Изпитайте адреналина на волейбола с високи залози в "Haikyu!! The dumpster battle"! 🏐 Присъединете се към Мечо Пух и приятели в мистериозно приключение в "Мечо пух 2: кръв и мед"! 🐻🍯 Впуснете се в магическо пътешествие с "Училището на магическите животни" и открийте силата на приятелството и магията. Не пропускай! Грабни своите билети сега и създавай спомени в Cine Grand! 🍿🎥
От утре ще имате нова възможност да гледате някои от най-добрите филми на 2023. След като триумфира с толкова много награди, включително 7 "Оскар"-а, на нашия екран се завръща шедьовърът на Кристофър Нолън "Опенхаймер". Препоръчваме още Мадс Микелсен в "Обетованата земя", Жулиет Бинош в "Страсти в кухнята", както и последните филми на Роман Полански ("Дворецът") и Уди Алън ("Чист късмет"). Два документални филма, към които интересът не намалява, също ще имат допълнителни прожекции. В събота не пропускайте "София и К-поп музиката", а в понеделник ще се изкачим до една от най-високите планини с "Прегръдката на Хималаите". До неделя продължават прожекциите на фестивала Sofia Film Fest при нас. Утре заповядайте на филма за Котарашки "Балканска черна кутия", в събота и неделя ще покажем новите филми на Итън Коен ("Куклички на път") и София Копола ("Присила").Няма да ни омръзне да препоръчваме отличените с "Оскар" и толкова възхитителни "Клети създания" (с 4 статуетки, включително за великолепната Ема Стоун), "Зона на интерес" (с 2 награди) и "Анатомия на едно падане" (с награда за оригинален сценарий). Очакваме ви в Дом на киното! ... още »
Една от главните роли във филма на режисьора Шарон Бар-Зив „Диво желание“ (Израел-Словения) е поверена на Самуел Финци. Наситеният с напрежение сюжет пресъздава перипетиите, през които трябва да мине една полицейска следователка в желанието си да изобличи непристойното поведение на известен и влиятелен адвокат – тя се изправя срещу него, но и срещу демоните от миналото си. В пресечната точка между разследването и нейната емоционална травма прозира неочаквана развръзка. Филмът е представян като проект в развитие в програмата на София Мийтингс.Не пропускайте световната премиера на филма, представен лично от режисьора и творческия екип!ОЧАКВАМЕ ви в кино “Люмиер”, 22 март,начало на прожекцията 18:30 часа ... още »
Вълните на морето са жени | AfloatРодена и израснала в Истанбул, турската режисьорка Аслъхан Юналдъ живее в САЩ от 18-годишна, учи в Йейл и Нюйоркския университет. Тя е сценарист на доку-драмата „Young Wrestlers“, чиято премиера е на Берлинале 2016 и режисьор на документалния филм „Overdrive: Istanbul in the New Millennium“. Нейният пълнометражен игрален дебют е „Вълните на морето са жени“ (Турция) – изпълнен с напрежение трилър, чието основно действие се развива на яхта върху лазурните вълни на Егейско море. Млада жена се завръща в Турция със съпруга си американец – целта е семейна среща с разведените й родители и по-малката й сестра, с която не общуват отдавна. Това пътуване по вода е последен шанс за възрастния баща, дисидент-журналист с присъда, да се сближи отново с дъщерите си. Филмът ще бъде представен лично от неговата режисьорка и творчески екип!ОЧАКВАМЕ ви в кино “Одеон”, начало на прожекцията 20:30 часа.***Не очаквай твърде много от края на света | Do Not Expect Too Much from the End of the WorldНай-новият филм на Раду Жуде „Не очаквай твърде много от края на света“ бе номиниран за „Златен леопард“ и получи специалната награда на журито в Локарно, както и призове от фестивалите в Лисабон, Хихон, Монклер, Чикаго. Копродукцията между Румъния, Люксембург, Франция и Хърватия е язвителна сатира на съвременния свят, който поставя печалбата над човечността. Радикалният румънски провокатор Жуде повежда зрителите на диво пътешествие, следвайки заснемането на видеоклип за безопасност на работното място по поръчка на международна компания. Но когато един от интервюираните прави изявление, че компанията може би е виновна за злополуката, която почти го парализира, всички стават свидетели на главозамайваща поредица от корпоративни машинации.