите с най-тежката работа. Не се оплаквах. При нас слизаше един голям актьор, както ние казвахме, провинциален аркашка, който беше играл и в Народния театър. Казваше се бай Георги Георгиев. Идваше, говорихме си. Веднъж отсъстваше един актьор и аз дори минах през сцената с две-три думи в едно от представленията. Службата ми почти беше свършила, когато му казах, че смятам да кандидатствам в Художествената академия. „Не – отсече бай Георги. – Ти ще кандидатстваш във ВИТИЗ и ще влезеш чрез мен, моето момче.”Какво е видял във Вас?Светослав Пеев: Не знам! Но навсякъде казвам, че съм влязъл с връзки. След приемния изпит от 15 мъже бях на последно място. Преди мен беше Васил Михайлов. Първи беше певецът Емил Димитров, а втори – моят близък приятел Климент Денчев. Страхотен випуск. Докато ме изпитваше моят бъдещ професор Мандажиев, аз криех, че нося очила. Тогава, за да излезеш с очила на сцената, трябваше да играеш или професор или дядо – за характер. Аз бях първият актьор с очила на сцената. И имах 7 различни чифта с диоптър. След като ми коригираха оперативно зрението, виждам идеално без очила. Но нося, защото кой съм без очила!?Нашите преподаватели бяха уникални личности. Боян Дановски, Стефан Сърчаджиев, Желчо Мандажиев, Гриша Островски. Те помнеха България от 30-те години, които всички знаем, че са били периодът на най-голям възход във всяко едно отношение. Как биха могли да се променят напълно след смяната на режима, нищо, че бяха минали вече повече от 15 години? Те си бяха хора от друга епоха, друго естество. Те не смееха да го показват, но ние го чувствахме.При Боян Дановски, например, е живяла майката на Георги Димитров и той е учил самия Димитров на немски. Той беше невероятно прогресивен човек. Уволниха го, защото усетиха, че трябва да започнат да се освобождават от тези хора, които просто си оставаха други. Дадоха му да направи една постановка в телевизията – „Сватбата на дребния буржоа” от Б. Брехт. Взе ни да участваме в нея с Климент Денчев, Жоржета Чакърова, Лео Конфорти от Народния театър и др. Репетирахме месец и той ни внуши, че всичко е толкова смешно, че народът ще падне от смях. Играеше се и се предаваше на живо по телевизията. А според сюжета – булката бременна от някой приятел, баща й се напива и започва да говори мръсни вицове, ужас! 15-20 минути след началото идва зам. директорът на телевизията и се развика: „Спрете! Половин България се обади да пита каква е тази гадост, която играете!” И настана какофония, изпяхме финалната песен, която също беше зловеща. Така Боян Дановски си отмъсти на всички, т.нар, прогресивни елементи, които обясняваха що е морал и го налагаха на другите. Това беше през 1968 г.Сред учениците на тези хора бяха личности като Нейчо Попов, Методи Андонов. Но след 1968 г. всички започнаха да стават все по-внимателни в работата си. Играл съм в две постановки на Гриша Островски, които бяха спрени.Какво е усещането да играеш в представление, което бива спряно? Това не е ли голяма травма, която дори да не се усеща веднага, оставя следа във времето?Светослав Пеев: Така е. Бяхме играли пиесата на Джери – Георги Марков „Да се провреш под дъгата” в толбухинския театър (театъра в Добрич – бел. ред.). Когато той я гледа, ни каза със смях: „Ще ме вкарате в затвора.” А ние – млади хора, бяхме доста дръзки. После той разказваше, че това е най-добрата постановка на тази негова пиеса.След това тук, в Сатирата, Нейчо Попов реши да направим пиесата на Г. Марков „Аз бях той.” По това време бях съвсем млад актьор, имах роля с една дума в друга пиеса в театъра. Нейчо дойде и ми каза, че Джери е настоял да изиграя ролята на Водещия, т.е. този, който е авторът на пиесата. Шест месеца репетираме. Идват от Министерството на културата, режат реплики, но не може да се спасят нещата. Каквото и да махат, остава основното: поредният герой казва: „Аз не съм виновен. Аз бях той!” и сочи нагоре. Разбира се, в крайна сметка, от човек на човек се стигаше до там, че се разбираше, че става дума за Тодор Живков.Нейчо Попов междувременно получи инфаркт, ние репетирахме без него. На 9-ия месец дойде нов министър и каза, че ще гледа пиесата сам, за да реши дали да я пусне. Ние разпространихме новината и на другия ден пред театъра беше манифестация. Счупиха стъклата отпред, за да влязат, защото не ги пускаха. В залата – по двама човека на стол, министърът се принуди да гледа от ложата. Почна представлението. Футболен мач! Реакциите в залата бяха страхотни. Пиесата беше много силна, но се появяваше и след чешките събития – началото на 1969 г. А министърът отсече: „Това беше, няма да излезе.”Георги Марков казва в мемоарите си: „Това беше поводът да напусна България.” Той беше велика личност. Свободен човек. Бохем. Пурите, уискито, нощем покер с Павел Вежинов… Мислеше по друг начин, затова и си отиде от тук.Светослав Пеев и Кирил Варийски в "Максималистът"Имате над 30 години стаж в Сатиричния театър. Първата Ви роля е в „Хитрата вдовица” през 1964 г…Светослав Пеев: Да, но тя беше в Толбухин, не в Сатирата. Кольо Петков беше режисьор на тази постановка. В нея участвахме всички, които бяхме разпределени в Толбухин. Заедно с няколко други провинциални театри дойдохме на представяне в столицата. Играхме пиесата във ВИТИЗ, получихме много добри отзиви от публиката. Дойдохме за едно представление, а изиграхме 5, и ни изгониха. Отидохме във Варна, там останахме 15 дни да играем и пак ни изгониха. Върнахме си се в Толбухин, където то достигна до 75 представления. Рекорд за провинциален театър. Беше жизнено и с чувство за хумор представление, с което и печелеше. Тогава Боян Дановски ни назначи в Сатиричния театър, но още две години не ни пуснаха от Толбухин.В провинциалния театър обкръжението е много важно. Тогава имахме страхотната подкрепа на партийното ръководство на Толбухин. И по-точно – то не беше партийно. Първият секретар на БКП там – Вълкан Шопов, казваше: „За мен театърът е на първо място в района ми. По него ще съдят какъв съм и какво правя.” От ВИТИЗ отидохме там петима човека. Заварихме Коста Карагеоргиев. След това дойдоха всички големи режисьори – Поляков, Красимир Спасов, Кольо Петков, Слави Шкаров, страхотни хора, с които правихме много хубави неща. Това се отрази на всички ни положително. Имахме по 5-6 главни роли на сезон, а бяхме съвсем млади. Усещахме се пълноправни актьори.Таня Масалитинова ми каза, че актьорите трябва да внимават много да не ги разпределят повече в поддържащи роли, защото веднъж свикнат ли да те виждат в такива роли, може в тях да си останеш.Светослав Пеев: Не споделям този принцип. Имаше голяма разлика между Народния и Сатиричния театър. Тук и във втора роля можеше да се изявиш чудесно. Това зависи и от режисьора и от актьора. Страхотни примери има в това отношение. По едно време започнаха да говорят за Парцалев, че разчита само на говора си. Тогава Методи Андонов го разпредели в „Свинските опашки” с едно изречение. Парцалев трябваше да каже: „Заклах го.” в момента, в който оркестърът трябва да засвири, но така, че уж да не го чуят останалите. Гегът беше в това, че се случва точно обратното. Публиката умираше от смях. Представете си какъв режисьор беше Методи Андонов – за да докаже, че Парцалев не е само актьор със смешен акцент, на думите. Той имаше едно изречение, но през останалото време играеше страхотно и без реплики. Режисьорите трябва да бъдат и педагози. Страшно е като нарочат някого за положителни или отрицателни роли. Аз съм имал късмет с различни роли. И в киното, макар там да бяха повече положителни герои като че ли. Но не се оплаквам, защото там бях все с големи режисьори.Светослав Пеев, Васил Драганов, Ивайло Калоянчев в "Онова нещо"Гледах първия филм на Методи Андонов наскоро – „Няма нищо по-хубаво от лошото време”. Направи ми впечатление, че във всички роли няма случайни лица, дори епизодичните сякаш много внимателно е подбирано кой да ги играе.