Изпитайте адреналина на волейбола с високи залози в "Haikyu!! The dumpster battle"! 🏐 Присъединете се към Мечо Пух и приятели в мистериозно приключение в "Мечо пух 2: кръв и мед"! 🐻🍯 Впуснете се в магическо пътешествие с "Училището на магическите животни" и открийте силата на приятелството и магията. Не пропускай! Грабни своите билети сега и създавай спомени в Cine Grand! 🍿🎥
Малко след като “Карибски пирати: В непознати води” надмина границата от един милиард долара приходи в световен мащаб, и се нареди сред най-успешните филми на всички времена, от студиото Уолт Дисни обявиха, че ще си сътрудничат отново със звездата Джони Деп върху фантастичната продукция “Нощния преследвач” (“The Night Stalker”), която е описвана като свободна филмова адаптация на едноименните телевизионни серии от 70-те години.Самият Деп разкри, че е голям почитател на сериала и изрази надежда, че ще изпълни главната мъжка роля в бъдещия филм. В последвалите няколко месеца не се разкриваше нова информация за статута на “Нощния преследвач”, но малко по-рано днес, източници от Уолт Дисни потвърдиха, че Джони Деп със сигурност ще участва в лентата, а на режисьорския стол ще седне младия режисьор Едгар Райт, най-известен с работата си по “Скот Пилгрим с/у света” и “Горещи палки”.Продукцията все още няма сценарист, но Деп и Едгар Райт вече са започнали да обсъждат идеи за сюжета, а от Уолт Дисни се надяват че снимките ще стартират следващата година. Сериалът “Нощния преследвач” (вдъхновил продуцент/режисьора Крис Картър да създаде култовата поредица “Досиетата Х”) разчиташе на мрачна атмосфера, комбинирана с черна комедия, но намерението на продуцентите е филмовата адаптация да бъде насочена към семейната публика и нейния тон, според източници от студиото, ще бъде “значително по-неангажиращ”.В лентата, Джони Деп ще се превъплъти в ролята на таблоидния репортер Карл Колчак, който винаги когато търси сензационни новини е принуден да се изправя срещу най-различни свръхестествени същества – от извънземни до върколаци, зомбита и вампири. Никой не вярва на историите му, но това не пречи на Колчак да продължава да рискува живота си с надеждата че един ден хората, включително и неговия недоверчив редактор, ще разберат за съществуването на всички тези същества.Освен, че ще изпълни главната роля, Джони Деп ще бъде и продуцент на фантастичната лента, заедно с партньорката си от компанията Infinitum Nihil, Кристи Дембровски (“Обществени врагове”). От своя страна, режисьора Едгар Райт най-вероятно първо ще заснеме комиксовия “Ant-Man”, и едва след това ще насочи вниманието си към “Нощния преследвач”. До три месеца се очаква от студиото Уолт Дисни да обявят кой сценарист ще работи по сюжета на лентата.В най-добрия случай, “Нощния преследвач” ще тръгне по световните киноекрани през първата половина на 2014-та година. ... още »
След преговори, продължили повече от половин година, от продуцентската компания RCR Pictures обявиха преди няколко часа, че са закупили правата за екранизация на криминалния роман на писателя Денис Тафоя, “Вълците от Феърмонт Парк” (“The Wolves of Fairmount Park”).След публикуването си през 2010-та година, книгата привлече вниманието на едни от най-големите холивудски студия, но още тогава автора заяви, че няма намерение да продава правата на творбата си.Все пак, след проведени дълги преговори, от RCR Pictures успяха да се договорят с Денис Тафоя, и за разлика от повечето подобни случаи, автора на романа ще участва активно в писането на сценария на филмовата адаптация.Основен сценарист на “Вълците от Феърмонт Парк” ще бъде Марк Маурино, за когото това ще бъде втори игрален филм след екшън-трилъра “Вътре в машината”, чиито снимки се очакват да стартират тази година. Продукцията все още няма режисьор, но Маурино и Денис Тафоя вече са започнали да работят по сценария.Действието на криминалния филм се развива в наши дни, а сюжета се фокусира върху разследване на двойно убийство, което променя животите на група непознати мъже и жени. След като двама тийнейджъри са убити при престрелка в един от опасните квартали на Филаделфия, полицейските служби дават старт на мащабно разследване, което бива представено от гледните точки на бащите на застреляните деца, Брендън Донован и Джордж Паркман, разследващия детектив Дани Мартинез и странния Орландо Донован – наркоман и брат на Брендън Донован. Освен че променя животите на четиримата мъже, престъплението и последвалото търсене на убийците оказва сериозно влияние върху ежедневието и на останалите хора от квартала в който са живеели двете момчета.Сценаристът Марк Маурино: “Това е една вълнуваща и реалистична история, която е истинско предизвикателство за мен, като филмов сценарист. Доста обсъждахме какъв да бъде подхода ни към този материал и мисля, че взехме правилните решения. Когато видят филма на големия екран, хората ще бъдат пленени от тази история.”Работата по сценария на “Вълците от Феърмонт Парк” ще приключи до края на лятото, а дотогава ще стане ясно и кой ще поеме режисурата на филма. Ако всичко протече по план, кастингите за главни роли ще започнат през есента, а старта на снимките ще бъде даден през месец декември.“Вълците от Феърмонт Парк” ще тръгне по кината не по-рано от края на следващата година. ... още »
Величаво приключение с много емоция, запомнящи се герои и специфичния хумор на Пиксар, "Храбро сърце” разказва нова история сред загадъчните планини на Шотландия.Историята на дръзката Мерида /с гласа на Кели Макдоналд/, която се опълчва на вековния обичай и така отприщва хаоса, което я принуждава да открие значението на истинската храброст, преди да е станало късно. Трейлър на филма тук » ... още »
„Потомците“ проследява вълнуващото и непредсказуемо пътуване на едно американско семейство, което трябва да се преоткрие, за да оцелее. Режисьор на филма е Александър Пейн, чието име публиката помни от отличения с „Оскар“ „Отбивки“.В „Потомците“ Мат Кинг (Джордж Клуни), съпруг и баща на две дъщери, трябва да преосмисли миналото си и да начертае план за бъдещето на семейството, след като жена му претърпява инцидент край бреговете на родния им Хавай. Мат започва бавно и неловко да се сближава с двете си отчуждени деца – десетгодишната преждевременно помъдряла Скоти (Амара Милър) и 17-годишната бунтарка Александра (Шайлийн Уудли), докато едновременно с това трябва да вземе и важно решение дали да продаде семейната земя. Семейство Кинг притежава някои от последните късчета девствени тропически плажове, които са наследени по линия на местни аристократи и мисионери.Когата Александра прави сензационното разкритие, че майка й е била във вихъра на любовна афера по време на инцидента, Мат трябва да погледне с нови очи на живота си и на наследството си в една седмица на мигновени решения. Изненадващо натовареният с грижите за момичетата Мат се заема да търси и любовника на жена си. Пътят му е осеян с абсурдно смешни, проблемни и трансцедентални сблъсъци, които ще го накарат да осъзнае как може да възкреси живота си и този на семейството му.Fox Searchlight представя „Потомците“ – филм на Александър Пейн по сценарий на Александър Пейн, Нат Фексън и Джим Раш, базиран на книгата на Кауи Харт Хемингс. Актьорският състав включва Джордж Клуни, Шайлийн Уудли, Бо Бриджис, Робърт Форстър, Джуди Гриър, Матю Лилард, Ник Краузе, Амара Милър и др.Креативният екип на продукцията се допълва от продуцентите Джим Бърк и Джим Тейлър, оператора Федон Папамайкъл, сценографа Джейн Ан Стюарт, монтажиста Кевин Тент и дизайнера на костюми Уенди Чък.ПРОБЛЕМИ В ТРОПИЦИТЕ“Приятелите ми на контиента си мислят, че понеже живея в Хавай, значи живея в Рая. И че сме в нещо като постоянна ваканция, пиейки Май Тай, поклащайки бедра в ритъма на танца и карайки сърф. Да не са се побъркали?” --Мат КингГероят на Джордж Клуни – Мат Кинг – се присъединява към поредицата объркани герои от предишните филми на Александър Пейн, които трябва да си проправят път през един откачен свят, изпълнен с горчиво-сладки изненади; той не е нито истински герой, нито анти-герой. Подобно на завистливия учител на Матю Бродерик в „Съперници“, на винаги песимистично настроения пенсионер на Джак Никълсън в „Относно Шмид“ и вечно смутения почитател на хубавото вино на Пол Джамати в „Отбивки“, Кинг не е човекът, който му се иска да бъде. Непокорните му дъщери не му вярват, изпадналата в кома съпруга му е изневерявала, а за бедните си братовчеди той е просто потенциален източник на богатство, защото има последната дума за продажба на ценна част от родния им остров. Допълнително масло в огъня налива спиращия дъха околен пейзаж, който е в пълен разрез с вътрешните му терзания. Всичко това обаче води до разтърсващо пробуждане, което може да изглежда неловко, комично и дори абсурдно, но му помага да промени възгледите си за любовта, бащинството и какво е необходимо, за да бъдеш истински мъж.