Режисьорът Уди Алън продължава кино обиколката си в Европа и ще снима следващия си проект в Дания.Алън снима повечето от ранните си филми в родния си град Ню Йорк, но в последните години се отказа от Голямата ябълка, за да се възползва от данъчните облекчения и интересните места в Европа.Той снима няколко филма в Лондон - от "Мач Пойнт" до "Ще срещнеш висок тъмнокос непознат". "Вики, Кристина, Барселона" беше заснет в Барселона, Испания, а "Полунощ в Париж" - във Франция.За последния си филм "Nero Fiddled" Алън избра Италия, припомня БГНЕС.Сега режисьорът за първи път е насочил поглед към Скандинавия и ще снима все още неозаглавения си нов проект в Дания, съобщава "Холивуд Рипортър".В момента Уди Алън води преговори да работи по лентата в столицата на Копенхаген. ... още »
от Стефан ДимовСлед успеха на френският ням, черно-бял филм – „Артистът”, във всяко едно отношение, нека споменем още няколко черно-бели ленти, които през годините бяха оценени или недооценени.1979 – „Манхатън” на Уди АлънОтличия – награда Сезар, 2 награди БАФТА, 2 номинации "Оскар", номинация "Златен Глобус", номинация от режисьорската и сценаристската гилдия на АмерикаПриходи – 40 милиона долараУди Алън решава да заснеме филма си в черно-бяло, защото „това ще даде един страхотен изглед на Ню Йорк, който е един вид герой във филма” и също така, Алън си спомня Ню Йорк от детството си в черно-бяло, „поради множеството стари черно-бели снимки, филми и книги за града, в който винаги чувам музиката на Гершуин.”1980 – „Човекът-слон” на Дейвид ЛинчОтличия – награда Сезар, 3 награди БАФТА, 8 номинации "Оскар", 4 номинации "Златен Глобус", номинация от режисьорската и сценаристската гилдия на АмерикаБюджет – 5 милиона долараПриходи – 40 милиона долараПродуцентът на филма, Мел Брукс, лично наел Дейвид Линч като режисьор (поради силните си адмирации към „Гумена Глава” (1977) на Линч) и изискал, „Човекът Слон” да бъде заснет в черно-бяло. Брукс, също така решил да махне името си от маркетинговата кампания на филма, както и от надписите, за да предотврати погрешни реакции и очаквания за филма от страна на публиката, предизвикани от собствената му комедийна кариера.1980 – „Разяреният Бик” на Мартин СкорсезеОтличия – 2 награди "Оскар", награда "Златен Глобус", 2 награди БАФТА, 6 номинации "Оскар", 6 номинации "Златен Глобус", номинация от режисьорската гилдия на АмерикаБюджет – 18 милиона долараПриходи – 23 милиона долара (САЩ)Един от най-епичните, сурови и брутални филми правени някога (не само по отношение на готовия продукт, а и продукцията на филма, което е няколко пъти по-драматично от самата лента). Скорсезе искал филмът му да се различава от другите цветни филми, а и също така да избегне един от тогавашните проблеми с избледняване на цветната лента.1980 – „Спомени от Звезден Прах” на Уди Алън1982 – „Рибка Боец” на Франсис Форд Копола1984 – „По-Странно от Рая” на Джим Джармуш1986 – „Извън Закона” на Джим Джармуш1987 – „Криле на Желанието” на Вим Вендерс1991 – „Сенки и Мъгла” на Уди Алън1993 – „Списъкът на Шиндлер” на Стивън Спилбърг1994 – „Продавачи” на Кевин Смит1994 – „Ед Ууд” на Тим Бъртън1995 – „Мъртвец” на Джим Джармуш1998 – „Знаменитости” на Уди Алън1998 – „Следенето” на Кристофър Нолан1998 – „Пи” на Дарън Аронофски2001 – „Човекът, който не беше там” на Братята Коен2003 – „Кафе и Цигари” на Джим Джармуш2005 – „13” на Гела Баблуани2005 – „Лека нощ и Късмет” на Джордж Клууни2005 – „Град на Греха” на Робърт Родригез, Франк Милър и Куентин Тарантино2006 – „Добрият Германец” на Стивън Содърбърг2007 – „Не съм Там” на Тод Хейнс2008 – „Пресеполис” на Венсан Паронно и Маржан СатрапиДзифт (2008)Режисьор: Явор ГърдевСлед като спечели сребърен Св. Георги и наградата на федерацията на руските филмови клубове на фестивала в Москва, Дзифт накара българската публика отново да започнат да си купуват билети за родни продукции. Също така ни показа, че сценарист и режисьор, дебютанти в киното, могат да направят пълноценен, оригинален и напълно жанров филм, без той да наподобява на нещо или да се опитва да бъде такъв, какъвто не е.