Светослав Пеев: Тогава Методи идва при мен и ме пита дали карам кола. Аз скрих, че не карам и той ме разпредели в една от ролите. Ужас! Понаучих нещо криво-ляво. Имах голям инцидент с фолксвагена, който карах. На един светофар останалата част от колите пред мен се изтегли и аз останах да чакам зеленото. Знаех накъде трябва да карам, но останах съвсем сам. Снимките бяха в Източен Берлин. По едно време като ме подгониха полицейски коли, обградиха ме, спряха ме, накараха ме да изляза с ръцете на тила и казват; „Ти шпионин ли си?” Как да обясня, че става дума за кино! Добре че останалите се върнаха, като забелязали, че не идвам. Какъв бил проблемът – от реквизита сложили само отпред западногермански номер, а отзад останал източногерманският.Там имахме чудесни преживявания, защото групата беше страшна – Тодор Колев, Константин Коцев, Гец! Живеехме много добре. Радвахме си се един на друг. Хората не бяха злобни. Между нас имаше голяма връзка.Може би защото сте имали възможност да се изявявате пълноценно в професията си.Светослав Пеев: И това също. Но и онези хора, нашите учители, ни бяха научили така. А сега, дори между тези, които още учат, вече си личат личните отношения. Между онези не личаха. Те всички се уважаваха, коректни бяха, имаха и чувство за хумор. Нещата се промениха. Може би и възпитанието си оказва влияние. Но аз винаги казвам, че ние сме увредени хора. Каквото и да правим, каквито и да сме – увредени сме, а не съзнаваме. Не може да не си увреден, след като заради една дъвка или една кока-кола си правил глупости. Днес младите се чудят как сме се редили за банани т .н. Затова си мисля, че 40-годишните днес трябва да вземат в своите ръце властта, държавата. Синът ми беше в спортно училище. През 1987 г. се връща у дома един ден и ми казва: „Отказах да вляза в Комсомола.” Аз му се накарах хубаво, а той ми отговаря: „Ама ние 15 човека отказахме.” Тогава е тръгнала промяната. Тези хора вече мислят другояче. И днес синът ми мисли по-мащабно, по-свободно.Хиндо Касимов и Светослав Пеев в "Рейс"Бил сте и директор на Сатиричния театър. Разкажете за работата си преди да ви уволнят със Станислав Стратиев. Когато видяхте нещата от другата страна, като директор, какво се опитахте да промените в работата на театъра?Светослав Пеев: Уволниха ни на 4 декември 1988 г. Станко беше главен художествен ръководител, а аз изпълнителен директор. Той – първи, аз – втори. През 1982 г. ми каза, че може да се оправи с всичко друго, но не и с хората и ме помоли да се заема с тази работа. Бяхме близки, играехме заедно и баскетбол. Допълвахме се в театъра. Той имаше чудесно чувство за хумор. Един ден идва и казва, че имаме нова актриса. Аз казвам – нямаме. Той настоява, че имаме. Оказа се, че са спуснали една актриса от министерството. Станко беше справедлив човек. Освен това разбираше, че драматургията е съвсем различна професия от писателската. Когато е писал „Римска баня”, първата си пиеса, три месеца с Нейчо Попов са били сами на Витоша и тогава Нейчо му е обяснил законите на драматургията.Една от причините да си отидем беше последната негова пиеса – „Балкански синдром”, която не се хареса на властта. Ние решавахме какво да поставим, а от министерството даваха зелена светлина или спираха представлението. Искахме Мрожек да поставим – не го одобриха. Играехме и „Римска баня” и „Сако то велур”, но „Балкански синдром” ги ядосало много. Също така искахме да играем Христо Бойчев, една пиеса на Стефан Цанев за богомилите – не дадоха.В началото на декември, изтичаше годината вече, а може би нарочно отгоре ни бяха спуснали много висок план за изпълнение. Предложих на Станко да направим три представления от 10 часа вечерта – Йълдъз Ибрахимова пее, Огнян Митев от Пловдив свири на китара, аз чета стихове на Радой, Марко Ганчев, Христо Фотев – в Сатирата на двойни цени. Беше пълно до горе. Беше като дисидентска сбирка. Преди втория спектакъл Станко ме вика и казва: „От Градския комитет искат сценария.” „Какъв сценарий – викам аз. – Кой когато иска – свири, който когато иска – пее, кой когато иска – чете стихове.” На третата вечер ни спряха тока. Йълдъз каза, че може и без микрофон, Огнян извади куха китара, а аз на светлина от петромакс чета. И ни уволниха.Станко беше доста по-умен от мен човек, разсъдлив и умозрителен. Ставаше все по-тъжен и мрачен в следващите 10 години. Аз за три дни го преживях и влязох в болница със страхотен кръвоизлив. Казаха, че е от стрес. 19 дни бях в реанимация. Когато излязох, ни казаха, че ни махат, защото искат да издигат млади кадри. Усещали са, че работите отиват на лошо за тях. Но нито аз, нито Станко сме се правили на дисиденти. Мислехме, че правим нещо добро за изкуството, за България, за държавата, за партията, за правителството. Бяхме верни, а изведнъж ни направиха врагове. Беше ни страшно, но със Станко дори се шегувахме след това с реплики: „Ей, врагът, я ела тук.” После стана така, че конферирах с Ели Скорчева големия митинг през 1990 г., на който хората бяха изпълнили „Цариградско шосе” до Плиска. Това не е ли малко шизофренна ситуация, в която си мислиш, че с работата си правиш нещо на ползу роду, а то се оказва точно обратното?Светослав Пеев: Така е, но времената се променяха. Ние имахме връзки навън. Станко, например, беше полски възпитаник. Полша първа тръгна към промяна с папа Йоан Павел Втори, със „Солидарност”. Ние не сме осъзнавали, че нещо вътре в нас работи в друга посока. Вече не бяха онези години – седемдесетте, в които не те пускаха извън България. Ние пътувахме много през 80-те. Аз не мога да стоя на едно място и най-много обичам да пътувам. Между 1986-87 г. Сатиричният театър излиза извън граница 7 пъти. Бяхме поканени във Финландия, Швеция, Унгария, Полша, Тунис, Алжир. Това се отразява на човек. Показва му други места, идеи. Но изглежда трите концерта с Йълдъз са били някакъв връх в очите на властта. И то без нищо подривно. Нито съм прочел ред срещу някого, нито съм агитирал… Но ние се движехме сред личности като Радой, Марко Ганчев, Станислав – те просто живееха 20 години преди останалите. Без да осъзнаваме, сме попивали от тях.Весела Благоева и Светослав Пеев в "Римска баня"След уволнението си заминавате в чужбина. Преди това не сте ли имал идеи за емиграция?Светослав Пеев: Не, никакви. Още в края на януари 1989 г. направихме със Станко първия частен театър, който кръстихме „Надежда”. Плакатистът Чехларов беше направил лого с черен облак, зад който леко се показва слънцето. Направихме театъра благодарение на Николай Добрев, който беше уникален човек. Но още първото представление искаха да спрат. Отидох при Николай Добрев, за да му се оплача, че спират представлението. Той така се разлюти, тегли страшна псувня. Опитахме второ представление да направим – спряха и него. Тогава се обадих в Италия на италианския режисьор – сицилианеца Валтер Манфре, с когото бяхме близки, защото той идваше тук с „Театър в куфар”. Той каза, че има работа за мен, но добре, че тогава Борис Христов прие да ме приюти в дома си, в едно таванче, защото нямаше къде да живея. Стоях година и половина в Италия. На 11 ноември 1989 г. вървим с Борис Христов – аз от едната му страна, от другата – Ернестина Шинова и Момчил Карамитев. Той пита: „Сега ще си отиде ли простотията от нашата държава, г-н Пеев?” „Разбира се, г-н Христов – отговарям му аз.” Но не си давахме сметка, че една простотия ще се замени с друга.Какво Ви дава режисурата?Светослав Пеев: Аз не съм режисьор, актьор съм си. Слава Богу, в моята първа по-сериозна работа тук, в Сливен попаднах на едно момче докато правех пиесата на Душан Ковачевич „Д-р Шустер”, която прекръстих на „10 хиляди долара в левия вътрешен джоб”. Казваше се Йонко Цонев и беше стажант. От 5 негови предложения, 3 бяха велики глупости, но 2 се оказваха гениални. Всичките си постановки съм направил с него. Той е завършил режисура и много знае за нея, а аз знам за актьорското майсторство и с това се допълваме. Условията го принудиха да се занимава с друго, но като почна пиеса, взима си отпуск и започваме заедно.