Александър Пейн винаги е бил привлечен от странните моменти в ежедневието ни, които могат да са едновременно комични, опостушителни и поучителни. Веднага щом прочита дебютния роман на Кауи Харт Хемингс „Потомците“, Пейн е привлечен от заложените в него ярки контрасти. Пред очите ни се рисува портрет на мъж, които трябва да се справи с възможно най-лошите новини, най-уажсните хора и най-трудните решения в живота си.„Романът ми допадна, защото е емоционална история, която се развива в екзотична дестинация,“ обяснява Пейн. „Тази история вероятно може да се случи навсякъде, но това, което открои романа за мен бе именно ситуирането на действието в средите на поземлените богаташи на остров Хавай. Хем е твърде специфично за конкретното място, хем широк кръг от хора по целия свят могат да се идентифицират с героите.“„От кинематографична гледна точка проектът ме заинтригува, защото никога не съм гледал филм, чието действие да се развива в Хонолулу. Често арена на действие във филмите са Ню Йорк, Чикаго, Ел Ей, Маями и Сиатъл, но тази част от света не е показвана досега. Хавай се отличава със своя собствена обществена система, чиято уникалност ме привлече към проекта. Обичам филми, които предават специфично усещане за конкретно място. Започнах да снимам филми в Омаха, след това се преместих в Санта Барбара, а ето че сега стигнах и до Хавай.“Хемингс успява да вмъкне умело хавайската култура в историята, защото самата тя израства в едно неконвенционално хавайско семейство като доведена дъщеря на известния сърф шампион и местен политик Фред Хемингс младши. Започвайки да пише кратки разкази, тя вмъква темите за семейството, влиянието на земята, историята и наследството. „Потомците“ стартира като къс разказ, чието действие се предава през погледа на най-малката дъщеря Скоти, но впоследствие Хемингс прави дързък скок за млада писателка, и то жена: започва да пише от гледната точка на Мат Кинг, мъж на средна възраст.Това променя всичко, защото историята вече не е за група яростни индивидуалисти, а за баща, който трябва да научи как да оцелее благодарение на семейството си. „Веднага щом преминах към гледната точка на Мат всичко намери своя ритъм,“ спомня си Хемингс. „Всичко е заложено на карта за героя му.“Залогът дава двойно значение на заглавието на романа, защото се отнася не само до комичния произход на образа на Мат Кинг, но също така и до откритието какво значи да си хавайски потомък и какво означават собствените му потомци за него. Хемингс създава Мат Кинг с намерението да покаже една определена част от населението на Хавай, чиито корени могат да бъдат проследени до смесените бракове на бели мисионери и земевладелци с местната аристокрация и нейните богатства, което довело до недостатъци в хавайската плантационна система. Както самият Мат обяснява, неговата пра-пра-баба била принцеса Маргарет Кеалохилани, – една от последните преки потомки на крал Камехамеха – която се влюбила в нейния бял банкер Едуард Кинг и в крайна сметка любовта им води до настоящето положение на Мат Кинг като адвокат в Хонолулу с дълбоки и оплетени корени в островната обществена система. Като повечето хавайци и той е хапа-хаоле, т.е. наполовина бял, който никога не е успял да свикне с културната си идентичност.Това дава допълнителен пласт в историята на Хемингс, защото не става въпрос само за тревогите му относно изневярата на жена му или как ще отгледа дъщерите си, но и как животът му изглежда през очите на предците, а и на потомците му. Издадената през 2009 книга става мигновен хит сред критиците и получава множество положителни отзиви за умело обрисуваните образи и най-вече този на Мат Кинг.Хемингс не може да повярва, когато й съобщават, че Александър Пейн проявява интерес към нейната книга. „Направо щях да припадна,“ спомня си с усмивка авторката. „Той е любимият ми режисьор и обожавам филмите, които прави.“Когато Пейн решава сам да е режисьор на филма, той се заема да адаптира книгата, защото само така може да изгради лична връзка с героите.Пейн насочва фокуса на повествованието в две основни направления: пътуването на семейство Кинг до Кауай в търсене любовника на Елизабет; и поклонничеството на различни роднини и приятели пред леглото на изпадналата в кома Елизабет, която се превръща в техен безмълвен изповедник и изкарва наяве тайни и потискани емоции, които иначе едва ли биха станали нечие достояние.„Едно от многото неща, които научихме за Хавай е, че тук хората познават родословното си дърво по-добре от където и да било другаде,“ обяснява продуцентът Джим Бърк. „Всеки знае кога родът му е пристигнал на острова, като в някои случаи това означава 6-7 поколения назад и е предпоставка за дълбоката връзка с мястото. Това ни стана известно след срещи с истински потомци, които са наследили своите земи точно, както героя на Мат.“ Хемингс е впечатлена от адаптацията. „Не бях притеснена, че Александър може да промени това или онова, защото той наистина разбира тона на книгата, а това е най-важното. Той вижда и смешната, и тъжната част на историята. Хареса ми и това, че той отдели достатъчно време, за да опознае Хавай.“От самото начало Пейн и екипът на продукцията си дават сметка, че трябва да изоставят добре утъпканите от туристи маршрути и да проучат тази част от Хавай, която остава запазена само за местните. В процеса на работата те придобиват и по-добро разбиране за нюансите вложени в думата „потомци“ на остров, където предците винаги са били изключително важна брънка от веригата на живата история на това място. Това помага да се изведе на фокус осъзнаването от страна на Мат Кинг, че е прекъснал връзка със собствените си чувства спрямо земята, която притежава – и нейното минало и бъдеще.Пейн разчита на помощта на Хемингс, която очевидно има богати познания за смесицата от американска и хавайска култура, която е определяща за всеки един аспект от островния живот – от политиката, през традициите, до взаимоотношенията между хората. „Хемингс беше нашата връзка с реалността и в същото време Александър през цялото време се консултираше с нея, за да се увери, че идеите му са подходящи за съответния герой,“ продължава Бърк. „Искахме да останем максимално верни на написаното от нея, защото искрено вярваме в него.“„Александър има изключително оригинален подход,“ отбелязва Бърк, който заедно с продуцента Джим Тейлър, се събира за работа по пети общ проект с Пейн. „Не трябва да ви се обяснява, че гледате филм на Александър Пейн. И в същото време филмите му са достатъчно различни. Мисля, че „Потомците“ се отличава най-много от предишните му произведения. Това е чудесна история с прекрасни образи, но това, което я отличава е, че е отворена за различни интерпретации: никой от героите не е абсолютен светец или грешник. Това не е филм, който всеки зрител ще възприеме по единствен възможен начин. Това е филм, който позволява на зрителя да вземе страна и да се свърже с историята по свой собствен начин.“СЕМЕЙСТВО КИНГСъздавайки образа на Мат Кинг – разтърсен съпруг, неопитен баща и неохотен земевладелец – Хемингс се осмелява да помечтае кой би бил идеалният актьор, който да го пресъздаде на големия екран. Още тогава тя се сеща за носителя на Оскар Джордж Клуни, който е добре познат с често мрачно-смешните си превъплащения, които обаче в същото време са много земни и докосват струните на изконно човешкото у всеки един зрител. Копродуцентът Джо Пара отбелязва, че комбинирането на Пейн и Клуни за пръв път е предпоставка за доста интригуващ резултат. „И двамата са изключително талантливи, а след края на снимките мисля, че завинаги ще останат приятели. Отношенията им потръгнаха още от първия ден. Александър е абсолютен професионалист, много сериозен и учтив, а на моменти дори и забавен. Но когато работи е напълно съсредоточен и сериозен. Джордж, от друга страна, е голям шегобиец. Обича смеха и лудориите, така че смесицата от характерите на двамата допринесе за уникална атмосфера на снимачната площадка. И двамата бяха напълно открити по отношение на творческия процес и оставяха нещата да се развиват по възможно най-естествения начин.“След като Клуни е избран за централната роля на ред идва предизвикателството да се изгради семейство Кинг около него. Пейн започва серия от изтощителни кастинги, за да открие ключовата семейна химия, която е съставена от равни части любов, гняв и неразбирателство. На помощ се притича кастинг режисьора Джон Джаксън, който работи с Пейн още от времето на дебюта му с „Гражданката Рут“. За Пейн кастингите са изключително важна част от креативния процес.„Прослушахме сума ти народ дори за ролите само с по една реплика. Определено обичам прослушванията и това да накараш актьорите да прочетат част от своите реплики,“ обяснява Пейн.