Приет радушно от публиката и критиката, все пак голяма част от хората в България, занимаващите с кино не го удостоиха с похвалите си, защото „обвивката на филма надхвърляла съдържанието” ... или по-скоро, защото именно дебютанти им показват как се прави сериозно световно кино с голяма идейност и фантазия. Въпреки, че е заснет цветно (цветен трейлър на филма може да се види в dvd изданието), филмът би изглеждал коренно различно и далеч не толкова стилно, ако бе представен на публиката в такъв вариант.Точно черно-белия изглед, стилната кинематография на Емил Христов, брилянтния задкадров глас на Захари Бахаров и нелинейната структура ти дават желание да се любуваш на „Дзифт” отново и отново. За филма, легендарната актриса Лив Улман (председател на журито в Москва през 2008) казва:„Българският филм беше невероятен. Това е дебют, фантастичен от към кинематография, просто е фантастичен.” През 2009, „Дзифт” става първият български филм, излъчен по HBO. Може да го гледате онлайн вече и тук netcinema.bg.Контрол (2007)Режисьор: Антон КорбинЛюбител на английската пост-пънк група Joy Division още от началото им, плодородния фотограф и режисьор на клипове, Антон Корбин, прави своите първи стъпки в кариерата си точно със снимки на Joy Division (в края на 70-те), които го изтласкват нагоре в средите. Животът на Корбин по онова време до голяма степен се преплита с този на групата, тъй като той се мести да живее в Англия, за да е близо до тази музика. Осем години след смъртта на вокалиста на Joy Division, Иън Къртис, Корбин заснема видеото към песента „Atmosphere”, а през 2005, той решава да направи дебюта си в киното точно с биографичен филм за Къртис, като финансира половината бюджет (2,3 милиона паунда) от собствения си джоб и избира да го заснеме в черно-бяло, за да отрази по-точно атмосферата на Joy Division и настроението на епохата.Филмът получава огромно европейско признание, като е обявяван неведнъж за най-добрия британски филм на 2007, получава 3 награди в Кан, награда в Стокхолм, Братислава, Чикаго, награда от Empire и БАФТА, и е добре приет от членовете на групата, които споделят, че въпреки сравнително точното изобразяване на събитията, всъщност „истината е прекалено скучна” и е трябвало определени неща да се изменят. В интерес на истината, „Контрол” е един постен и доста скучен филм, който все пак те потапя в атмосферата на групата, главния герой и времената, но не задоволява цялостните ти нужди като зрител и остава на светлинни години от виртуозния „Доорс” на Оливър Стоун.Омраза (1995)Режисьор: Матийо Касовиц„Омразата поражда омраза”През 1993, момче от заирски произход, приятел на сценарист-режисьора Матьо Касовиц от предградията, е задържано от полицията, завързано за радиатор с белезници и застреляно в главата от полицай, който „е бил изневрен от думите на 17 годишния младеж”, и докато го е заплашвал, пистолета му неволно гръмнал.Младият Матьо се вдъхновява от случая и решава да направи филм за нетърпимостта между различните етнически и обществените слоеве във Франция, и омразата между тях. Самият Касовиц черпи опит и от собствените си участия в подобни размирици, показани във филма.