Възродихте някои от пиесите на Стратиев, а и направихте спектакъла по негови текстове „Лека форма на тежка депресия”.Светослав Пеев: Убеждавах колегите тук, че в Сатирата винаги е имало такова представление – естраден спектакъл, колаж от неща. Макар че имаше съпротива в театъра спрямо подобна форма на представление, ние успяхме да го направим. Публиката продължава да реагира страхотно. И онзи ден беше страхотно. Или избухва в смях или мълчи, когато например кажем: „България е страна за завръщане, не за живеене.”Осма година публиката се радва и на „Римска баня”. В нея се наложи да преработваме разни неща. Един млад човек, например, ме запита: „Ама какво е това „еснаф”? Казах си, че трябва да сменим думата, за да я разбират младите. Сменихме я на „егоист”. Какво да направим – времето върви, нещата се променят. Просто трябва да махнем отживелиците, защото гледам други представления по пиеси на Станислав, в които всичко е така, както той го е написал, но на мен не ми звучат в сегашния ден. Аз гледам нагоре и си казвам: „Станко, ще ми простиш!” Освен това докато правихме „Римска баня”, Христо Бойчев ни пита един ден: „Какво ще го направите Кварталния?” Говори за ОФ отговорника, за тези хора, които бяха най-страшни, защото следяха и донасяха за всички. И два дни по-късно с Мито Манчев го измислихме да е най-големият от всички злодеи вътре. Сега, след смъртта на моя близък приятел Мито, аз го играя. Светослав Пеев и Георги Калоянчев в "Сако от велур"Поставихте миналата година и първата пиеса на най-играния в чужбина съвременен български драматург – Христо Бойчев – „Онова нещо”.Светослав Пеев: В 63 държави по света, представяте ли си какво е това!? Отдавна исках да го поставя. Едни англичани идваха тук, за да играят „Римска баня”. Разговаряхме с режисьора им, който разказа как техният голям драматург Том Стопард ги е подпомогнал и финансово и морално, за да поставят „Римска баня” и да достигнат с нея и до България. Казал им, че в региона на Източна Европа има 5 души, които са оказали страхотно влияние върху литература, драматургия, даже и в отношенията между хората. В Полша това е Мрожек, в Чехия – Хавел, в Сърбия – Душан Ковачевич, а в България са двама: единият го няма вече – Станислав Стратиев, а другият е жив – Христо Бойчев. Сега, като ви го казвам това, настръхвам, защото ние не знаем какво мислят световни хора за нас. Казах си, че на всяка цена трябва да направим Христо Бойчев, говорих с тогавашния директор на Сатирата – Калин Сърменов и той се съгласи.Много трудно го направихме. Заради многото премиери през изминалия сезон имахме три закрити представления с идеята официалната премиера да остане за този сезон. Трите минаха, ръководството се смени и така и не направихте премиера. Още някак си не можем да тръгнем като хората напред. Мъчим се, реклама ли няма достатъчно, хората не знаят за него, а ние го направихме за едно забавление. Преди всичко пиесата е забавление, защото това е абсурдна история. Ние много държим на „Онова нещо”, на Бойчев. В нея открихме различни неща, които просто правят нещата страхотни. Особено в моя герой аз открих страхотни неща.Като директор на театъра в Дупница искате да направите фестивал на театрите от Югозападна България.Светослав Пеев: Днес се връщам от разговор с директорите на театрите в Кюстендил, Благоевград и Перник. От 11 до 15 май тази година ще протече фестивалът. Освен тези три града, ще поканим постановка от Сатиричния театър, както и нашият театър, дупнишкият, ще участва с премиерата си по случай 120 годишнина на театъра в града. Става дума за нова пиеса от Михаил Вешим – „Криворазбраната глобализация”, която говори за нашето място в Европейския съюз. В главната роля ще е Мария Сапунджиева. От Благоевград ще дойдат вероятно с „Хамлет”, Сатирата, може би, с пиесата на братя Ранкови „Всички в леглото”, а Кюстендил и Перник с премиерни спектакли.Какво тече театралният живот извън София? Тук сме разглезени от много театри, различни предложения всяка вечер.Светослав Пеев: Положението е много тежко. Театралният живот в момента, в най-точния смисъл на думата, е безумна самодейност. За да имат живот, представленията трябва да пътуват. В Монтана ми разказваха как на една постановка дете от публиката се провикнало: „Я, нашата маса!” Много е важно да имаш една или две звезди, които да привличат зрителите. В момента има между 5 и 8 мъже, които вкарват публика в залата и една-единствена жена – Мария Сапунджиева. Ние, например, обиколихме България с „Бай Ганьо”. Самото произведение вкара хората в залата и донякъде Ивайло Калоянчев, който се освободи от сянката на баща си, лека му пръст, и е много добър в тази роля! И при нас вече има значение дали в представлението има звезди, както е отвъд океана. Хората нямат пари, не ходят на театър два пъти месечно, както беше преди, а един път на два месеца. И трябва някой да им похвали спектакъла. Много бързо се разбира дали едно представление е добро или не само от реакциите на зрителите и какво споделят извън залата.Светослав Пеев и Мариана АламанчеваНа какво залагате в спектаклите в Дупница за привличане на публика? Театърът, вероятно, е финансиран поне частично от държавата?Светослав Пеев: От година и нещо не получаваме никакви пари. Когато ни канят – пътуваме, разплащаме се с екипа от приходите и това е. Работим на принципа на представления със звезда, да речем „Вечеря за тъпаци” с Христо Гърбов, както и се стремя да включвам от седемте актьори, които са на щат в театъра. Те са добри актьори и важното е да се получи прилично представление. Единственото изключение за спектакъл, който винаги има публика, без в него да има звезда от онези 8, е „Бай Ганьо”. Страшно сме зависими от икономическия принцип.Твърдите, че харесвате емоционалния театър. Къде е границата между популярното изкуство и халтурата?Светослав Пеев: Както казваше Нейчо Попов: „Има добра, има и лоша халтура.” А халтура в превод значи кражба от чужд гроб. Когато идваше тук покойният вече Андрей Миронов, с който бяхме добри приятели или Шура Ширвиндт, който сега е художествен директор на Театъра на сатирата в Москва, където бях и половина година на стаж в края на 60-те години, казваха: „Ето кровавая хальтура.” Всичко зависи от актьора. Добрият актьор прави и прилична халтура. Парцалев беше невероятно забавен. Стояна беше страхотна. Калоянчев също. И ние сме правили също. Понякога сме се срамували, но не сме правили неща насила, за да изнудваме хората.Халтурата в момента е чалга театърът в най-чист вид, когато с абсолютно непозволени средства привличаш публика. На „Раковска” има доста такива. Поне от тази гледна точка аз съм застрахован заради моя приятел Йонко Цонев, защото нито той, нито аз ще си позволим да направим чалга. Можем да направим касово представление, но това, че е касово, не означава, че е непременно чалга. Дълги години у нас се толерират спектакли, които нямат кой знае каква посещаемост, дори при награди. А вижте, например, Сашо Морфов – при него има мисъл, идеи, нов поглед и зрители, които искат да го гледат! Това е съчетанието на успеха. Много съм радостен, че „Римска баня” се гледа вече 8 година и нищо не пречи на хората да се забавляват. А Станислав ни пази отгоре. Щяхме да играем представлението в Пловдив на Античния театър. В 19 ч. се изля такъв порой – с ледени късчета! В 20 ч. спря, а представлението беше в 20.30 ч. Този горе раздуха облаците и 3000 души влязоха вътре.Сега ще ви обясня за какъв театър съм аз – „Хамлет” на режисьора Юрий Любимов в Русия с Висоцки. Висоцки е дисидент, човекът против. Въпреки че може да избира между 5 Хамлетовци, все руси, високи по метър и 90, Любимов взема Висоцки, който физически няма нищо общо. Но Хамлет е против монархията, властта, краля, това, което върши майка му. Този избор е невероятна идея, още повече, че Висоцки е и невероятно популярен човек.