Най-важната задача, разбира се, е намирането на две млади актриси, които могат да бъдат равностойни на Клуни в ролите на двете свободолюбиви и опърничави дъщери Александра и Скоти, които меко казано не обичат баща си, защото той никога не е приел насериозно ролята си на родител. Александра е буйна натура, която се притеснява, че е наследила характера на майката, на която е изключително ядосана. За нейната роля Пейн се спира на Шайлийн Уудли, която е популярна най-вече от телевизионната поредица „Тайният живот на един американски тийнейджър“.Уудли, която дебютира в игралното кино, прави впечатление на Пейн с готовността си да поеме емоционалния товар на историята с образа на млада жена, чиято цел е да сплоти семейството си наново. „Подобно на останалата част от екипа на филма тя просто се представи най-добре на прослушванията. Толкова е просто,“ обяснява избора си Пейн.Уудли е искрено развълнувана, защото към момента на прослушванията тя вече е влюбена в историята. „Това е сърцераздирателно пътуване към индивидуалното израстване на всеки един от героите,“ коментира актрисата. „Харесва ми как всички поотделно научават какво е да обичаш, какво е да си отговорна личност, каква е твоята същност и какво е да бъдеш част от едно семейство.“В образа на Александра конкретно Уудли харесва възможността да я трансформира от див бунтар с емоционален товар в млада жена, която е готова да се бори за близките си. „В началото тя се чувства жертва на действията на своите родители,“ обяснява Уудли. „Но в течение на филма тя започва да осъзнава, че сама е отговорна за собственото си щастие и не зависи в такава степен от майка си и баща си. Забавно е да наблюдаваш нейното мигновено израстване. Тя винаги е обичала да манипулира хората, но сега го прави, за да помогне на баща си да се пребори със собствените си демони.“„Мисля, че тя обича баща си, но винаги го е възприемала като детето в тяхната връзка и, че тя е тази, която трябва да приеме родителския подход спрямо Мат,“ обяснява Уудли. „Едва по-късно тя осъзнава, че трябва да му върне позицията на баща и уважението, което това предполага.“Друго голямо предизвикателство за Уудли е откриването на всички нюанси от купчината смесени чувства свързани с майка й, които на моменти изразяват недоверие, гняв, тревога и паника. Уудли трябва да се порови дълбоко в актьорския си арсенал, за да може да пресъздаде тази буря от емоции, която стартира с важната сцена край басейна на фамилната къща – момент, в който баща й съобщава новината, че майка й няма да се възстанови.„Тя е във водата и няма представа как да реагира на новината,“ обяснява Уудли.„Чувства се като в капан и се потапя под водата, където може да крещи колкото й душа иска без да се усети уязвима. Бе невероятно емоционално преживяване да се потопиш на дъното, да крещиш и да плачеш истерично. За мен лично бе едновременно сърцераздирателно, но и окуражаващо.“По-късно, когато Александра вижда някога лудешки енергичната си майка да лежи неподвижна на болничното легло, нейните първични емоции излизат на повърхността. „В тази сцена част от Александра мрази майка й, но една друга част иска да бъде прегърната от майчините ръце и да плаче дълги часове. Много емоционален момент,“ споделя Уудли. „Мисля, че малкото момиченце, което се крие в Александра, просто копнее за майката, която винаги е искала да има, но младата жена, която формира характера си в нейното тяло, започва да се примирява с факта, че това никога няма да се случи.“Уудли е благодарна на Пейн, че й гласува доверие и я подкрепя да маневрира през неравния терен на абсурдните ситуации и интензивните емоции. „Александър е един от любимите хора, които съм срещнала до момента в моя живот. Той има голямо сърце и аз научих много от него не само в качеството му на режисьор, но и чисто като човек. Когато се развълнува истински той не го крие. Той буквално подскача нагоре-надолу и прегръща всеки на пътя му. Няма как да не се чувстваш добре по отношение на живота, когато той е наоколо. Александър притежава огромна енергия и го показва на околните. Като режисьор той ми помогна да открия неща за себе си, за които не съм и подозирала, че крия.“По думите на Уудли Пейн винаги настоява най-вече за едно нещо – да бъдеш естествен. „Случваше се директно да ми каже, че едва ли бих постъпила така в истинския живот. Това е подходът му да изведе най-доброто у актьора наяве.“Търсената естественост се оказва по-лесно постижима от очакваното, когато Уудли застава редом до Джордж Клуни, който моментално изтрива фактора на притеснение помежду им. „Той се оказа изключително земен,“ обяснява актрисата. „Той постоянно се шегува и прави нещо глупаво, което разведрява обстановката. Чувствам се привилигирована не само да съм работила с него, но и да го опозная като човек.“Въпреки че Мат Кинг се опитва да възстанови отношения с децата си, за него най-малката дъщеря Скоти е пълна мистерия клоняща към извънземна форма на живот, с която общуването е доста несигурна задача. За да бъде намерена млада актриса, която да балансира хумора и емоциите заложени в образа на преждременно съзряла ексцентричка, Пейн се среща с над 300 момичета от цялата страна. Дни преди началото на снимки точната актриса още не е намерена.И тогава на сцената се появява Амара Милър – обещаваща 9-годишна дебютантка от Пасифик Гроув, Калифорния. Пейн получава и-мейл с видеозапис на нейното прослушване и по собствените му думи само след минута е наясно, че е намерил точния човек за ролята. „Нямаше нужда да я гледам на живо. Знаех, че тя ми трябва и никоя друга. Знаех, че ще се появи навреме на снимачната площадка. И това наистина се случи, но по един крайно непредсказуем начин.“„Амара пристъпи на снимачната площадка като истински професионалист,“ допълва продуцентът Джим Бърк. „Тя е роден талант. Никога преди не е участвала във филм, но е удивителна.“Въпреки липсата на предишен актьорски опит, Милър изглежда има инстинктивно усещане за чудатостта на Скоти и нейното уникално дезинформирано участие в семейното приключение. „Скоти е тази, която не знае какво се случва в семейството,“ обяснява Милър. „Тя не знае, че майка й умира или, че е имала връзка с друг мъж. Тя си мисли, че пътуването им до Кауай в търсене на мистериозния любовник е просто заслужена ваканция. Тя просто е себе си през цялото време и прави каквото си иска, без да осъзнава сериозността на положението.“Оставена без надзор и насока от семейството си, Скоти е придобила почти примитивно усещане за независимост. „Тя е беладжийка,“ през смях отбелязва Милър. „Тя е от малките момиченца, на които не им пука дали ще направят някоя пакост. При всички случаи тя ще се забавлява вършейки лудории. Тя е доста нахакана. Нищо не може да я спре да постигне това, което иска.“Скоти може би има нужда само от време и внимание, но тя ще направи всичко, за да ги получи, което е причина за някои от най-интригуващите сцени на Милър. „Имах шанса да преметна Джордж Клуни, а той направи такава смешна физиономия,“ спомня си през смях младата дебютантка.Пейн за пръв път режисира дете в главна роля, но работата му с нея не се отличава от тази с останалите актьори. „Чудесно е, че не се наложи да я третирам като малко дете. Веднага си личи, че тя се осланя на инстинктите си. Трябваше само да й кажа какво искам да се промени в конкретната сцена. Правилният подход към хората като цяло, и актьорите в частност, е винаги да им казваш истината. Така постъпих и с Амара по време на целия снимачен процес,“ обобщава режисьорът на „Потомците“.РЕАЛНОСТТА В РАЯ: ДИЗАЙН НА ПРОДУКЦИЯТАУсещането за място винаги е било запазена марка във филмите на Александър Пейн, но при „Потомците“ тази отличителна черта става още по-осезаема. От самото начало екипът е наясно, че пристъпва в територия, която малцина преди тях са дръзвали да изследват и ще трябва да заснемат една дълбоко интимна семейна драма на фона на богатата природна картина, която Хавай предлага. Всички противоречия на съвременната хавайска култура – модерното и древното, урбанизма и дивата природа, индустриалния напредък и запазването на историческото наследство – стават неотделима част от визията на филма, която обхваща диапазона от начина на заснемане до изграждането на конкретни декори. Историята на Хавай може да бъде проследена 1500 години назад във времето, когато полинезийски изследователи, водени от небесната карта на звездите, за пръв път достигат плодородните земи на тогавашните вулканични острови. На по-късен етап пристигат заселници от цяла Полинезия – Таити, Самоа и Тонга – и започват да оформят отличителна матриархална култура със свой собствен език, обичаи, изкуство и легенди. През 1810 крал Камехамеха, вожд на Големия остров, обединява всички хавайски острови в едно общо кралство. Скоро след това започват да пристигат християнски мисионери, последвани от колониалисти от вътрешността на САЩ. През 1893 група американски бизнесмени свалили хавайската монархия и проправили пътя за анексирането на територията. Междувременно културата на островите продължава да еволюира и да се адаптира, смесвайки традиционни американски ценности с местните обичаи. Когато най-накрая Хавай става щат на САЩ през 1959, той е наречен „Алоха“ щат, защото тази почти непреводима дума най-точно отразява свободолюбивия дух на островните хора, които питаят дълбока любов към родната земя.