„Омраза” е суров, непринуден и изключително реалистичен, а малкият бюджет, с който разполага, кара Касовиц да композира и изпълни филма си с ръчна камера, да снима в черно-бяло с минимални специални ефекти и множество натурчици. С превъзходен и ескалиращ сценарий, реални локации в парижко предградие, усещане за документалност, тематичен монтаж, експлозивен Венсан Касел и феноменална кинематография (която не се забравя), „Омраза” се превръща в един от върховните френски филми на 90-те, определен от The Times като „един от най-унищожително критикуващите и ефектни урбанистични филми правени някога”. Вторият пълнометражен филм на Касовиц му спечелва награда за най-добър режисьор в Кан, номинация за Златна Палма, награда Сезар и отличие от Европейските Филмови Награди. Списание Empire го слагат на 32 място в „100-те най-добри филма от световното кино” през 2010, а филмът държи перфектен „свеж” рейтинг от 100 % в сайта rottentomatoes.com.„Анжел-А” (2005)Режисьор: Люк Бесон„Първия ми голям трепет в правенето на този филм бе преоткриването на Париж. „Последната Битка” (1983) ми позволи да зърна неговата плът и скелет. "Метро” (1985) ме отведе във вътрешностите му. Това, което ми остана да открия, бе истинския, прекрасен Париж – този, който омайва милиони туристи сяка година, а ние, парижаните, подминаваме с наведена глава всеки ден, изгубени в собствените си светове. След всички тези години, имах пламтящо желание да заснема чудесата на Париж, които са били свидетел на всички мои радости и тъги.”След като работи по „Петият Елемент” и „Жана Д’Арк” едно след друго, почти без уийкенд почивка, Люк Бесон е тотално изтощен и донякъде „изключен от целия процес ”, и той не снима филм през следващите 6 години, докато не се завръща към своя стар, 10-годишен сценарий, в който са поставени основите на историята, но липсват репликите на героите.Съюзявайки се с близкия си оператор, Тиери Арбогаст („Никита”, „Леон”, „Петият Елемент”, „Жана Д’Арк”), Люк точно и ясно му обяснява какво иска да направят (без да му дава сценария) и как да уловят в черно-бяло чудесата на Париж, когато той е окъпан в нереално-естествената светлина на зората. Резултата е „Анжел-А”, една съвременна, рядка и изключително красива приказка, която за огромно съжаление е неизвестна на широката публика. Един от тези чисти, леки и лишени от всякаква вулгарност филми, които достигат до най-дълбоките кътчета в душите на своите герои, а карат тези на зрителите да летят. Въпреки 11-те години между тях, разликата в жанра и сюжета, докато гледаме филма откриваме немалки прилики и няколко умишлени препратки към „Леон”. С бюджет от 15 милиона евро, филмът не възвръща дори и част от него, като същевременно не получава и нито една награда или номинация от фестивал. ... още »
от Янко ТерзиевКъде другаде ще видите режисьорския дебют на Вацлав Хавел, завършен месеци преди смъртта му ("Оттегляне"), най-новия рок документ на Мартин Скорсезе ("Джордж Харисън: Живот в материалния свят") и тайнствен български игрален филм със съвсем прясна награда от фестивал в САЩ ("Вяра, любов и уиски") един до друг? Предстоят три седмици качествено извънхоливудско кино с 16-ото издание на "София филм фест" (9 - 29 март, специална програма в Бургас, Пловдив и Варна, отзвучаващи прожекции до 5 април в Дома на киното).Най-важното филмово (пък и културно) събитие с международно участие в България отбелязва пълнолетие с много силно издание. Програмата събира 138 игрални, 39 документални и повече от 80 късометражни филма, пристигат над 300 чуждестранни гости. Преди две години създателят и директор на "София филм фест" Стефан Китанов каза за Light, че двигателят му през годините е бил интересът на публиката. "Ако има публика, която очаква твоето събитие, ти имаш необходимата мотивация. Правиш проект, който интригува града и културните институции и съответно се намират спонсори, защото интересът е взаимен." За него и екипът му "криза" си остана дума. Пак салоните (Зала 1 и "Люмиер" на НДК, Дом на киното, "Одеон", Френски културен институт, Чешки център, "Евросинема", тази година и дигиталните зали на "Синема сити" на "Стамболийски") ще са пълни с млада, любопитна и подготвена за европейско и авторско кино публика. Примамки чакат киноманите във всички рубрики - от галапредставянията с авторски екипи на сцената до новия тази година балкански конкурс със самостоятелно жури.