ВизиткаСветослав Пеев, когото всички свойски наричат Славчо Пеев, е роден на 4.04.1939 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г. След това е разпределен да играе в театъра в Толбухин (днешен Добрич), като от 1967 г. насам започва да се изявява на сцената на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов”. Между 1986 и 1989 г. е и изпълнителен директор на театъра. След като заедно със Станислав Стратиев, който е артистичен директор на Сатирата, са уволнени, Светослав Пеев заминава за Италия. Година и половина по-късно се връща в България. По-късно заминава да живее и работи в Кипър, където остава 6 години. Започва да поставя пиеси там, преподава актьорско майсторство. След завръщането си у нас през 2005 г. продължава да играе на театрална сцена и започва да се изявява и като режисьор на постановки, които прави заедно с Йонко Цонев. От 2009 г. е директор на театъра в Дупница.В цифриРолите му в театъра са над 70. Емблематична е тази на Иван Андонов в „Римска баня” (1974, реж. Нейчо Попов) и „Сако от велур” (1976, реж. Младен Киселов) от Станислав Стратиев. Светослав Пеев участва в няколко други постановки по пиеси на Стратиев: „Рейс” (1980, реж. Младен Киселов), „Максималистът” (1984, реж. Крикор Азарян и Маргарита Младенова), „Балкански синдром” (1987, реж. Иван Добчев). През 2006 г. заедно с Йонко Цонев поставя „Римска баня” на сцената на Сатиричния театър. Сега играе в нея на мястото на Димитър Манчев. Поставя и „Лека форма на тежка депресия” по Стратиев на сцената на Сатирата, а от миналия сезон поставя и играе в „Онова нещо” на Христо Бойчев. Светослав Пеев има и над 100 телевизионни роли. Снимал се е в повече от 20 филма, сред които „Отклонение” (1967, реж. Гриша Островски и Тодор Стоянов), “Мъже в командировка” (1969, реж. Гриша Островски и Тодор Стоянов), „Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971, реж. Методи Андонов), „Баща ми бояджията” (1974, реж. Стефан Димитров), “С деца на море” (1972, реж. Димитър Петров), “Изпити по никое време”, (1974, реж. Иванка Гръбчева), “Матриархат” (1977, реж. Людмил Кирков), “Войната на таралежите” (1979, реж. Иванка Гръбчева), “Приятели за вечеря” (1981, реж. Яким Якимов), „Мисия Лондон” (2010, реж. Димитър Митовски).“Войната на таралежите” (1979) Любима роляВъпреки че героят му от Стратиевите пиеси – Иван Андонов, става нарицателно име, Светослав Пеев споделя, че много е обичал една от по-скоро изиграните си роли – тази на Дон Жуан в пиесата от Анатолий Крим, поставена в „Сълза и смях”. „Мисля, че стана и добро представление – казва той. - По-късно си даваш сметка с какво дадена роля те е привличала, защо си й се радвал толкова. Но аз май имам късмет, че съм попадал и в добра драматургия и с добри режисьори. Иначе човек трябва да прескочи себе си. Да отиде в мислите си, да потърси там други неща, които не са му присъщи. Но с тези режисьори, с които нещата са ни се получавали, мисля, че сме били на едно мнение и някак си сме довършвали заедно крайния резултат. Е, играл съм и в такива представления, в които просто не ти се играе, но са били малко. Възпитан съм да забавлявам хората не с глупости, а с качествени неща и то в днешния ден. Това са ме учили моите учители и това се стремя да правя. Не можеш да възпиташ хората с едно представление, но можеш да им покажеш разни неща.”Само Локо!Въпреки че е играл професионално баскетбол седем години, Светослав Пеев е голям футболен запалянко. „Локомотив” (София) е предпочитаният от него отбор, въпреки че баща му е сред основателите на „Левски”. Самият актьор обаче е бил съученик на един от незабравимите български футболисти, легендата на „Локо” – Никола Котков. Светослав Пеев споделя, че от всичко би могъл да се отрече, но от любимия си отбор – никога.Семейна хроникаБил е женен три пъти – първият път почти на шега сключва брак с рускиня, който е набързо анулиран. От другите си два брака има син Петър и дъщеря Йоана. Сега е горд дядо на четири внучета от сина си.интервюто със Светослав Пеев подготви Лора ТрайковаСнимките за материала са любезно предоставени от Сатиричен театър "Алеко Константинов".Рубриката е реализирана с приятелската подкрепа на Съюза на артистите в България ... още »
След неотдавнашното изявление, че Спайдър-мен е първият посланик супергерой на световното движение, организирано от WWF, Часът на Земята, актьорите Андрю Гарфилд и Ема Стоун от очаквания с огромен интерес блокбастър „Невероятният Спайдър-мен 2“ са избрали да подкрепят два отделни проекти на Earth Hour Blue - новата програма за обединяване усилията на хората и събиране на дарения за спасяване на планетата.Новата платформа стартира от световния център на Часът на Земята в Сингапур с обръщение, което вдъхновява хората да използват силата си, за да се превърнат в супергерой на планетата. Програмата позволява на всекида използва своя глас или своето дарение,за да действа за подпомагане на проекти по целия свят.Тръгвайки от сърцето на Азия - Сингапур по целия свят, Часът на Земята бързо се разраства и обхваща стотици милиони хора от всички сфери на живота в 7000 големи и малки градове и 154 държави и територии.Андрю Гарфийлд, който е в ролята на Питър Паркър / Спайдър-мен в предстоящия филм, подкрепя на проекта на Earth Hour Blue „Пламък, наречен Надежда“. Той има за цел да осигури енергия от чист био-газ за местните общности в Непал, като по този начин се намали обезлесяването и се предостави алтернативен поминък на домакинствата в района.Тази инициатива за био-газ в крайна сметка ще помогне да се промени животът на децата в общностите в Терай, Непал, като им позволи да ходят на училище, вместо да придружават родителите си, събирайки дърва за огрев.Децата в едно село в Непал са изпратили лично прочувствено видео-съобщениена Андрю Гарфийлд в подкрепа на проекта. Тяхното послание „Обичам те, Спайдър-мен“ показва, че влиянието на супергероите може да достигне отвъд фантастиката.Гарфийлд казва: „Часът на Земята стартира първата по вида си световна програма за обединяване на хора и доброволно набиране на средства за планетата, така че вие също може да се превърнете в супергерой, като Спайдър-мен.“Ема Стоун, която е в ролята на Гуен Стейси във филма, е избрала да подкрепи проекта на Earth Hour Blue „Пазители на кученца“, която има за цел да подпомогне тренировките на специално обучени кучета и техните водачи запроследяване на животни, разкриване на престъпления срещу дивата природа, намиране на незаконни предмети за търговия, както и преследванена определени бракониери от рейнджърите в Националния парк Читуан, Непал.WWF работи с правителствата по целия свят, за да се борят с престъпността сред дивата природа, като защитава животните в техните естествени местообитания и с помощта на специално обучени кучета откриват бракониери и незаконни предмети за търговия от дивите животни по целия свят.„Часът на Земята ви дава силата да вдъхновите всекиедин човек. А Часът на Земята е много повече от само един час. Има страхотни проекти за обществото, за планетата, които се случват по целия свят", - казва Ема Стоун.Голяма част от успеха на Часът на Земята досега е подхранван от мобилизацията на хора от целия свят да участват в годишното събитие „Без светлини“, което ще се проведе тази година на 29 март 2014 от 20:30 ч.Успоредно с ентусиазма на хората по време на събитията по целия свят,нараства и внушителното присъствие на дигиталните технологии в Часът на Земята, който от самото си създаване през 2007 г. е достигнал стотици милиони хора чрез социални платформи. Часът на Земята предвижда нова програма за обединяване на хората и набиране на дарения, която ще събере финансиране за околната среда чрез използване на тези участници за избори набиране на средства за избраните от тях проекти за Земята, които са достъпни в новата дигитална програма.„Часът на Земята е за това, да използваш силата си и да промениш нещо. Всекиможе да окаже въздействие,независимо дали с помощта на своя глас или чрез дарение от няколко долара, сега вече всичко е във ваши ръце." - казва Анди Ридли, главен изпълнителен директор и съосновател на Часът на Земята.