За да отрази настоящето положение на островите – залети от предприемачи и разрастващи се предградия, но и приютяващи множество безгрижни сърфисти и полинезийски традиции – през свежа призма, Пейн се събира отново с оператора Федон Папамайкъл, с когото преди са работили заедно по „Отбивки“. „Историята се върти основно около диалога, което нормално означава, че няма да се залага толкова на визуални картини,“ обяснява Папамайкъл. „В нашия случай обаче точно обратното се оказа вярно. Заради противопоставянето на хавайските природни картини на премеждията, през които преминава семейство Кинг, визуализацията беше от основно значение. Беше изключително важно да се улови красотата и естеството на околната среда, за да се разбере вътрешния конфликт на Мат относно продажбата на семейната земя.“ Папамайкъл разделя филма между двете лица на Хавай: по-забързаната и градска среда на Хонолулу и удивителната природна красота на залива Ханалей, който се намира на остров Кауай и е обграден със зелени тропически гори и лазурносини води.„Искахме едновременно да създадем усещане за местната общност в Хонолулу, но също така и за красотата на бреговата ивица, за да може зрителят да разбере какво може да бъде загубено и каква е дълбоката му връзка с историята. Това беше основната причина да снимаме широкоформатно, за да поставим малките човешки фигурки на един епичен фон и да покажем нагледно сблъсъка им с грандиозността на природата.“В същото време и оператор, и режисьор, искат да останат верни на отличителния стил на Пейн, чиито филми изглеждат почти документално и те карат да се чувстваш все едно гледаш репортаж от мястото на истински събития. „При работата с Александър една от основните задачи е да се увериш, че фотографията не влиза в противоречие с историята. Той наистина обича реализма до степен, в която отивайки за снимки на конкретна локация, той ще се опита да инкорпорира в кадъра всичко, което присъства на място – дори това да са група градинари,“ обяснява Папамайкъл. „Или когато снимахме сцената в бара между Джордж Клуни и Бо Бриджис, Александър настояваше да присъстват истинските посетители на заведението, за да придадем усещане за автентичност. Същото се отнася и за осветлението. Трябва да е напълно естествено, така че публиката едва ли не да не усети, че гледа професионално изпипан филм.“„Ние искаме публиката да бъде увлечена от самите герои без излишно разсейване. Емоциите са толкова интензивни и материалът е толкова силен, че не е нужно да добавяме допълнителна визуална драма.“Често обаче самият Хавай създава драматични ситуации. „Осветяването там е истинско предизвикателство, защото условията се менят постоянно,“ отбелязва Папамайкъл. „Може да премине от облачно до слънчево в рамките на заснемането на един кадър. За щастие и Александър, и Джордж умеят да реагират на момента, така че мигновено да променят реда на заснемане на сцените. Това ни позволи да сме гъвкави.“Един от любимите спомени на Папамайкъл свързан със заснемането на „Потомците“ е работата по финала в пътуването на семейство Кинг, когато те пристигат в земите на предците им на Кауай и малката Скоти се опитва да накара баща си да преосмисли продажбата на наследството им на чужденци. „Така проектирахме кадъра, че докато семейството се изкачва по планината няма как да видите какво ги очаква. Всичко изглежда напълно нормално, но в момента, в който те застават на върха, пред тях се разкрива удивителна гледка, която взима връх над всички останали емоции. Това ще ми бъде ценен спомен от работата по този филм,“ обобщава операторът на „Потомците“.Пейн се събира отново и със сценографката Джейн Ан Стюарт, която е работила по всичките му филми още от началото на кариерата му. Стюарт споделя, че естетическият й усет съвпада с този на Пейн. „Неговото чувство за хумор е подобно на моето – абсурдно, малко мрачно и такова, че всичко човешки присъщо подлежи на осмиване.“„И двамата трябваше да научим много за хавайската култура и наистина да се потопим в нея, за да опознаем миналото на мястото и така да го усетим по-добре, защото това щеше да придаде автентичност на нашата история,“ обяснява Стюарт.При създаването на къщата на Мат Кинг, Стюарт се консултира както с романа, така и със самата авторка. „Съветите на Кауи бяха безценни,“ споделя сценографката. „Примерно тя беше тази, която ме запозна със специфичните за острова пуни – непретенциозни дневни легла, които често се използват като просторни канапета. Тя помогна и да отразим историята на семейството в отделни детайли.“Когато Стюарт намира местна къща, която да отговаря на вътрешното й усещане, липсва само един ключов елемент – разпрострялата се навсякъде индийска смокиня, която краси предния двор в книгата. Така че Стюарт просто урежда пресаждането на такова дърво. „Дървото отразява идеята за семейство поради начина, по който всеки клон се разпростира,“ споделя сценографката.Както и с операторската работа, и при сценографията основното предизвикателство пред Стюарт е да удържи нещата в рамките на предпочитаната от Пейн по сурова действителност, но все пак с щипка тропически привкус. „Александър винаги иска опаковката да е автентична, дори леко банална. Този филм обаче ми даде шанс да отида малко по-далеч от обичайно и да си поиграя с цветовете и екзотичната същност на мястото. Просто трябваше да имам добра причина, за да поставя даден елемент в конкретната стая. Той трябваше да е в подкрепа на героите и да е верен на духа на мястото.“Тази автентичност към Хавай дълбоко трогва Хемингс при посещанието й на снимачната площадка, където тя може да види как историята й оживява във филм, който ще покаже на зрителите по едновременно забавен и напрегнат начин как в действителност общуват семействата, независимо къде се намират. „За мен бе удивително да се върна на Ханалей Бей, където моите предци са акостирали за пръв път,“ споделя Хемингс. „И бе от огромно значение да видя как актьорите и екипът си дават труда наистина да опознаят това специално място. За мен самата това бе шанс да се сближа още повече с моето семейство и да сближа общността от местни хора. Писането на книга е самотно занимание, но при заснемането на филм красотата идва от споделеното преживяване.“ ... още »
Уил Джерард (Никълъс Кейдж) е обикновен учител по английски, който е щастливо женен за изящната музикантка Лаура (Дженюари Джоунс). Ежедневието им е запълнено с концерти, барбекю с приятели и шахматни партии в компанията на директора на училището (Харолд Перино). Но за една вечер спокойният им семеен живот се превръща в кошмар.По пътя от репетиция към вкъщи Лаура става жертва на брутално нападение. Докато чака информация за състоянието й в болницата, Уил е заговорен от добре облечен непознат (Гай Пиърс), който му предлага незабавна справедливост и така ще им спести дълъг и мъчителен съдебен процес. Притиснат да даде отговор, Уил приема предложението, като в замяна трябва да направи услуга на тайнствената организация. Но се оказва, че тази справедливост има много по-висока цена и още по-опасни последици.„В търсене на справедливост" е с участието на Никълъс Кейдж, Дженюари Джоунс („Х-мен: Първа вълна“), Гай Пиърс („Войната е опиат", „Мементо"), Харолд Перино („Изгубени", „28 семици по-късно ") и Дженифър Карпентър („Декстър ", „Дяволът в Емили Роуз“.)Под режисурата на Роджър Доналдсън („Тринайсет дни") по оригиналния сценарий на Робърт Тенън, филмът е продуциран Endgame Entertainment на Джеймс Д. Стърн („Съзряване“) и Рам Бергман („Тарикатите Блум”) и Maguire Entertainment на Тоби Магуайър и Джино Топинг. Оператор е Дейвид Татърсол ( „Денят, в който Земята спря да се върти"), художник е Денис Вашингтон („World’s Fastest Indian”), дизайнер на костюмите е Каролин Еслен-Щефър („Марихуана"), а координатор на каскадите е Анди Ченг („Зеленият стършел", „Здрач"). Филмът е заснет в Ню Орлиънс през 2009/10г."Светът е опасно място за живеене, не заради хората, които са зли, а заради тези, които НЕ правят нищо по този въпрос." - Алберт АйнщайнПостави се на мястото на на Уил Джерард. Жената, която обичате най-много в света е нападната брутално. Тя е наранена, изпитва болка и ще продължи да страда през целия период на физическо и психическо възстановяване. След това идва процесът, където присъдата и наказанието не са сигурни. Ти си объркан, ядосан и уязвим.Тогава един спокоен непознат хладнокръвно ти предлага да сложи край на проблема. Правосъдието да бъде отсъдено точно сега.Един непредубеден странчиен наблюдател ще подходи рационално и ще откаже веднага. Но ти сте засегнат, не си безпристрастен. Опустошен си, умът ти е зациклил. Усещайки твоето колебание, непознатият се отдалечава."