Международният конкурсвече с престиж, равноценен на Солун, Сараево или Варшава, е за първи или втори режисьорски филми. Акредитацията му от могъщата федерация на филмовите продуценти (FIAPF) вкарва номинираните и спечелилите в една престижна фестивална орбита и след София, качва шансовете за търговско разпространение по света. Тази хубава инерция ще получат и двете български предложения в конкурса - "Аве" на базирания в Ню Йорк скулптор, съвременен артист и режисьор Константин Божанов и споменатият "Вяра, любов и уиски" на завършващата нюйоркското киноучилище "Тиш" Кристина Николова. И двата са за младежката любов като бягство и себенамиране в среда без много надежда.Ще ги конкурират руско-американска екранизация на "Поколение П" на Виктор Пелевин (реж. Виктор Гинзбург), камерната трагикомедия за трима несретници и надеждата от Германия "Куклата, шишко и аз" (реж. Феликс Щинц), "Свещеният летящ цирк" за ранните години на шестимата от "Монти Пайтън" на англичанина Оуен Харис (BAFTA за късометражен филм). Наградите ще решава жури, водено от Дейвид Макензи ("Младият Адам"), с членове руската актриса, писател и режисьор Олга Диховичная, словенецът Ян Цвиткович ("От гроб до гроб"), френският продуцент ("Преди дъжда", "Цирк Колумбия") Марк Баше и миналогодишният български победител Драгомир Шолев ("Подслон"). Макензи и Диховичная носят и последните си заглавия - "Перфектно чувство" (с Юън Макгрегър и Ева Грийн като влюбена двойка в апокалиптичен свят, сравненията са с "Децата на хората" и "Меланхолия") и "Портрет по здрач" (със самата Диховичная и Сергей Борисов, интимна драма за обратната страна на едно изнасилване).Голямата петоркаи този път включва призьори от Кан, Берлин, Венеция, Сънданс и Торонто. Лично ще дойде режисьорът на "Имало едно време в Анадола" (Grand Prix в Кан) Нури Билге Джейлан, за да вземе Наградата на София за досегашен принос. Заслужено, киното на Джейлан не може да се сбърка, всеки негов кадър е фотографска картина. В подборката са и други любимци на Кан - белгийските братя Дарден с "Момчето с колелото".За отдадени киномани е "Торинският кон" (Приз на журито в Берлин) на самобитния майстор на "бавното" кино Бела Тар, разтеглящ известната случка с Ницше и катарзиса с прегърнатия кон до притча за края и смисъла. Ще видим "Златния лъв" от последната Венеция "Фауст" на не по-малко самобитния руснак Александър Сокуров. С любопитство ще разберем за какво награждават в Сънданс в категорията за неамерикански филм от норвежкия дебют на Ане Севицки "Хепи, Хепи". Но безспорният магнит в групата на лауреатите ще е взелият всичко през сезона до "Оскар" "Раздяла" на иранеца Асгар Фархади.Графата "задължителни"в тефтерчето на киномана тази година може да се окаже и тясна. Личното ми нетърпение е разпределено между рубриките "Големите майстори", "Гала" и "Специални прожекции". Идва един от големите пропуснати на последните оскари "Трябва да говорим за Кевин" на британката Лин Рамзи с, казват, паметно изпълнение на Тилда Суинтън. В "Тришна" Майкъл Уинтърботъм екранизира "Тес" от Томас Харди в противоположна посока от класиката на Полански с Настася Кински - в стила и с декора на Боливуд и Фрейда Пинто от "Беднякът милионер" в титулната роля. Ще е интересно какъв филм за Чернобил е направил бившият голям сценарист Александър Миндадзе с "В събота", историята му е около 14-те сватби в нищо неподозиращия град в деня на аварията. Актрисата от "Преди залеза" Жюли Делпи продължава с четвъртия си режисьорски опит "Космическа лаборатория".