Режисьорът на „Невероятният Спайдър-мен 2“ Марк Уеб вече подкрепипроекта в Индонезия „Да подсилим рейнджърите“, който има за цел да осигури по-добро оборудване за рейнджърите на WWF, които защитаватзастрашени диви животни като суматранския тигър, слон, носорог и орангутан и техните горски местообитания.По-рано тази седмица Уеб, един от създателите на Спайдър-мен Стан Ли, композиторът Ханс Цимер и музикантът Фарел Уилямс се обърнаха към социалната медия, споделяйки своята подкрепа за Часът на Земята чрез туита на Уилямс: „Този път той ще спасява околната среда. Спайди е първият посланик супергерой на @WWF's #EarthHour@SpiderManMovie."Проектите на Earth Hour Blue са проверени от WWF, една от най-големите и уважавани организации за опазване на околната среда. Тези проекти създават решения за екологичните предизвикателства, пред които е изправена нашата планета.Следвайки същият отворен подход към дейностите на Часът на Земята, всеки от нас може да бъде сред първите новатори, които ще се ангажират с даден проект и да обединят с други хора нарастващите си сили за опазване на планетата. В допълнение хората могат да добавят свои глас и да се включат към определени проекти, ангажирайки се с много повече отфинансова подкрепа. Използвайки тези два варианта за подкрепа от страна на хората, Часът на Земята се надява, че новата програма ще увеличи усилията му за укрепване на мястото на движението за една година. В Сингапур фокуса ще бъде насочен към набиране на съратници за местни действия за устойчиво развитие, свързани с климатици, опазване на водите, енергийна ефективност и намаляване на използването на пластмаса.Sony Pictures Entertainment, студиото зад продукцията „Невероятният Спайдър-мен 2“, допринася към проектана WWF- Китай и Earth Hour Blue, който осигурява по-ефективни печки за готвене и отопление, като по този начин предотвратява обезлесяването на местообитанията на Голямата панда. За усилията си студиото ще получи Златен стандарт за въглеродни компенсации, тъй като цялото производството на „Невероятният Спайдър-мен 2“, включително и рекламното турне,савъглеродно неутрални.Благодарение на многобройните усилия за устойчиво развитие през годините, „Невероятният Спайдър-мен 2“ се превърна в най-екологичната продукция в историята на Columbia Pictures. Усилията за опазване на околната среда, на снимачната площадка и извън нея, бяха подкрепени на всички нива - от продуцентите, студиото, актьорите и творческия екип, като започнаха още по време на подготовката за производство.„Много съм горд от факта, че производството на„Невероятният Спайдър-мен 2 е изцяло въглеродно неутрално. Ние дадохме дума и поехме ангажимента да бъдем максимално отговорни към околната средапо време на самото производство, взехме специални мерки да мислим„зелено“ и да избягваме на отпадъците, а сега завършването на този процес с Earth Hour Blue е прекрасно доказателство какво можем да постигнем, когато всички работим заедно", - казва Джеф Блейк, Председател на отдела за маркетинг и дистрибуция в Sony Pictures Entertainment.Така че използвайте силата си и се вдъхновявайте сами да бъдете супер герой за планетата на earthhour.org! ... още »
Струващият над 100 милиона долара приключенски епос “Помпей” се пребори с историческата лента на Джордж Клуни “Пазители на Наследството” и застана на лидерската позиция в българската бокс офис класация. За първия си уикенд по родните киноекрани (21-23 февруари) премиерната 3D-продукция с Кийфър Съдърланд и Емили Браунинг успя да привлече малко над 13 хиляди зрители и натрупа общо 138 584 лева. Сравненията с филми като “Гладиатор” и “Върхът на Данте”, приличната предварителна реклама и факта, че става дума за скъп триизмерен приключенски филм с голям брой прожекции на ден са определено основните фактори, които допринесоха за стабилния бокс офис старт на “Помпей”. Лентата на Пол Андерсън едва ли ще се превърне в един от най-успешните филми на годината, но съдейки по стартовите приходи крайните резултати със сигурност ще бъдат задоволителни (за заглавие, което не е част от вече изградена поредица). В Съединените щати и по-голямата част от Европа “Помпей” беше засенчен от все по-силно представящия се “LEGO: Филмът”, но българската публика рядко се влияе от чуждите предпочитания и в този случай родния афинитет към приключенско-историческите заглавия надделя. Очакванията са, че до края на тази седмица приходите на “Помпей” ще надминат границата от 200 хиляди лева.Българската комедийна драма “Живи легенди” заема втора позиция в класацията, със спечелени за изминалия уикенд 86 738 лева. Режисираната от Ники Илиев лента се върти по кината от десет дни насам и за този период от време е натрупала общо 269 421 лева. Само за изминалата една седмица “Живи легенди” е добавил към актива си допълнителни над 120 хиляди лева и по всичко изглежда, че границата от 500 хиляди лева ще бъде достигната до две седмици. Силната конкуренция ще попречи на филма да се превърне в хит от ранга на “Операция - Шменти капели” и “TILT”, но все пак представянето му ще бъде сметнато за напълно успешно (особено като се има предвид, че става дума за оригинална лента, която се прожектира единствено в 2D-формат). До десет дни “Живи легенди” ще покрие вложените в направата му 400 хиляди лева.Третото място е заето от премиерния “Пазители на Наследството”, който за първия си уикенд на българска почва (21-23 февруари) е вкарал в касите на кината 45 169 лева – скромен стартов резултат, който е обаче е напълно очакван за заглавие, което по принцип е насочено към по-възрастната публика. Историческата тема и еклектичния актьорски състав са без съмнение основните притегателни сили на “Пазители на Наследството” и въпреки че филма на Джордж Клуни остана в сянката на далеч по-рекламирания “Помпей” той има шанса да набере малко повече скорост през следващата една седмица. От състоялата се преди 18 дни световна премиера досега “Пазители на Наследството” е натрупал общо 84 256 960 долара, при бюджет за снимки и реклама от около 75 милиона долара.Анимацията “Крадци на ядки” застава на четвърта позиция в класацията, със спечелени за пет седмици по кината 384 710 лева. Тъй като не става дума за продукт на могъщата холивудска машина първоначалните очаквания относно бокс офис представянето на 3D-лентата не бяха особено големи. Въпреки конкуренцията обаче “Крадци на ядки” стартира с прилични за подобно заглавие приходи и по всичко изглежда, че ще приключи похода си по родните киноекрани със сума от близо половин милион лева. В световен мащаб канадско-корейската анимация е спечелила 65 милиона долара при бюджет от около 40 милиона.Романтичната драма на Акива Голдсман “Зимна приказка в Ню Йорк“ е на пето място в родния топ 10, като за изминалите десет дни от премиерата си лентата е натрупала общо 90 982 лева. Имайки предвид жанра към който филма принадлежи предварителните очаквания относно финансовите постъпления не бяха големи и досегашното представяне на родна почва не прави особено впечатление. “Зимна приказка в Ню Йорк“ няма шанс да бъде запомнен с нещо отличително по отношение на бокс офиса и в най-добрия случай ще бъде свален от екраните с приходи от около 200 хиляди лева.Шестата позиция е заета от “LEGO: Филмът”, който се превърна в един от най-големите тазгодишни хитове в САЩ и Англия, но не успя да предизвика силно раздвижване сред българската публика. Триизмерната лента се прожектира на родна почва от три седмици насам и за този период от време е вкарала в касите на кината 95 428 лева. Що се отнася до България играчките LEGO бяха най-известни през 90-те години и намалялата им популярност тези дни определено изигра негативна роля в представянето на анимацията. Липсата на голям зрителски интерес най-вероятно ще попречи на “LEGO: Филмът” да се добере до границата от 200 хиляди лева. За сметка на това филма на Фил Лорд и Крис Милър вече е натрупал в световен мащаб близо 300 милиона долара.