Чакай малко...“ - прошепваш ти.Във „В търсене на справедливост" едно съдбоносното решение, взето в момент на скръб и терзание, задвижва спирала от интриги, манипулации, страх и параноя. Избирайки моменталното отмъщение пред правосъдието на институциите, един предан съпруг и учител се оказва преследван едновременно от властите и от самодоволен лидер на тайна терористична група.„Това е история за един мъж в затруднено положение, който приема предложение за възмездие, но скоро осъзнава, е сключил договор с дявола, - казва режисьорът Роджър Доналдсън, („Без изход", „Банковият обир“). - Той се замесва в нещо много по-голямо, отколкото първоначално е предполагал."Сценаристите Робърт Тенън и Юрий Зелцер представят история за сложен психологически лабиринт от изиграване, възмездие и справедливост. През седмиците преди снимките, Тенън работи съвместно с режисьора в Ню Орлиънс, за да изгладят сценария. Той споделя, че е развълнуван да предаде своята история в ръцете на Доналдсън и Никълъс Кейдж, на когото твърди, че му е "голям фен." Кейдж споделя, че той е бил привлечен към историята от философското изследване на човешката природа и затова се е присъединил към проекта. На продуцента Рам Бергман сценарият е показан от неговия приятел и агент Брайън Драйфус, който представлява режисьорът Райън Джонсън, за когото Бергман е продуцирал „Тарикатите Блум“ и „Brick."Бергман разказва: „Сценарият бе вълнуващ и напрегнат. Психологическата манипулация в него му напомня на „Играта“ с Майкъл Дъглас и Шон Пен."Президентът на Endgame и изпълнителен директор Джеймс Д. Стърн отбелязва: „Хареса ми концепцията, че самоволното раздаване на правосъдие не е правилното решение. Не бе нужно да чакаме повече, за да си кажем: „Това е филмът, искаме да го направим, да започваме."Начело на списъка с потенциални режисьори на Стърн и Бергман е Роджър Доналдсън, за които Стърн казва, че е „изключителен творец, който умее да изтръгва страхотни изпълнения от актьорите. С една дума той е идеалния избор."Доналдсън казва, че сценарият „повдига някои много интересни въпроси за ролята на обществото в поддържането на една справедлива система на правосъдие. Персонажът на Ник се превръща от някой, който смята, че насилието никога не е решение на проблема в човек, който прегръща изцяло тази идея".Кейдж, чието присъединяване към проекта се дължи отчасти на участието Доналдсън, казва за своя герой: „Уил не е агресивен човек. Той не обича оръжията. Но той се моли за възмездие, а това води до гняв и жестокост."С Уил Кейдж и Доналдсън на борда, създателите на филма се обръщат с предложение за участие към Дженюари Джоунс и Гай Пиърс. Бергман описва Пиърс като „страхотен актьор, който умее да пресъздава убедително играта на котка и мишка. Героят му вярва, че всичко, окето прави е правилно".И както често се случва с тези, които играят едновременно ролята на съдия, съдебни заседатели и екзекутор, Саймън става опасно самоуверен.„Саймън е човек, който вероятно в миналото си е изпитал сериозно недоволство от съдебната система и се е почувствал предаден. Затова започва да манипулира ситуацията, за да му бъде изгодно на него, - казва Гай Пиърс. - Мисля, че хората по принцип са податлитви на такива изкушения, и за някои е трудно да открият ясната граница между правилно и грешно."Снимките на „В търсене на справедливост" започват на 7 декември 2009 г. В един топъл, дъждовен ден, Уил влиза в зоопарка в Ню Орлиънс, където е изпратен от Саймън да проследи някого, без да знае защо. Това е първата от поредица от задачи, които бавно затягат хватката на Саймън около него.По време на снимките зоологическата градина е затворена за посетители, но има магазин за подаръци само за членове, където щастливците могат да се фотографират с Никълъс Кейдж, който услужливо позира.На следващия ден продукцията се премества в кръчмата Уорън‘с Корър срещу река Мисисипи, за сцената в градския шахматен клуб, където Уил и Джими играят един срещу друг. От шахматен клуб Мари Гаи дават някои ценни напътствия на Харолд Перино.Актьорът разказва: „Баща ми ме научи на правилата на шахмата, но не бях играл от години, така че започнах да се уча наново, защото не исках да изглеждам глупаво срещу Ник. Докато репетирах за сцената местните шахматьори ми казваха: „Премести Кралицата на Е4" и такива неща. Ник се приближи и ме попита: „Ти да не си гросмайстор или нещо от сорта?" Аз му отвърнах: „Не, просто искам да съм подготвен, защото си мислех, че вероятно си изучавал този спорт.“ А той ми казва: „Не, току-що си научих репликите и сега идвам."За работата си с Кейдж, Перино добавя: „Отначало ми бе малко притеснено, защото познавам гласът му ми бе толкова познат. Но с него се работи страхотно, впечатлен съм колко е съсредоточен и отдаден на снимачния процес. Винаги е готов."На 9 декември са снимките в звукозаписното студио, където Лора работи заедно с останалите музиканти, включително и нейната приятелка Джуди (Дженифър Карпентър). Налага се Дженюари Джоунс да вземе няколко урока на виолончело и бас китара за подготовката й за ролята.„Винаги съм искала да свиря на някакъв инструмент, и едно от предимствата да бъдеш актьор е, че винаги може да научиш нещо ново по време на работа, - казва Джоунс. - Виолончело е труден инструмент, но аз се научих добре да имитирам свирене. Беше много забавно и да свири на бас китара. Много ми хареса."Отговорна за подбора на дрехи на героинята на Джоунс е сценографката Каролин Еслер –Щефър. В гардероба на Лаура намират място „бохемските щампи, елегантни поли и големи ботуши. Тя трябва да добави цвят към палитрата на филма, както и голяма доза елегантност и финес".За неин контраст, Еслин-Щефър облича Уил в тъмни цветове: черно, сиво, кафяво, пурпурно. „Той не е представител на строго академичния стил, носи удобни, земни дрехи, които му помагат по-лесно да общува с учениците си - кадифени панталони, уестърн ризи, карета, пуловери с V-образно деколте...„Ник изглежда страхотно в тъмни цветове и умее да носи красиво дрехите си. По време на първата проба си помислих: „Боже, изглежда толкова добре, ще бъде забавно."Далеч по-различен по стил е Саймън, който е „облечен като класически злодей. Той е елегантен и впечатляващ, в стилно тъмно синьо, сребърно и бледолилаво. Той изглежда страхотно и има вид на човек, който взима нещата на сериозно, много на серизоно“.На 9 ноември продукцията започва петдневни снимки в апартамента на Уил и Лора, който е украсен с картини на приятеля на Доналдсън, художника Роб Пиърсън. В просторен хол с тухлени стени са разположени плетена и кожена черна мебел, лавици, рафтове, и, както може да се очаква от учител по английски, бюро, затрупано с книги и училищни документи.Между отделните сцени Доналдсън и Кейдж обсъждат пресъздаването на атмосферата на Ню Орлиънс, като темата е подадена от историята на сградата, в която се снимат - американската консервна компания.Както подсказва името й, бившата индустриална сграда в центъра на Ню Орлиънс е била фабрика за консерви до закриването й през 1988 г., след което е реновирана в жилищна сграда през 2002 г. Мястото се отпечати в съзнанието на милиони телевизионни зрители, които преди 3 години станаха свидетели как десетки хора намериха убежище на покрива на сграда от придошлите води от урагана Катрина. Комплексът отново бе ремонтиран след бурята и сега е дом на 200 семейства.Операторът Дейвид Татърсол, разказва режисьорът Роджър Доналдсън, искаше да покаже 360 градусов поглед към апартамента на семейство Джерард, което означаваше да разкараме всички видими осветителни стойки, кабели и други доказателства за снимачния процес. „Имахме източник на мека светлина, идваща от прозореца, а после просто сложихме приспособление на тавана, което да увеличи естествената светлина. Това пасна добре с нашата философия да позволяваме локацията да диктува начина, по който снимаме."По време на дискусиите какъв да бъде потенциалния изглед и стил на „В търсене на справедливост", Татърсол показва на Доналдсън многобройни класически и съвременни трилъри."Започнахме да придобиваме първоначална идея какво търсим и какво със сигурност не искаме, - казва Татърсол. - Знаейки, че трябва да заснемем 122-страници сценарии в 220 сцени на различни локации, решението бе да снимаме в директен стил и да приемем каквото и осветление предлага мястото."Философията да се „приема обстановката" се отнася и до екстериора, казва Татърсол. Ако вали дъжд, това е част от сцената. Облачно ли е – използваме го. Този подход се оказва прагматичен както към съдържанието, и така и към график, защото времето на Ню Орлиънс „бе непостоянно и се оказа най-голямото предизвикателство в целия снимачен процес“.Никълъс Кейдж казва: „Имах изцяло доверие Роджър и неговия екип, затова му позволих да ме води по време на снимките. Може да се дразним взаимно, но аз искам нещата да се получат добре и смятам, че така и стана. Мисля, че двамата с него работим успешно заедно."