В програмата е разбунилият духовете с натурализма си прочит на "Брулени хълмове" на Андреа Арнолд (Fish Tank). Не бива да пропускаме и разгневилия английската критика "Анонимен" на Роналд Емерих, мистифициращ убедително авторството на Шекспир. За филмотечните киномани, и не само, е реставрираният по намерен в Бразилия негатив "Метрополис" на Фриц Ланг, по-дълъг с половин час от досега известната версия и с оригиналната си придружаваща музика. Личният ми десерт тази година ще бъде придружен с "Гала на толерантността" - "Хавър" на безподобния Аки Каурисмаки.Произведено в Българиястои все по-достойно във филмовите надписи през последните години. Ще видим цялата игрална продукция след март 2011. "Аве" е поредната крачка напред в отърсването от регионалните комплекси и напипването на универсалните теми.Парещият с искреността на поколението си "Кецове" е в Балканския конкурс. Дебютът "Жълто куче" краси селекцията за наградата Jameson с естетика по границата на реализма и с космополитно послание. "Миграцията на паламуда" търси надеждата в чупките на националния характер. Но родният акцент този път е в неигралния раздел. Излизат едновременно три пълнометражни документа за три личности, фокусирали в различно време българската любов и омраза. "Човекът и народа" на Светослав Овчаров е за Тодор Живков, какъвто го разкриват невиждани досега кадри и архиви. "Момчето, което беше цар" на Андрей Паунов е за криволичещата човешка и политическа съдба на Симеон Втори. "Стоичков" на филмовия журналист Борислав Колев е за човека отвъд футболния феномен. И трите образа са огледала на националния характер с различна степен на изкривеност, вероятността да познаем парчета от собствените си страсти и минало е реална. Докато първите два филма разчитат на рационалното ни отстранение, третият, верен на обекта си, допуска и чувства.Добри изненадичакат изкушения зрител постоянните рубрики по национален признак. Във "Фокус Румъния", отбелязващ 10-годишнината от "новата вълна" в северната ни съседка, се открояват "12:08 източно от Букурещ" и "Смъртта на г-н Лазареску".Във "Фокус Ирландия" намираме Нийл Джордан със "Закуска на Плутон". При специалните прожекции откриваме заглавието "Испания", със здрава австрийско-българска връзка. Сценарият е на българския писател във Виена Димитър Динев (гост на феста), продуцент на драмата за странстванията на духа и приемането на различния е Димитър Гочев. В австрийски ("Нощ в края на лятото") филм, и то в главна роля, ще познаем София Кузева (момичето между Христо Шопов и Георги Стайков във "Вчера"), историята е за тъмните страни на рутинното ежедневие.Като сателитни на българската документална лента "Татко снима мръсни филми", за която Light вече писа, е деликатесната за познавачи подборка "Най-лошите филми на света". Самият Ед Ууд е сценарист на "Оргията на мъртвите", подписан от българския културен авантюрист Стивън Х. Апостолоф, по-популярен в афиша на "би-бруталните" класики, така любими на Тарантино и Родригес, като A.S. Stephen. ... още »
• „Чужденецът“ е удължена версия на късометражния филм „Един мъж извън града“, с който Ники Илиев се дипломира в НБУ.• Екшън сцените са вдъхновени от кунг-фу филмите с Брус Лий.• Освен Кристоф Ламбер, за ролята на бащата на Жерар са били обмисляни Ален Делон и Жерар Депардийо.• Първоначалният избор за ролята на майката на Жерар била Силви Вартан, но тя отказала 2 седмици преди началото на снимките.• Филмът е сниман в село Лещен, София, Париж, Монфор, Шато Ле Милмон, Кавала и Солун.• От съображения за сигурност, прозорците за чупене в киното обикновено са направени от захар. В „Чужденецът“ Асен Блатечки чупи съвсем истинско стъкло.• Филмът е финансиран изцяло от частни компании, сред които McDonald’s, M-tel, Софарма, Армлогис, Рубела, АКБ Форес, Либра, Индустриален Холдинг България, CSIF. ... още »