“Робокоп” е на седмо място в класацията, със спечелени за три седмици 235 928 лева. Въпреки че е високобюджетен римейк на популярен филм от 80-те години новия “Робокоп” тръгна по кината без особени претенции и досегашното му представяне отговаря напълно на предварителни очаквания. Подобно на скъпите екшън-ленти “Непобедимите” и “Бойни кораби” филма на Хосе Падиля няма да бъде счетен за финансов провал в България, но и няма да бъде запомнен като един от големите хитове на годината. По всичко изглежда, че “Робокоп” ще бъде свален от екраните с приходи от около 300-350 хиляди лева.Осмата позиция е за шпионския екшън на Кенет Брана “Джак Райън: Теория на хаоса”. Филмът с Крис Пайн се върти по кината от близо един месец насам и до момента е натрупал общо 291 885 лева. Липсата на триизмерни прожекции определено оказа влияние на приходите, но въпреки не особено впечатляващото си представяне “Теория на хаоса” подобри постижението на предишния филм от поредицата за Джак Райън (носещ името “Всички страхове”) и до няколко дни ще надмине границата от 300 хиляди лева. Общо по света “Джак Райън: Теория на хаоса” е спечелил 127 милиона долара.Триизмерният “Легендата за Херкулес” застава на предпоследното девето място, със спечелени за шест седмици 549 151 лева. В Щатите и по-голямата част от света “Легендата за Херкулес” бе на практика игнориран от зрителите, но родната публика бе далеч по-благосклонна и лентата достигна границата от половин милион лева за по-малко от един месец. Подобно на скорошния римейк на “Конан варварина” режисирания от Рени Харлин филм беше счетен за финансово разочарование по света, но от друга страна се превърна в съвсем приличен хит в България. Ако бъде задържан на екран още две седмици “Легендата за Херкулес” ще успее да надмине границата от 600 хиляди лева.“Академия за вампири” е десети в класацията, със спечелени за десет дни 53 089 лева. За разлика от “Легендата за Херкулес” филмовата адаптация на романа “Академия за вампири” регистрира слаби постъпления както в Съединените щати, така и в България. Лентата на Марк Уотърс е поредното доказателство, че популярността на дадена книга сред читателите по света не е автоматична гаранция за успех в бокс офиса. “Академия за вампири” няма шанс да набере повече скорост в следващите дни и ще се нареди до скорошните младежки филмови адаптации “Скитница”, “Красиви създания” и “Реликвите на смъртните”, които също регистрираха слаби финансови постъпления в България и САЩ. До момента по света “Академия за вампири” е спечелил едва 17 милиона долара, при бюджет за снимки и реклама от над 30 милиона долара. ... още »
С приходите си от близо половин милиард долара в световен мащаб “Шрек” сложи началото на един от най-популярните и доходоносни анимационни франчайзи в историята на киното. Оригиналната лента от 2001-ва година беше последвана от три директни продължения, които от своя страна вдъхновиха голям брой късометражни филми, комикси, видеоигри, атракции и не на последно място изненадващия анимационен хит “Котаракът в чизми”.Четвъртата част на “Шрек”, озаглавена “Шрек завинаги”, се завъртя по българските и световни киноекрани през лятото на 2010-та година. Въпреки приходите по-ниските приходи в Съединените щати тези на предишните заглавия от поредицата лентата на Майк Мичъл се представи достойно в по-голямата част от света и натрупа общо 752 милиона долара.В продължение на няколко години се смяташе, че “Шрек завинаги” е последната пълнометражна лента за зеленото чудовище и неговите приятели, но малко по-рано днес президента на студиото DreamWorks Animation Джефри Катценбърг зарадва феновете като обяви, че предстои да бъде направен пети филм от поредицата.Ето какво заяви Катценбърг по време на интервю за Fox Business Network:“Обичаме да отделяме достатъчно време за почивка, но можете да бъдете сигурни, че ще направим още една част на “Шрек”. Не сме приключи с тези филми и най-важното – историята на Шрек все още не е приключила.”Катценбърг не разкри повече детайли за “Шрек 5”, но очакванията са, че Майк Майърс, Камерън Диас и Еди Мърфи ще дадат отново гласовете си на тримата главни персонажи Шрек, Магарето и Фиона. Проектът все още няма режисьор и за момента не се знае дали е започнала работата по сценария.Смята се, че до няколко месеца ще бъде оповестена по-конкретна информация за подготвяната пета част. ... още »
Създадени през 1969, филмите виждат бял свят едва след 20 години. „Чучулиги на конец” на Менцел печели Златна мечка в Берлин през 1990Водещият словашки режисьор Мартин Шулик ще представи лично документалният си филм „25 от 60-те или Чехословашката нова вълна”Чехословашката нова вълна е филмов феномен, преобърнал значението на седмото изкуство не само в страната, но и в цяла Източна Европа. Това се група филмови режисьори, творили в бивша Чехословакия през 60-те години на ХХ век – време на промяна на социализма към по-свободно отношение в изкуството и известно „отпускане” на цензурата. Тогава се раждат филмите от чехословашката нова вълна - критични и оригинални по своему, някои от тях повлияни от други подобни течения в изкуството на Европа от този период, други - намират последователи с иновативната си форма. Сред авторите, започнали своята кинокариера по това време, са Милош Форман, Евалд Шорм, Ян Немец, Иржи Менцел, Вера Хитилова, Иван Пасер, Ярослав Папоушек, Яромил Иреш, Войтех Ясни, Юрай Херц от Чехия, както и Щефан Ухер, Ян Кадар, Елмар Клос, Юрай Якубиско, Душан Ханак, Ело Хавета от Словакия. Дългият импровизиран диалог, черният, на моменти абсурден хумор и изпълнението на ролите от непрофесионалисти са характерните черти на киното от Новата вълна. В тези филми темите са обикновено за любовта или за изкривените морални ценности, които се налагат в социалистическото общество. В програмата, включена в рубрката на Дома на киното „Светът на киното“, организирана с подкрепата на Чешкия център и Посолството на Словакия, са включени 8 филма, завършени през 1969 година и веднага забранени заради смелите си творчески и смислови послания.„322” (1969)Стартът е на 28 февруари със специален гост знаменитият словашки режисьор Душан Ханак, който ще получи Наградата на София на Столичната община и ще представи лично своя филм „322” (1969). Това е игралният му дебют, забранен в Чехословакия веднага след заснемането му. Тайно филмът е представен на фестивала за млади режисьори Манхайм-Хайделберг, където получава голямата награда.Ханак завършва в Прага прочутото училище FAMU през 1965 година. Започва да снима поредица късометражни филми за филмово студио „Koliba” в Братислава. След „322”, Ханак режисира пълнометражният документален филм „Картини от стария свят” („Pictures of the Old World”, 1972), който включва философски разсъждения за това какво се крие под идеята за „един истински живот” – тема от дебютния му филм. Умело заобикаляйки постулатите на комунистическия режим, затегнал хватката си в края на 60-те години, Ханак използва темите във филма си на едно универсално, общочовешко ниво на разсъждения. Независимо от оценките, филмът бързо е прибран във филмотечните складове, след кратък живот на екран. И въпреки отношението на властите, следващият му филм „Розови сънища” („Rosy Dreams”, 1976) също привлича положителни отзиви, а „Аз обичам, ти обичаш” („I Love, You Love”, 1980) му донася „Сребърна мечка” за най-добър режисьор на 39-ото Берлинале.Специалната програма „Чехословашката Нова вълна. 1969. Забранените филми” стартира с филма на Душан Ханак „322”. Това е дълбоко психологическа и екзистенциална драма не само за болестта на отделния индивид, а и на цялото общество. Йозеф Лауко е готвач на средна възраст, болен от рак в последен стадий. Той живее с капризната си бивша съпруга. „Чучулиги на конец” (1969)Докато мъчително чака прогнозата за болестта си, Лауко преосмисля живота си, пита се дали е живял достатъчно пълноценно и доколко е бил истински във взаимоотношенията с хората около себе си. Един ден получава обаждане от болницата, от където му съобщават, че имат свободно легло. Лауко осъзнава, че краят му е близо, но с това започва все по-ясно да си дава сметка и какво представлява животът на другите.