На 17 и 18-ти декември 2009 г. са двудневните снимките в болницата, след което екипът излиза в коледна ваканция. Когато работата по продукцията се възобновява на 5 януари, Ню Орлиънс е в още по-празнично настроение, заради поредицата победи на местния отбор на Светците, която в крайна сметка ги изпрати на участие за Супербол. Тази емоция заразява и екипа с положителна енергия и ентусиазъм.Ню Орлиънс играе ключова роля в историята, не само със своята уникална архитектура и настроението, но също така и репутацията си на мистериозен град, където нещата се случват по различен начин.Продуцентът Джеймс Стърн отбелязва: „От дълго време съществува представата, че не е лесно да се стигне до същността на Ню Орлиънс. Градът не е непременно такъв, кокъвто изглежда. Подобно отношение е изразено по изключителен начин във филма „Китайски квартал“ с репликата „Тук е китайският квартал, Джейк."Художникът на продукцията Денис Вашингтон се заема със задачата да разкрие града по „един органични и автентичен начин, а не само както е известен Ню Орлиънс от туристическите брошури.“ Тъй като голяма част от външните снимки са на места в непосредствена близост едно до друго (което е с цел и да се улесни 40-дневен график), голяма част от работата на Вашингтон е да подготви тези локации да са в синхрон с палитрата на филма.„Автентичността и великолепието на този град осигуряват прекрасно визуално преуимущество и реален контекст, - казва той. - Искахме да накараме това да се усети чрез действията и присъствието на Уил из реални места, защото само така можехме да останем верни на историята. Но си позволихме известна пространствена манипулация и игра с психологията на цветовете."Вашингтон изгражда две снимачни площадки: полицейски участък („защото не можеш просто да помолиш ченгетата да напуснат сградата си за един ден") и болница. „След Катрина всички болници са много заети, функционират на пълни обороти, няма затворени или свободни крила, които бихме могли да използваме за снимките."Най-трудната каскадьорска сцена, която Ченг организира включва преследване на бегом през няколко платна по натоварена магистрала. Части от гонитбата са заснети на разклонението на оживен път в централния бизнес район в Ню Орлиънс. Няколко стреснати водачи на автомобили хвърлят поглед към стрелкащата се по асфалта фигура и възкликват: „Хей, това май е Никълъс Кейдж!"„Нямах си на представа, че ще снимаме на истинска пътна артерия, - признава Кейдж в последствие. – Знаех само, че в този ден нямах много реплики за казване, така че не се тревожех изобщо. В следващия момент се озовах на открита магистралата, където колите минаваха на няколко крачки от нас. Беше малко напрегнато, но мисля, че се получи доста вълнуваща сцена."Опитният дубльорът на Кейдж, Томас Дюпонт, преживява „най-рискованата сцена, в която съм се отървал без нараняване“. Той трябва да отскочи от пътя на неуправляем камион - една забележителна кулминация в кариерата му на каскадьор, заснета от шест камери, включително и една, прикачена към самият него.Продуцентът Рам Бергман обяснява: „Роджър много харесва каскадата на магистралата от френския филм „Не казвай на никого“, където героят преминава през няколко платна с натоварен трафик. Там тя е направена с компютърни ефекти, но Роджър искаше да го заснеме наживо. Затова Анди проектира тази изумителна сцена, включваща различни участъци от пътя и около 30 коли. В един момент героят на Ник изкача директно на пътя на цистерна, която губи контрол и поднася, отклонявайки се право към него."„Зрителите искат да видят неща, които самите те никога не биха посмели да направят, - казва Доналдсън. - Пресичане на магистрала със сигурност се класира на челно място в този списък. Никога не съм виждал каскадьор да се движи толкова бързо, и бях много облекчен, че камионът не го застигна."Реакцията на Бергман, докато гледа сцената е напълно естествена: „О, мамка му! Помислих си че Том е пътник. Камионът се отклони на 180 градуса и отиде по-далеч от очакваното, почти го приклещи под колелата. Благодаря на Бога, че е добре."По странно стечение на обстоятелствата, в реалния живот едно от превозните средства, използвани в тази сцена, е задигнато в нощта преди снимките от избягал затворник, който е успял да скочи от движеща се полицейска патрулка. Той е притичал към подлеза под магистралата, където бяха паркирани колите на продукцията, скочил в един Ford и предизвикал неистовото преследване с коли из улиците на Ню Орлиънс под градушка от полицейска стрелба. В крайна сметка заподозряният е задържан и благодарение на упоритите усилия на продуцента Дейв Помиър, автомобилът е върнат на сутринта. Колата е била надупчена с 19 куршуми и с разбито предпазно стъкло (което е било току-що поставено). Благодарение на него, заподозряният е спасен от фатален изстрел.„Такова нещо не може да се предвиди, - казва Пормуиър. – Тази случка може би е най-лудото нещо, което някога съм виждал по време на филмова продукция".Реалният живот присъства отново във филма (но не по толкова опасен начин) по време на сцените в печатарския и книговезки цех на вестник The Times-Picayune. Главният герой Уил Джерард се промъква в сградата на ежедневника чрез „опаковъчния център" - огромно съоръжение, където се сгъва вестника с различни рекламни брошури.Този шумен и забързан процес отнема около 3 часа и изисква присъствие на 200 служители всяка вечер около 23 часа. Както главният редактор на The Times-Picayune Дан Шей обяснява, около 45000 тиражни листа на час се движат по бързо движещи се транспортни ленти и се прегъват и вмъкват един в друг, посредством няколко големи кръгови машини.„За един филмов екип би било невъзможно да пресъздаде тези операции, от печата до сгъването, така че те интегрираха снимките на филма в нашия производствен процес, - казва Шей. - Никога досега не съм разрешавал подобен експеримент, но смятам, че се получи добре, а и нашите съоръжения и машини бяха наистина чудесен фон за сцената с преследването."Доналдсън е принуден да завърши снимките в определеното време за печат – 3 часа, тъй като всеки допълнителен час работа ще коства на печатницата по пет хиляди долара. Освен в опаковъчния цех, екипът снима и в нюзрума на вестника, стаята за наблюдение, товарните докове с камионите и край печатарските преси. Шумът в производствения цех е толкова силен, че Кейдж и екипажа са били задължени да носят тапи за уши.„В Picayune все още използват гигантски ролни печатни машини, това са класически преси, които вече не е лесно да се намерят, - казва художникът на продукцията Денис Вашингтон. - А те са изключително значение за действието на филма.“Самият Шей е нает от продукцията да играе ролята на охранител, който преследване Уил през тъмен, тесен лабиринт от тръби. „Познавам мазетата като пръстите на ръката си, затова реших, че ще е по-безопасно аз да заснема тази сцена. Беше ми много забавно в началото, - споделя той. И вече не толкова забавно на 9тия и 10тия дубъл.“Друго ключово место във филма е стадион Супердоум, където Саймън определя среща на Уил. Снимките са в неделя в компанията на 40000 зрители, дошли на годишното рали на Monster Truck. Гай Пиърс трябва да стигне до мястото си на стадиона, проправяйки си път през тълпата, а екипът за малко да го изгуби от поглед. Актьорът споделя: „Снимките по време на сцената в Супердоум бяха много вълнуващи и спонтанни. Ние се движехме между хората с малка дигитална камера. Единственото нещо, което подсказваше, че се прави филм бе начина, по който бях облечен. Всички бяха в ежедневно облекло и вероятно си мислеха: „Кой пък е този човек в официален костюм на рали на Monster Truck? Работата в киното често е много забавна."Пиърс има две общи сцени с Кейдж и Джоунс: едната е в ресторанта, а другата е кулминационната си среща в изоставен търговски център, която е заснета по време на последната седмица. Тримата актьори се радват на приятелски отношения и взаимна подкрепа, и често водят дискусии относно снимачния процес.Пиърс заявява: „Отначало се почувствах малко несигурен, защото се включих по-късно в графика, но след като се установих, станах по-уверен. Ник е страхотен човек и винаги е готов да поговори с теб. Дженюари също е много откровена и отдадена на работата."Никълъс Кейдж казва: „С Гай Пиърс наистина е много приятно да се работи. Той се интересува от мнението на колегите си, как според тях се получават нещата и аз оценявам тази негова загриженост.“Кейдж споделя мнението си за Джоунс: „Тя е изпълнена с енергия, непредсказуема и очарователна като дете. Дженюари е чудесна актриса и страхотно да се работи с нея."Относно ролята си на учител, Никълъс Кейдж изпитва „голямо уважение за тяхната роля в обществото. Моят баща бе учител, и аз донякъде отдавам почит към него. Учениците на Уил са предимно афро-американски студенти, но които той преподава Шекспир, Шели и Бърк. Исках моят персонаж не само да ги учи да разберат литературата, но и да се опитва да изгради връзки с децата."Уил не е подготвен за ситуацията, в която се оказва замесен от Саймън. За Никълъс Кейдж е важно да покаже, че неговият герой е обикновен човек, а не комиксов герой, затова често се допитва до Роджър с думите: „Може би тук трябва да си сложа очилата?" или „Дали тази реплика не трябва да звучи по-несигурно?"Дженюари Януари Джоунс заявява: „Смятам, че това е наистина интересна история, именно защото не е типичен екшън-трилър. Тук няма супер герои, които да се разхождат се наоколо, това са нормални хора, хванати в капана на психологически лабиринт."Снимките на „В търсене на справедливост" завършват на 11 февруари, 2010 г. в Ню Орлиънс. В реалния живот до края на годината в града са извършени 15 убийства. ... още »