Георги Борисов, Стефания Колева, София Маринкова и Павел Ковачев – това са актьорите, които зрителите на Нова ТВ ще гледат в сериала „Женени с деца в България” тази пролет. Именно те ще се превъплътят в ролята на Жоро и Цвети Бикови, дъщеря им Сиси и сина Боби.Родната адаптация на световноизвестния сериал ще се завърти в ефира на Нова ТВ от 26 март и всеки понеделник от 21.00 ч. ще ни среща със забавните истории на колоритното семейство. В ролята на главата на семейството Георги Биков ще се превъплъти отново Георги, но Борисов. Актьорът е играл на сцената на Сатиричния театър и в различни американски, френски и италиански продукции. Зрителите са го виждали в предаването „Каналето”, историческия филм на ВВС за Ханибал, а така също и в „Операция - Шменти капели” на Влади Въргала. Ролята в „Женени с деца в България” обаче ще бъде едно от най-сериозните му предизвикателства досега. Екранният му образ Жоро Биков е 36-годишен симпатичен нещастник, който има една едничка цел в живота – да седне на дивана с ледена бира в ръка и да погледа малко футбол. Той мрази живота си, жена си, а към децата си е просто безразличен. Ненавижда и работата си – продавач на дамски обувки в единствения магазин, в който персоналът обува обувките на краката на клиентките. Въпреки всички свои неудачи обаче, Жоро не е напълно отчаян от съдбата мъж.В погледа му все още блести искрата на един мъжкар, който никога не се предава. Все още той пази спомена и за най-щастливия миг в живота си – приятелският мач между неговия отбор в гимназията и първодивизионния “Локомотив-София”, когато отбелязва хеттрик и достига апогея във футболната си кариера.В ролята на съпругата му Цвети Бикова зрителите ще видят Стефания Колева. Една актриса, която няма нужда от представяне – известна с множеството си театрални роли и със също толкова сериозен опит в киното и телевизионните сериали. В „Женени с деца в България” тя ще бъде жизнерадостната и оптимистична съпруга на Жоро Биков, която харесва живота си и винаги знае как да получи това, което иска. Цвети не работи и е най-лошата и мързелива домакиня, която можете да си представите. Въпреки това обаче тя не страда от съмнения, дали е добра домакиня, съпруга и майка. Напротив, сигурна е, че се справя перфектно, дори да е прекарала цял ден пред телевизора, вместо да приготви топла вечеря. Ролята на дъщеря им Сиси ще изиграе младата и талантлива София Маринкова. Тя все още е студентка в НАТФИЗ, но тепърва зрителите ще я видят както в сериала, така и в новия българския филм „Виолета, Жоро и аз”, където играе главната роля и си партнира с Филип Аврамов. В „Женени с деца в България” Сиси е красивата дъщеря на Бикови – не особено интелигентна, без никакъв план за бъдещето си и винаги попадаща на най-неподходящите момчета.Не по-малко обещаващ талант е и 13-годишният Павел Ковачев, когото ще видим в ролята на сина на Бикови – Боби. Павел е ученик в Италианския лицей, но вече има зад гърба си сериозен актьорски опит. От малък се занимава с актьорско майсторство и е участвал в множество телевизионни предавания, театрални постановки и филми, сред които „Принцът и просякът”, „Ваканцията на Лили” на Иванка Гръбчева и други. Сега обаче ще влезе в ролята на 14-годишния Боби – най-умният в семейство Бикови. За разлика от сестра си, той винаги е бил отличник, и отново за разлика от нея, никак не му върви с гаджетата.Семейство Бикови имат и още един верен член – кучето Цезар. В реалния живот симпатичният голдън ретривър се казва Елмо, обучен е в специално училище и владее множество номера. Макар често да участва в различни представления и изложби, ролята му в „Женени с деца в България” е неговият телевизионен дебют. ... още »