ОЧАКВАМЕ ви в Културен зентър G8, начало на прожекцията 20:15 часа.Когато си на 17 | When You’re 17„Когато си на 17“ (Грузия-Германия) е пълнометражен дебют на сценариста, режисьор и продуцент Георги Мухадзе, който разказва за романтичното увлечение на едно 17-годишно кюрдско момче. Докато той изследва мрачните кътчета на гетото на Тбилиси, заедно с приятел, който продава наркотици, животът му поднася неочаквана изненада. Филмът ще има своята световна премиера в София и ще бъде представен лично от неговия режисьор!ОЧАКВАМЕ ви на шестия филм в конкурса “Тийн” в Euro Cinema,начало на прожекцията 18:00 часа!Филмите, предложени от доброволците на София Филм ФестСред фаворитите на Мирослава Попова попадат изпълените с човещина и красота “Образ”, “Жената от…” и “Саундтрак на африканската демокрация”.В “Образ” ме грабна атмосферата, която създава филмът. Музиката е наистина страхотна. А историята на Ела (Малвина) Гура (реално съществувала личност) е разказана с много любов - може би защото самата ѝ дъщеря изиграва нейната роля. Въобще имаше много красота във филма.При “Жената от...” също ме увлече историята - живота на транс жена в Полша от края на 80-те до днес. Два часа почти не ги усетих как минаха! Има топлота, човещина и сила в героите. Въобще и в двата филма, смятам, че имаше страхотна комбинация от добра кинематография, хубава история, топлота и човещина.Документалният филм “Саундтрак на африканската демокрация” е труден за възприемане - има много факти и документални кадри. Разказът се фокусира не върху бруталността, а по-скоро върху борбата за независимост и човешки права. И всичко това през призмата на джаз музиката и вярванията на музикантите. Наистина страхотен подход и безспорно страхотно изживяване за любителите на джаза! Последната прожекция на “Образ” е в програмата ни на 24 март, от 16:00 часа в Euro Cinema, а “Жената от…” може да бъде гледана на 30 март, от 15:00 часа, във Френски институт - зала Славейков”. А за да сте изпълнени с допълнителна енергия, уважаеми доброволци, ето едно изкусително предложение: Елате в петък, от 14 до 17 часа - ще изпробваме едни мега яки карти, ще пием шотове (ама здравословни) и ще научим повече за жените, които са подпомгнали процесите на демократизация! Доведете и приятели! ... още »
Френски институт - зала “Славейков” * 18:30 часаЕдин от специалните филми с екологична тематика в програмата на 28-ия СФФ е „Република на скакалците“ (САЩ) на Даниел Маккейб. Той пренася публиката дълбоко в горите на Уганда, където милиони скакалци се събират, за да се чифтосват. Група млади мъже преследват тази трудно достъпна плячка, за да я превърнат в ценен деликатес, като се издигат гигантски осветителни стълбове и тяхната зловеща неоновозелена светлина привлича неудържимо рояците към поставените капани. Филмът провокира сериозен размисъл за връзката на хората с природата и разрушителното въздействие върху нея.Важни филми се състезават за наградата в нашия Документален конкурс - не ги пропускайте!