Специална програма от звездни заглавия ще радва зрителите в мола на Стамболийски.Билетите за прожекциите са в продажба от 23-ти февруари.За първи път две седмици преди началото на фестивала, киномани и публика имат шанс да запазят часове за кино в дните между 9 и 18 март – и да си купят билети от касите на Cinema City. Част от потвърдените филми в програмата на София Филм Фест ще бъдат специални акценти в „дигиталното” кино на фестивала. Само в Cinema City зрителите ще имат шанс да видят „Златният лъв” от Венеция 2011 – „Фауст” на Александър Сокуров, най-новия филм на Жюли Делпи „Космическа лаборатория”, със специална награда на журито от Сан Себастиан’11, екранизацията по Емили Бронте „Брулени хълмове” (реж. Андреа Арнолд) и 3D откровението на Вим Вендерс „Пина”, номиниран за „Оскар” за документален филм.Програмата включва още „Златната мечка” от Берлин 2011 и носител на „Златен глобус” за чуждоезичен филм „Раздяла” на Асгар Фархади, най-новия документален шедьовър на Мартин Скорсезе „Джордж Харисън – Живот в материалния свят”, руският боксофис хит „Поколение П” на Виктор Гинсбург - един от филмите-участници в конкурсната програма на фестивала, датският филм „Супер дерби” на Оле Кристиян Мадсен, най-новия филм на Зигфрид – „Детски истории”, номинираният за „Златна палма” от Кан’11 „Дом на удоволствията” на Бертран Бонело, атрактивната комедия на Стефан Роблен „А защо да не живеем заедно”, с Джейн Фонда, Джералдин Чаплин, Пиер Ришар и Даниел Брюл в главните роли, новите филми на Майкъл Уинтърботъм „Тришна” и Дейвид Макензи - „Перфектно чувство”, както и гледаният от над 4 милиона зрители немски блокбастър „Петел с вино” на Тил Швайгер (с Тил Швайгер и Самуел Финци в главните роли).Със своята свободна и изпълнена с въображение интрепретация на „Фауст”, слабо свързана с литературните творби на Йохан Волфганг Гьоте и Томас Ман, Сокуров завършва най-сетне монументалната си тетралогия „Мъжете на властта”, започната с „Молох” (1999), и затвърждава трудно завоюваното си място в могъщия пантеон на руското кино. Предвидени са две прожекции на този филм - на 9 и 16 март.„Раздяла“ е един от претендентите за „Оскар“ за оригинален сценарий и най-добър чуждоезичен филм. Освен със „Златна мечка” в Берлин ’11, продукцията беше отличена и с наградата на Екуменическото жури, „Сребърна мечка” за най-добър актьор (Шахаб Хосейни и Пейман Моади) и „Сребърна мечка” за най-добра актриса (Лейла Хатами и Сарех Баят). Иранският филм получи признание от Асоциацията на холивудската чуждестранна преса на церемонията по връчване на престижните награди „Златен глобус” - беше обявен за най-добър чуждоезичен филм. Заслужените фестивални овации за „Раздяла” са признание за таланта на 39-годишния режисьор Асгар Фархади. Очаквайте иранският хит на 2011 година на 13 март 2012 в Cinema City.Онези, които познават добре „Бийтълс”, ще се впечатлят колко много факти обема дългият над три часа и половина опус на Мартин Скорсезе „Джордж Харисън – Живот в материалния свят”. Тези от нас, които не познаваме чак толкова добре най-духовния член на групата, ще бъдем приятно изненадани – филмът е много повече от хвалебствено слово за роклегенда: той разкрива как един измъчен милионер се бори да укроти душата си, да разбере смисъла на живота и да се приготви за смъртта. Уникалното майсторство на Скорсезе да поднася факти в кинопъзели, особено в документалния жанр, гарантира незабравима среща с Джордж Харисън, един от най-обичаните творци в историята на рокмузиката. Прожекцията е единствена – 11 март. Подчертано стилизираният разказ на Бертран Бонело за последните дни на парижки бордей в края на XIX век извиква във въображението ни отпусната красота и откровената сексуалност на картина от френския романтизъм. Визуалната пищност на „Дом на удоволствията” го сближава със стила на Реноар, а стилистичните му провокации напомнят за пътуващ във времето Бодлер. Филмът ни потапя в един забравен свят, а ритъмът му напомня за апатията, обхванала дома, като обитателките му постепенно разкриват житейските си истории, сякаш правят старомоден стриптийз. Интригуващо, нетрадиционно, предизвикателно – този филм може да бъде видян на 10 март.Още един класически роман в съвременността - Майкъл Уинтърботъм намира вдъхновяваща алтернатива за „Тришна” като поставя Тес от рода Д’Арбървил в днешна Индия, където викторианският характер на любовната трагедия на Томас Харди все още звучи твърде модерно. Уинтърботъм осъзнава, че катаклизмите, разтърсили Уесекс в края на XIX век, се повтарят в различно време на различни места по земята. Страстната Фрейда Пинто (актрисата, която очарова света с ролята си в „Беднякът милионер”) е звездата във филма, който минава покрай традициите на Боливуд, без съвсем да ги приема, защото слива натуралистичния стил на Уинтърботъм с песните на Амит Триведи. Срещите на „Тришна” с българската публика е на 13 март.Прочутият роман на Емили Бронте „Брулени хълмове” е неравен терен, по който са бродили ентусиазирано с желание да го екранизират много режисьори в историята на киното. Настоящата вариация по темата на Андреа Арнолд е оголена и предизвикателно натуралистична, но успява по безспорен начин да инжектира с шока на новото многократно прелистваната английска класика. Предвидените прожекции са на 14 и 17 март.Свободната адаптация на култовия постмодерен роман на Виктор Пелевин - „Поколение П” на режисьора Виктор Гинсбург предизвиква голям шум след прожекциите в Москва, а един от руските критици отбелязва: „Този филм ще ви вземе акъла”. След разпадането на Съветския съюз Москва отваря вратите си за чуждестранните инвеститори. В това време за да направиш кариера, е необходимо да съумееш да се справиш бързо с поднесените ти от съдбата възможности. Може да започнеш с продажба на цигари, и вихъра да те отведе в света на рекламата... Филмът-предизвикателство „Поколение П” ще може да бъде видян в Cinema City на 12 март.Подобно на предишните филми на датския режисьор Оле Кристиян Мадсен, „Супер дерби” е посветен на една разпадаща се и вероятно обречена връзка, като търси възможните положителни страни на една раздяла и обръща внимание на ролята на географските места в живота ни. Кристиян е главният герой във филма, собственик на магазин за редки марки вина в Копенхаген. Един ден, допивайки поредната скъпа бутилка, Кристиян набира смелост и заминава със сина си в Буенос Айрес с идеята да спечели отново сърцето на бившата си съпруга Анна. Този забавен филм, който не бива да пропускате, е в програмата на Cinema City само на 14 март.Сюжетът на „Петел с вино” на германският актьор, продуцент, сценарист и режисьор Тил Швайгер също звучи интригуващо - не е лесно изведнъж да станеш баща, още повече когато трябва да допишеш сценария си и да спечелиш обратно сърцето на любимата жена. Неочаквано той получава фантастично предложение – да напише сценарий по бестселър заедно с Катарина. Тя е не само авторката на романа, но и бившата приятелка на Хенри. И е любовта на живота му. Сега Хенри има шанс да я спечели отново... Първият режисьорски проект на Швайгер – „Barefoot” (2005), печели множество награди. Две години по-късно неговият „Rabbit Without Ears” става най-успешният филм в немските кина за 2008 година. „Петел с вино“ има над 4 милиона зрители в Германия, а най-любопитното за нас е, че актьорът Самуел Финци играе една от главните роли във филма! Санчо ще бъде в София да представи лично филма, заедно с продуцента Том Зиклер. Прожекцията в Cinema City е 15 март.Мултиталантите на Зигфрид ще бъдат представени отново на българската публика. Той е сценарист, режисьор, оператор и композитор на най-новия си филм „Детски истории”, в който се преплитат историите на Кабир от Калкута и Алтъмбек от Казахстан. Два непристорени етюда отразяват желанието да се улови богатството на живота, променлив и непредсказуем дори в най-малките си прояви. В двата разказа откриваме неподчинение, геройство и копнежите в големите и малките любовни истории. Зигфрид раздава съчувствие и предизвиква българската публика на 18 март.