Първата спирка от промо турнето на Софи Маринова преди финала на Евровизия в Баку е Гърция. Тази вечер тя ще пее на гръцкия финал на конкурса. Гласовитата българска се радва на огромен интерес от страна на феновете и гръцките медии.Попитахме авторите как е създадена песента на Софи? Един от композиторите Крум Георгиев сподели, че са търсили типове хармонии, които, от една страна, да са подходящи за денс музика, от друга - да носят известна меланхолия. „Парчето си остана около година в компютрите ни. Искахме да поставим Азис в тази светлина.После имаше период, в който мислехме, че може Миро да я изпее. Докато всъщност се появи продуцентът на Софи и хареса това парче за нея.” Той разказва как за Софи, началото на песента е било най-трудно за изпяване. „Честно казано, не го усещаше. Казваше, че е много модерно. Тя беше като дете, което се страхува да влезе в нещо ново за нея.”За другия композитор Ясен Козев е важно, че хората харесват песента и се забавляват, обединени са под един знаменател за една красива идея. „Песента се появи по един магичен начин без никакъв сценарий, създадохме я от веднъж за часове.” Според него когато се говори за музика няма смисъл да се мисли за битка и състезание. За него „Конкурсът Евровизия е празник на музиката.” Ясен Козев сподели, че имат намерение да подготвят пиано версия на парчето, която според него Софи Маринова ще изпее впечатляващо.Според DJ Роско доказателство за това, че парчето на Софи Маринова е хит е фактът, че всяка вечер се върти от 3 до 5 пъти в дискотеките. „Най-важната част в момента е в ръцете на Софи, тъй като тя е човекът, който ще бъде на сцената и ще представи тази песен. Вярвам, че песента ще стигне до финала.” ... още »
Металика обявиха, че режисьор на дългоочаквания 3D филм за тях ще бъде американецът с унгарски произход Нимрод Антал („Kontroll", „Хищници"), а на продуцентското място ще застане Шарлът Хъгинс („Пътуване до тайнствения остров")."В началото на годината ви подметнахме, че смятаме да се впуснем в приключение, свързано със заснемането на 3D продукция: един изцяло нов и непознат за нас свят! Както ви спонемахме и тогава, предстои да се изяснят още доста детайли. В тази връзка сме изключително щастливи да ви съобщим, че ще обединим сили по реализирането на този проект с награждавани артисти като режисьора Нимрод Антал и продуцентката Шарлът Хъгинс", се казва в официално съобщение на сайта на калифорнийците.Ларс Улрих пък разкрива, че е фен на Антал, откакто е изгледал страхотния му дебют „Kontroll", след което е следял развитието на холивудската му кариера с интерес. Барабанистът допълва, че е бил запленен от ентусиазма и нестандартния подход на режисьора."Металика винаги са били съществена част от моя живот и възможността да работя с тях е невероятен шанс за мен. Ние ще впрегнем мощната и всепомитаща енергия, която момчетата излъчват по време на концертите си, ще прокараме лирическа линия и ще заснемем този микс в 3D формат, за да е всичко още по-пълнокръвно", казва пък самият Антал.В прес съобщението се споменава още, че снимките на лентата ще стартират този август и че тя ще бъде пусната в разпространение през лятото на 2013 г. В нея освен членовете на групата дейно участие ще вземат и техните многобройни фенове. Очаква се през следващите месеци да бъде разпространена още информация. ... още »
Режисьорът на “Гневът на титаните” Джонатан Лийбесман, който замени създателя на първата част Луи Летрие, заяви че филма му ще бъде “значително по-реалистичен и суров от предшественика си”.Избери подходящ за твоя монитор размер от ТУК » ... още »