Иржи Менцел, един от най-значимите световни режисьори, принадлежащи към поколeнието на Новата вълна в Чехословакия, ще представим с филма „Чучулиги на конец” (1969). Заради критично отношение към комунистическия режим, той е забранен за разпространение на голям екран до 1990 г. На режисьора е наложена и забрана да прави кино до 1974 г. Филмът е разказ за потиснатата доброта на хора, заточени в трудов лагер, които се борят с всички сили да запазят човешкото си достойнство. Фокусът е върху две малки групи – мъже и жени. Те всички са затворници заради „ужасното престъпление”, че са дръзнали да потърсят липсващата си половинка. Въпреки спречкванията помежду им, понякога се появява и малко романтика. Но от време на време тайнствена черна кола откарва по някой член на групата и той никога повече не се връща…Едновременно смешна и тъжна, изпълнена с много горчивина, сатира и алегории, историята в „Чучулиги на конец” е вдъхновена от преживяванията на писателя Бохумил Храбал в стоманолеярния завод в Кладно. Надеждата и безнадежността, хуморът и сериозността се преплитат в мозайка от съдбите на отделните герои, свързани чрез вярата и любовта, доброто и неунищожимата човечност. След излизането си на екран през 1990 г., „Чучулиги на конец” е отличен с Наградата на ФИПРЕССИ и „Златна мечка” на кинофестивала в Берлин.При тазгодишното си гостуване на СФФ легендата на чешкото кино Иржи Менцел ще представи и най-новия си филм „Донжуановците”, като ще бъде удостоен и със званието „Доктор Хонорис Кауза” на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.„Човекът от крематориума” (1969)„Човекът от крематориума” („The Cremator”, 1969) на Юрай Херц ни пренася в края на 30-те години на ХХ век, на фона на политическата радикализация в Европа и по-специално упадъка на първата Чехословашка република и създаването на протектората на Чехия и Моравия, под върховенството на нацистка Германия. Главният герой във филма - Карл Копфръкингл, работи в един от пражките крематориуми. Той е обсебен от работата си и вярва, че не просто кремира телата на мъртвите, но и освобождава душите им. Докато войската на нацистите настъпва към границата на Чехословакия, Карл се отдава изцяло на манията си и започва да се държи като неуравновесен човек.„Празник в ботаническата градина” (1969) e игралният дебют на Ело Хавета – ярък и изпипан до последния детайл филм, приказна история на границата между фантазията и реалността за нуждата от чудеса в живота. Кинотворбата е вдъхновена от картините на наивистите, френския импресионизъм и нямата кинокомедия. В него се откриват и мотиви от традициите на Западна Словакия.„Празник в ботаническата градина” (1969)Сюжетът е мозайка, изградена от историите на Мария и Пиер. Мария е съдържател на кръчма. Отново и отново тя се опитва да заведе пред олтара бащата на нейните осем дъщери. Още със своето пристигане Пиер нарушава спокойствието на винарското село Бабиндол, като същевременно показва на неговите жители как истински да се радват на живота.Критиката определя филма като „фойерверк от прекрасни цветове, горещо чувство и музика, която продължава да звучи в нас и след изтичането на финалните надписи”. През 1969 г. „Празник в ботаническата градина” печели Голямата награда на филмовия фестивал в Манхайм. Краткият житейски път на Ело Хавета (1938 - 1975) му дава възможност да снима само още един пълнометражен филм – „Lalie polné” („Field Lilies”, 1972).През 1969 г. Яромил Иреш прави великолепна екранизация на романа на Милан Кундера „Шегата”, като двамата с Кундера работят заедно над сценария. След дълги години Лудвик Ян се завръща в родния си град, за да се срещне с репортерката Хелена Земанкова. Тя иска да направи репортаж с традиционни фолклорни тържества, а той – да си отмъсти. Хелена не подозира, че интереса на Лудвик не е предизвикан от нейната повяхваща красота, а от снимката на съпруга й в табакерата. Преди петнайсет години Павел Земанек е бил състудент на Лудвик във факултета, председател на училищната организация на ЧКП и най-добър приятел. В онези дни Лудвик получава от своята съученичка и любима Маркета писмо, пълно с патетични фрази и оптимизъм. Той й отговаря с иронични думи, написани върху картичка, които завършва с изречението: Да живее Троцки! Шегата не е разбрана и благодарение на Павел Лудвик е изключен от партията, от училището и се озовава във военен трудов лагер, във военен затвор и за три години в мините. Лудвик иска да отмъсти на Павел за съсипания живот, като прелъсти съпругата му. В наетия апартамент Лудвик спечелва любовта на Хелена, но с отвращение отхвърля нейните ласки, когато разбира, че бракът й от години е само формалност. Хелена прави опит за самоубийство, което е толкова жалко, колкото и мечтаното отмъщение на Лудвик...„Птици, сираци и луди” (1969)Още първите филми на Юрай Якубиско го нареждат сред водещите имена на новата вълна. „Птици, сираци и луди” (1969) е сред забранените заглавия до 1991 г. По поетичен и сюрреалистичен начин кинотворбата разказва за любовта на двама бедни млади хора Юрик и Андрей към безумната Марта. И тримата остават сираци по време на войната. Живеят сред развалините на разрушена от бомбардировките църква в центъра на града, изпълнена със странни предмети. Около тях има и непрекъснато чуруликащи весели птички. Йорик е уличен музикант, Андрей – фотограф, а Марта просто живее и не знае кого от двамата да избере. Филмът е чудесна метафора за любовта, ненавистта, смъртта и свободата.След „Птици, сираци и луди” Юрай Якубиско е лишен от възможността да снима в продължение на 15 години. Въпреки цензурата, филмът е удостоен с три международни отличия – „Златна сирена”“ в Соренто през 1969 г., втора награда за режисура на фестивала за фантастични филми в Авориаз, Франция през 1973 г. и „Кристален глобус” на кинофестивала в Карлови Вари през 2008 г.Юрай Якубиско се завръща окончателно в киното през 1979 г. с „Направи къща, засади дърво”. В много от своите филми („Седя на клона и ми е добре” - 1989, „По-добре богат и здрав, отколкото беден и болен” - 1992, „Батори” - 2008) той се обръща към различни периоди от историята на Чехия и Чехословакия. През 2000 г. филмовата критика го обявява за най-добрия словашки режисьор на ХХ век. Преподава в Пражката киноакадемия, а през 2005 г. оглавява журито на конкурса „Перспективи” на Московския кинофестивал.Действието в „Прахосана неделя” (1969) на Драхомира Виханова се развива в неделя сутринта. Църковните камбани приканват хората на литургия, но самотният войник Арношт все още спи в неприветливата си стая в казармата. Той се събужда бавно и лека-полека се настройва за света и скучния неделен ден. Зарежда пистолета си, насочвайки го в главата и в устата си, без да стреля. Докато преосмисля решението си, в паметта му изникват мисли и спомени за случки с фриволни дами и много пиене. Арношт има връзка с три руси жени. Две от тях са възрастни. Едната е стройна, грациозна и малко сдържана, а другата сладострастна и властна. Третата е малко момиче, с което той обича да разговаря. „Прахосана неделя” (1969)Докато се забавлява със стрелба по накацалите по покрива гълъби, през далекогледа си той изведнъж вижда две момичета, които са опънали палатки на територията на армията, и си правят слънчеви бани голи до кръста. Арношт е изпратен да разследва случая. По-късно той слиза и до града, където се напива… При завръщането си в казармата, потиснат и самотен, Арношт започва да мисли за самоубийството като изход от своя безрадостен живот. Игралният дебют на една от най-изявените чешки документалистки Драхомира Виханова трябва да изчака две десетилетия след заснемането си, за да се срещне със зрителите.