Комедията на Стефан Роблен „А защо да не живеем заедно” е повод Джейн Фонда, Джералдин Чаплин, Пиер Ришар и Даниел Брюл да се срещнат на снимачната площадка. Проектът беше представен на „София мийтингс” през 2008 година, а впоследствие филмът е избран за официалното закриване на кинофестивала в Локарно. Сюжетът разказва историите на петима близки приятели в третата възраст. За всеки от тях остаряването е проблем с различни измерения. Политическият бонвиван Албер (Пиер Ришар) например не забелязва как неговата памет е започнала да му прави номера. За да направят общия си живот поне малко по-лесен, Жана (Джейн Фонда) наема младия студент Дирк (Даниел Брюл), който се премества с тях в дома на Ани (Джералдин Чаплин) и Жан (Ги Бедос). За Стефан Роблен това е втори пълнометражен филм, а срещата му с фестивалната публика в Cinema City е предвидена за 15 март.Макар да носи името на 850-тонната лаборатория, която излезе извън контрол и се разпадна на земята, „Космическа лаборатория” е лек филм, на ръба с комерсиалното кино, уверено заснет от сценаристката и режисьорка Жюли Делпи. Номинираната за „Оскар” заедно с Ричард Линклейтър за сценария на „Преди залеза” (2004) актриса е и текстописец, и певица от време на време. За четвъртия си режисьорски опит тя извиква спомените си от детството, за да ни разкаже с топлота и хумор за едно лятно събиране на големия й род през 1979 година, през очите на преждевременно развито 11-годишно момиче. Препоръчително е да не се пропускат срещите с най-новата творба на Делпи – на 10 и 16 март.Най-новият филм на британския режисьор Дейвид Макензи „Перфектно чувство”, с участието на Юън Макгрегър и Ева Грийн, получи признание от шотландските награди БАФТА 2011 – беше определен за най-добър филм, а Макензи – за най-добър режисьор, получи и номинация за награда на публиката, а в Единбург’11 го признаха за най-добър нов британски филм, може би защото притежава особен, жизнеутвърждаващ поглед към смисъла на любовта и на това да бъдеш обичан в смутното ни съвремие. Сюзън е учен, който търси отговорите на важни въпроси чрез науката. Толкова важни, че се е отказала от всичко друго, включително любовта. Но един ден се запознава с талантливия готвач Майкъл и всичко започва да се променя. Сюзън и Майкъл се впускат в чувствено приключение, от което им се вие свят заради силната връзка помежду им. Дали това е така, защото се влюбват, или защото светът се разпада? Датата, на която най-новият филм на Дейвид Макензи може да бъде видян в Cinema City, е 12 март. В най-горещата фестивална седмица почитателите на танцувалното и документално киноизкуство имат нов шанс за среща с „Пина” - първият пълнометражен документален арт-филм, заснет във формат 3D. „Двуизмерното кино не би могло да предаде нито емоциите, нито естетиката в работата на Пина Бауш – споделя Вендерс. – Когато я гледах за пръв път преди 25 години, бях завладян и дълбоко развълнуван от танците й. Започнах да разбирам човешкото движение, жестове и чувства по съвсем нов начин. Работих с Пина Бауш и танцьорите й в тясно сътрудничество, за да мога да покажа на екрана именно тази магия. Форматът 3D ни дава възможност да поставим зрителите върху сцената, в центъра на събитията”. Прожекциите на „Пина” на 9, 17 и 18 март са още един специален акцент в програмата на София Филм Фест в Cinema City – София.Билетите за специалната програма може да търсите на касите на Cinema City от 23-ти февруари! ... още »
Миналата вечер в Cinema City в столичния Mall of Sofia се състоя официалната премиера на най-новия български филм „Корпус за бързо реагиране“.Стотици гости уважиха усилията и труда на звездния актьорски състав, взел участие във филма. Освен главните герои на представянето на увлекателната комедия присъстваха режисьорът Станислав Дончев – Стамбата и целият екипа, заснел лентата.По червения килим минаха тримата „агенти” от корпуса – Евгени Будинов, Васко Мавриков и Ивелин Найденов, „лошият” Мариан Вълев и неговата екранна съпруга Диана Любенова. Неин кавалер беше Лес Уелдън, който е дългогодишният й приятел. Златка Димитрова, която в лентата играе тайнствена клиентка на Корпуса за бързо реагиране, дойде със своя приятелка и модела Виктория Джумпарова. Диляна Попова също изгледа най-новата българска комедия в компанията на приятели.Башар Рахал пристигна от Америка, където живее, за да уважи официалната премиера, а във филма ще го видим в ролята на ром с изложба в Лувъра.Сред гостите, дошли първи да се насладят на „Корпус за бързо реагиране” бяха Коко Тайсъна, който е един от героите в комедията, Магърдич Халваджиян, Влади Въргала, Денис Ризов, Георги Стайков, Христо Сираков, рапърът Спенс, Rachel Row.Очаквайте „Корпус за бързо реагиране” в киносалоните от 2 март.Повече информация за „Корпус за бързо реагиране”: Сюжетът ни запознава с тримата агенти от Корпуса за бързо реагиране – Васко (Васко Мавриков), Гецата (Евгени Будинов) и Борето (Ивелин Найденов), които основават фирма за всякакви поръчки - от сваляне на котката ви от дърво до промишлен шпионаж – за тях всеки случай е еднакво важен. Те са три обикновени безработни момчета, които са готови да извършат всичко, за да изкарят някой лев. Първата им поръчка е да проследят съпруга на г-жа Георгиева (Диана Любенова), която подозира мъжа си (Мариан Вълев) в изневяра. Васко, Гецата и Борето тръгват по петите му и хващат неверния съпруг, но се оказва, че се забъркват неволно в схема за фалшиви пари, в основата на която стои героят на Мариан Вълев. Смешните ситуации ги срещат с Кутрум (Башар Рахал), Карла Рахал, Стойко Пеев, Фахрадин Фахрадинов, Латинка Петрова и други. Роли във филма имат и скандалната плеймейтка Златка Димитрова и професионалният боксьор Коко Тайсъна. ... още »
Представяме ви семейство Николови. Тя – Дора Николова – младоженка, влюбена в съпруга си, кариеристка, феминистка, директор на банков клон, със строг и консервативен вид, зад които обаче се крие първичност и известна доза разкрепостеност.Той – Мишо Николов – 30-годишен хубавец, класически пример за мъж под чехъл, отказал се напълно от обичайните мъжки занимания заради жена си, работи в същата банка, но с доста по-скромна от нейната банкова сметка... Двамата обаче вярват в съвместното щастие, в семейната хармония, в романтиката на брака... и освен всичко това, те са българските Марси и Стийв Д’арси – съседското семейство в хитовия сериал „Женени с деца”, чиято адаптирана версия Нова ТВ ще излъчи през март месец.Кого обаче ще видят зрителите в техните роли? Лица, които ще им бъдат познати, но едновременно с това ще ги срещнат за първи път в подобни роли – Алекс Сърчаджиева и Любомир Ковачев. Нея зрителите познават от популярните пиеси „Ножица – Трепач”, „Чайка”, „Процесът срещу Дон Жуан”, а за ролята си във филма „Шивачки” е номинирана за награда за главна женска роля. Наскоро тя влезе и в амплоато на водеща в романтичното риалити на Нова ТВ „Фермер търси жена”. Него са свикнали да възприемат като Кристиан Сартори от сериала на Нова ТВ „Забранена любов”, печели награда в КАН за главна мъжка роля в късометражния „Военен ботуш”, участваше в „Байландо – сцена на мечтите”, а съвсем скоро ще се изяви и в романтичната комедия „Чужденецът”.Сега обаче и на двамата им предстои коренно различно предизвикателство, а именно – да се превъплътят в ролята на Дора и Мишо Николови, съседите в българската адаптация на „Женени с деца”. Алекс признава, че това е един от любимите й сериали. При Любо обаче е различно – попадал е случайно, но никога не се е заглеждал. За нея образът на съседката е много интересен и с удоволствие би я изиграла. Той никога не е очаквал, че ще го изберат за комедийна роля в ситком. На въпроса „Повече прилики или разлики има между теб и твоя герой?”, Алекс отговоря многозначително: „Ще се разбере, като започнат репетициите”. Любо обаче е категоричен: „Нямаме нищо общо”. И макар героят му да е мъж под чехъл, младият актьор признава, че трудно някоя жена може да го води за носа, защото за него свободата е най-важна. На екрана двамата ще бъдат едно щастливо семейство. В живота обаче Алекс не вярва в брака, но Любо вярва. Той не открива визуална прилика между себе си и Дейвид Гарисън – американският актьор, който играе Стийв Д’арси, но вярва, че за да бъде един образ колоритен, трябва не само да стъпиш върху оригинала, но да добавиш и нещо свое. Това смята да направи и с Мишо Николов – да му даде частица от себе си. Алекс е щастлива, че има възможност да играе както драматични, така и комедийни роли, защото последното, което иска, е хората да я отъждествяват само с един вид превъплъщения. И двамата обаче са 100 % единодушни за едно. Той – „Тя е много добра актриса и се радвам, че ще работим заедно”. Тя – „Ще ни се получат нещата”. А кои пък са съседите на Николови? Кои са българските Ал и Пеги Бънди? Това остава загадка... Дали пък да не питаме съседите им...? ... още »