Документалният конкурс продължава и с “Крака във водата, глава в огъня” Френски институт - зала “Славейков” * 20:30 часаЗаснет на 16-милиметрова кинолента, пълнометражният документален дебют на Тера Лонг „Крака във водата, глава в огъня“ (САЩ-Канада) кани зрителите на внушително и хипнотизиращо сетивно пътешествие, дълбоко в сърцето на долината Коачела в Калифорния. Филмът е кинематографично изследване на дълбоката връзка между финиковите палми, внесени от Близкия изток, и местните общности, култура и идентичност, които са се преплели с тях. Палмите са неразделна част от живота на хората в региона – служат като обща нишка, която се вплита в тъканта на общностите и историята. Те оказват огромно влияние върху всеки аспект на ежедневието – от икономиката до гастрономията и дори местните празници. От ежегодния Фестивал на фурмите до пенсионерите, които размишляват върху луксозното игрище в Сън Сити, от внимателните грижи за палми на латиноамериканските работници до корените на близкоизточното влияние в Мека – филмът рисува богат и нюансиран портрет на една общност в процес на промяна. „Крака във водата, глава в огъня“ е необикновено преживяване, което остава в съзнанието, подобно на спомените, които улавя.Важни филми се състезават за наградата в нашия Документален конкурс - не ги пропускайте! ... още »
Какво привлича хората от най-богатите държави в света към една малка и бедна източноевропейска страна? Какво успяват да открият тук, когато в същото време много от българите емигрират в чужбина? Тук те се докосват до живата ни фолклорна традиция, която в техните страни отдавна се е загубила. „Неравноделната душа“ е пълнометражен документален дебют на София Стойчева, сценарист и режисьор на филма. Той е емоционален разказ за хора от различни националности, които, без да имат родови връзки с България и на Балканите, посвещават години от живота си в овладяването на нашия фолклор. Сърцето им заиграва всеки път, когато се хванат на хорото, запеят народна песен или засвирят сложните за тях неравноделни ритми. С тази музика се влюбват, живеят и страдат, черпят от нея сили за живот. В своите далечни страни са пренесли не само фолклорната ни традиция, но и частица от неравноделната българска душа…Премиерната прожекция на “Неравноделната душа” е ДНЕС, 21 март, в кино “Люмиер”, начален час 18:00. ... още »
Германско-грузинската копродукция “Гондола” разказва история с един кабинков лифт, който свързва село в планината с малък грузински град в долината. Ива започва да работи на това необичайно превозно средство като обслужващ персонал. Лифтът има две гондоли. Когато едната гондола се изкачва нагоре, другата слиза надолу. Гондолите се срещат по средата на пътя. Другата гондола е я обслужва Нино. Ива и Нино се виждат на всеки половин час, докато гондолите се разминават, и всеки път, макар и за кратко, изживяват мигове на въодушевление и радост.Файт Хелмер учи режисура в Мюнхенската филмова школа и става известен с авангардните си късометражни филми “Изненада” и “Айфеловата кула”, показани на фестивалите в Кан и Венеция. Първият му пълнометражен филм “Тувалу” (1999) е участвал на 62 фестивала, сред които Сан Себастиан и Берлинале. Премиерата на култовия му филм “Абсурдистан” е в конкурсната програма на Сънданс. Сътрудничи си с известни творци, като актьора Удо Киер в “Порта към небето”, композитора Горан Брегович в “Байконур” и актьорите Пас Вега и Мики Манойлович в “Сутиенът”.ДНЕС, 21 март, в кино “Люмиер” начало 20:30 PM. Не го пропускайте! ... още »
Кафе и галерия „Синтезис“ | „Фотосинтезис“начален час 11:00Саболч Хайду е сценарист, актьор, филмов и театрален режисьор. Завършва кинорежисура в Университета за театрални и филмови изкуства в Будапеща през 2000 година. Първият му пълнометражен филм „Без изход“ (2000) печели награда за най-добър филм по време на Унгарската филмова седмица, както и наградата на журито на МФФ „Молодист“ в Киев. Следващите му филми, „Тамара“ (2004) и „Off Hollywood“ (2007) също получават международно признание. Премиерата на „Бели палми“ (2006) е в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан и получава почетен диплом в конкурса „На