„Погребални церемонии” (1969) на Зденек Сирови е кинобалада за престъплението и наказанието, която ни връща към дните на колективизацията в Чехословакия през 50-те години на ХХ век. Матилде се прибира в родното си село за погребението на своя съпруг – кулак. Заради този факт преди много години двамата са прогонени да живеят другаде. Матилде обаче не е посрещната дружелюбно. На повърхността изплуват стари прояви на несправедливост и престъпления, които са оставили дълбок отпечатък у мнозина. Въпреки трудностите, вдовицата настоява за правото си да изпрати съпруга си по последния му път именно в селото им. Погребението се превръща в символ на противопоставянето на селяните на комунистическия режим. „Погребални церемонии” (1969)Режисьорът Зденек Сирови заснема тази остра драма, напомняща класическа трагедия, по едноименния роман на Ева Кантуркова. Филмът не е допуснат до голям екран, защото „напада политиката на Чехословашката комунистическа партия по време на колективизацията”.Специално събитие в рамките на 18-ия София Филм Фест ще бъде представянето на документалния филм „25 от 60-те или Чехословашката нова вълна” на водещия словашки режисьор Мартин Шулик, който ще бъде гост на фестивала. Ето какво казва той за филма си в специално интервю за СФФ: „Нашият проект се състои от 4 части. Първата съдържа портретите на режисьорите, които говорят за работата си през 60-те години. Това са монолози, които наричам автопортрети. Втората съдържа филми за режисьори, които са вече покойници. Третата говори за филмите от този период в хронология и ги разполага в социален и творчески контекст. „25 от 60-те” показва достиженията на Чехословашката нова вълна по отношение на киноестетиката. Опитахме се да подберем творби с новаторска форма и съдържание. Имахме желание да представим режисьори от различни поколения, както и различни творчески процеси... В Чехословашката нова вълна ме привлича нейното морално послание. Режисьорите не се опитват да създадат комерсиален продукт, а търсят нови творчески начини за изразяване. Те експериментират с филма. Всеки от тях има усещането, че може да повлияе на обществото, да му помогне да се хуманизира.”Филмите от програмата „Чехословашка нова вълна. 1969. Забранените филми” се показват с ВХОД СВОБОДЕН за ученици, студенти и пенсионери! ... още »
От парапланерист до активист – такива са мъжете в най-новия турски сериал на Нова „Цвете от изтока”, който зрителите на медията могат да следят всеки делничен ден от 11.30 ч.Главната мъжка роля в поредицата е поверена на Серхат Тутумлуер, когото българските зрители познават и като Синан от "Другите отчаяни съпруги" (турската версия на популярния американски сериал). Въпреки че основно е театрален актьор, талантът му се откроява на телевизионния екран и в игралното кино.Признание за него е и наградата за най-добър актьор на Истанбулския международен филмов фестивал преди няколко години. Извън професионалните ангажименти, признава, че предпочита да стои далеч от медиите и да пази в тайна живота на семейството си – съпругата и малкия му син. Въпреки това обаче от публиката не остават скрити неговите хобита и интереси – Серхат е влюбен в гмуркането и парапланеризма, а така също и в класическата музика и джаза. Още един от най-известните турски актьори и режисьори се откроява в „Цвете от изтока”. Това е Ахмет Мюмтаз Сойсал, който миналата година добави към многобройните си награди и своя първи международен приз – за най-добър актьор на първия фестивал на ислямските филми, състоял се в Казан, Татаристан. Сойсал има зад гърба си над 30 игрални филма и участия в театрални постановки. За разлика от колегата си Серхат, Ахмет е изявен активист. Миналата година той бе сред най-активните участници в протестите срещу застрояването на парка Гези в Истанбул и дори оглави делегацията от 11 видни представители на турската общественост, която изложи исканията на протестиращите пред премиера Реджеп Ердоган.За съжаление обаче, активната му гражданска позиция е съпроводена с разочарования в личния живот. След 5-годишен брак, сключен специално на датата 07.07.2007 година, за да му донесе късмет, Сойсар се разведе с втората си съпруга – доста по-младата от него Айчин Инджи, която го напусна заради нова връзка.Какво се случва с екранните им образи в сериала „Цвете от изтока”?Как ще се развият отношенията между двете сестри – Сахра и Нил? Тяхната история зрителите на Нова могат да следят с епизодите на сериала – всеки делничен ден от 11.30 ч. по Нова. ... още »
„Дневниците на КЪРТИЦАТА 2” ще показва най-интересните моменти от изминалите епизоди на риалититоВаско Мавриков се впуска в ново предизвикателство и става част от екипа на втория сезон на най-мащабното риалити шоу. Той е новия водещ на дневните епизоди на риалити формата - „Дневниците на КЪРТИЦАТА 2”, където зрителите ще могат да видят най-интересните моменти от живите предавания и дейли епизодите на „КЪРТИЦАТА 2: Разтърсване”.“Дневниците на КЪРТИЦАТА 2” ще се излъчва всеки делник от 15:00 до 15:30 часа и ще бъде своеобразна новинарска емисия, която събира най-горещите събития в Базата на Къртицата и коментари от участници и известни личности. В „Дневниците на КЪРТИЦАТА 2” зрителите на TV7 ще имат възможност първи да видят изгонените участници, като екип на предаването ще посреща елиминираният в петък и ще улавя първите му емоции. В предаването ще се прави обзор на най-интересните моменти от изминалите епизоди на шоуто.Още от първия епизод на „Дневниците на КЪРТИЦАТА 2” Васко Мавриков ще се гмурне в дебрите на най-мащабното риалити, като изпробва лично специалните костюми, с които участниците започнаха състезанието си в понеделник. Водещият ще покаже и най-атрактивните моменти от представянето на участниците и влизането им в Базата още днес, 25 февруари само по TV7.Очаквайте „Дневниците на КЪРТИЦАТА 2” от 25 февруари всеки делничен ден от 15:00 до 15:30 часа само по TV7. ... още »
Приземяване по глава в полупразен басейн и боядисване на косата с темперна боя са сред най-колоритните пакости на известния изпълнител„На голямата сцена човек трябва да бъде като децата – емоционален, честен и открит. Затова, когато застана срещу тях, ще се държа приятелски и с необходимото уважение”, с това обещание Любо Киров поема предизвикателството да участва в „Големите надежди”. От 12 март един от най-известните и утвърдени поп изпълнители и текстописци у нас ще се изправи пред най-талантливите пеещи деца на България. За да се приготви за срещата си с малките претенденти, самият Любо се върна назад в детството, за да си припомни едни от най-ярките моменти. Сред най-запомнящите се истории е… приземяване по глава в полупразен басейн пред блока в родния Плевен.Свикнали с ежедневните му пакости обаче, никой от приятелите му не се хванал на това изпълнение и не му повярвали, че падането било наистина болезнено и сериозно. Белите му не стигат дотук – няколко години по-късно, с момчетата от училищната банда, боядисват косите си в цветовете на дъгата с темперна боя. Резултатът – някогашните квартални доброволци за спазване на обществения ред ги арестували и наказали с измиване на косите с маркуч и строго порицание.Сред най-колоритните му спомени попадат и опитите му да си направи сам емблематичното лазерно оръжие от „Междузвездни войни“. Любо, който и до днес е запален фен на фантастичната сага, редовно влизал в ролята на джедай и макар на ужким, борил тъмните сили. Днес изпълнителят признава, че, макар и пораснал, не спира да прави бели. Вярва, че именно по този начин успява да съхрани детското в себе си и да го предаде на публиката. Дали няма да измислят някоя пакост с младите таланти от шоуто, ще остане изненада до старта на „Големите надежди” на 12 март, 20.00 ч. по Нова. Предстои да разберем и кои ще бъдат другите му колеги в шоуто. Междувременно, всички, които обичат да се забавляват и искат да станат част от публиката на „Големите надежди”, могат да заявят своето желание, като се обадят на телефон 0885 613 363.„Големите надежди” – 12 март, 20.00 ч. по Нова ... още »