изток от запад“ на 41-вия МФФ Карлови Вари. „Живял съм и по-добре“ (2016) печели „Кристален глобус“ в Карлови Вари и приза за най-добър актьор (Саболч Хайду). Театралната версия на „Живял съм и по-добре“ излиза през 2015 година, последвана от два други театрални проекта - „Денят на Калман“ (2017) и „One Percent Indian“ (2019). Следващата творба на Саболч Хайду „Градът на съкровищата“ (2020) излиза в онлайн формат повреме на пандемията от Ковид-19, превръщайки се в първия унгарски филм, излъчван и рекламиран изцяло онлайн. Джим Старк е американски независим продуцент, който от 1983 година се занимава с писане на сценарии, развитие, финансиране, продуциране, продажба, дистрибуция и промотиране на нискобюджетни игрални проекти. Филмите му са носители на многобройни награди и са били с премиера на фестивалите в Кан, Берлин, Венеция, Торонто и Сънданс. Сред многобройните режисьори, с които Джим е работил, са Джим Джармуш ("Извън закона", "Кафе и цигари", "Мистериозният влак" и "Нощ над земята"), Рубен Йостлунд ("Идиотският триъгълник"), Саболч Хайду, Сиро Гуера, Самуел Маоз, Бент Хамер. Фридрик Тор Фридриксон.Двамата гости ще се срещнат с публиката на „Кафе с автограф“ във фестивалния център Кафе и галерия„Синтезис“ *„Фотосинтезис“ТЕМА на разговора: КАК ДА НАПРАВИШ НИСКОБЮДЖЕТНА ЕВРОПЕЙСКА КОПРОДУКЦИЯ.ДНЕС, 21 март, начален час 11:00.„Денят на Калман“ и „затишието пред бурята“Филмът на Саболч Хайду „Денят на Калман“ е камерна история, която ни въвежда по няколко различни начина в клаустрофобията на брака. Има я и фината, меланхоличната, субтилната страна на това, което героите преживяват, но и един сдържан сатиричен елемент на границата на черния хумор в диалозите, който ни потапя в абсурдизма на ежедневието по начин, подобен на този, по който го правят класици на световното кино като Каурисмаки. Или като Джармуш, продуцент на чиито ранни филми е, да не забравяме, също Джим Старк. Ритъмът на речта (а и езикът, който неминуемо го задава) тук обаче е друг. Това не са кратките сентенциозни реплики на героите на Каурисмаки. Саболч Хайду се заиграва, както самият той разказа на публиката след прожекцията, с начина, по който се говори унгарският в родния му Дебрецен. А героинята Зита, чиято реч (почти без поемане на дъх) е като изречение с дължината на изреченията в прозата на Бекет или Джойс, има за прототип майката на самия режисьор. Филмът описва крах (или поредица от крахове), но в него има и топлота, защото и самият му автор я носи. Едно от най-важните неща, които каза на публиката след прожекцията на филма си Саболч Хайду, беше, че ако погледнем съвременното кино, а и други изкуства, както и обществената атмосфра през последните 20 години, от тях е изчезнало чувството на радост (и тук не става дума само за комедиите). Тази загуба на радостта също е засегната (не с коментар, а практически) и в „Денят на Калман“.А сега нека чуем историята на направата на този филм в контекста на съвременния абсурдизъм в унгарската киноидустрия през погледа на продуцента Джим Старк...Джим Старк: Саболч е заснел много филми и е утвърден и опитен режисьор. Но през последните години – времето, откакто Орбан е на власт – начинът, по който се управляват филмовите фондове в Унгария е такъв, че хора като него не могат да получат обществено финансиране. Това е така, защото филмовият център финансира само филми за славната история на Унгарската империяили на католическата църква, или друга някаква пропаганда... Така че творците като Саболч трябваше да прибегнат до повече изобретателност. Той създаде малка театрална трупа, за която написа три пиеси и те се играеха не в обичайните театрални зали, а в по-малки пространства, галерии, понякога дори в апартаментите на хората, и добиха изключителна популярност. Преди 7 години реши да филмира първата от трите пиеси. В този филм играят той, съпругата му и децата му. Заснет е в апартамента им. Цялостният бюджет е 3000 евро и с него беше селектиран и награден на фестивала в Карлови Вари. Така „Живял съм и по-добре“ стана първият филм от тази трилогия, а съвсем наскоро завършихме и втората, и третата част – съответно „Денят на Калман“ и „Бдението на лешояда“, който предстои да излезе в началото на следващата година. Може би обърнахте внимание в надписите накрая на филма, че няма никакво финансиране от Унгарския филмов фонд. Има малко финансиране от Словакия, малко от Швейцария, малко от Великобритания и аз успях да привлека малко средства от Щатите... Получиха се някакви пари и от това, че в Унгария по закон се връщат част от данъците за кинопродуции и така... Хубавото е, че този филм се превърна в пример за множество млади унгарски кинотворци за това как може да се прави кино и при такива условия. Саболч Хайду е познато има на зрителите на София Филм Фест дори и от творбите на неговик олеги – нека примомним, че сме го гледали в малки роли и в ъндърграунд филмите на братя Бухарови, които са цяла отделна глава в независимото изкуство в Унгария. Много често – с оглед и на унгарската независима музика (единят от братя Бухарови – Нандор Хевеши е легенда на DIY-джаза в Будапеща), и на театъра, и на визуалните изкуства, и на киното сме си казвали, че за да има независимо изкуство, първо трябва да има независими хора, каквито в Унгария винаги е имало. Да, в киното е малко по-трудно по чисто технически съображения...Саболч Хайду: Изкуството има воля за живот и дори когато властта се опитва да го подтисне, то все намира начини да избуи, може би под някаква друга форма, но все пак, защото хората на изкуството продължват да работят – и това, което създават, избуява като тревичката във фугите между плочките на тротоара. Ако погледнете културния афиш на Будапеща, ще видите, че месечно има около две хиляди театрални събития, така че сцената е доста жива. Но конкретно унгарското кино е сведено почти изцяло до независимо кино, което се прави с много нисък бюджет или с никакъв бюджет. „Денят на Калман“, благодарение на Джим Старк и нашите чуждестранни копродуценти от Словакия и Швейцария, пак е нискобюджетен, но не чак толкова. Бюджетът беше малко под сто хиляди евро, така че успяхме да платим нещичко поне на актьорите. Заснет е за 10 дни в апартамента на мой приятел режисьор. Но да ви кажа – след четири филма, снимани по този начин, вече съм уморен. За да работиш така, трябва непрекъснато да звъниш на приятелите си и да искаш услуги, услуги, услуги... и това е доста натоварващо.„Денят на Калман“, а и цялата трилогия, има още едно измерение – описва процеси, които вие също сте преживели…Саболч Хайду: Драмата на моето поколение е, че в последните 20 години всичко се случи много бързо, а нашият ритъм на живот и осмисляне е друг. Докато се притеснявахме за това как растат децата ни, те изведнъж пораснаха в едно съвсем друго време. Върху това се опитвам да размишлявам също в трите филма. Искам някак си да приключа с този начин на снимане и защото с всеки етап от създаването на тези филми, установявах, че те предхождат подобни събития в собствения ми живот. Със съпругата ми, която играеше в пиесите, също впоследствие се разделихме. И ако се върнем към кризата в брака на хора, прекарали 20 години заедно, каквито са и флмовите ми герои, днес смятам, че трябва винаги да се търси решение как да продължите заедно. Освен ако всичко наистина не се е изпразнило от съдържание. Спрямо третия филм от трилогията, „Денят на Калман“ е по-сдържан, по-обран, по-тих... Но това е като затишие пред буря… ... още »
