Изпитайте адреналина на волейбола с високи залози в "Haikyu!! The dumpster battle"! 🏐 Присъединете се към Мечо Пух и приятели в мистериозно приключение в "Мечо пух 2: кръв и мед"! 🐻🍯 Впуснете се в магическо пътешествие с "Училището на магическите животни" и открийте силата на приятелството и магията. Не пропускай! Грабни своите билети сега и създавай спомени в Cine Grand! 🍿🎥
Макар да не може да се похвали с достатъчно нови филми в количествено отношение, Косово има своите малки и големи кино шедьоври от последните години. Тези филми хем са добре направени (винаги в копродукция, иначе е почти невъзможно икономически), хем провокират вниманието като тематика, хем носят една особена меланхолична поетичност, която хваща за гърлото, независимо дали рамката на историята е социална или екзистенциална (или най-често и двете едновременно).„Галактика Андромеда“, пълнометражен дебют на младата режисьорка Море Рача, ни въвежда в една история, която е подобна, но и диаметрално противоположна на тази във филма „Татко“ на Висар Морина, който преди няколко години също участва на Балканския конкурс на София Филм Фест. Тук темите за социалната безперспективност и безнадеждност, за единствената алтернатива на несигурното гастарбайстерство и най-вече за отношенията баща-дете имат доста различно решение. В „Галактика Андромеда“ бащата буквално продава бъбрека си, за да осигури някакво бъдеще на детето си и това не е някакъв героизъм от западен тип, а единственото логично нещо, което един добър човек, притиснат до стената, следва да направи. Интересен е фактът, че в главната роля на безработния и непрекъснато затъващ Шпетим ще видим бащата на самата режисьорка – Сунай Рача, който освен един от най-опитните и познати съвременни актьори в Косово е и продуцент на филма.„Галактика Андромеда“, копродукция между Косово, Испания, Италия и Северна Македония, е минорен, но и някак си оптимистичен филм, който ни казва по един фин и дискретен начин, че дори когато няма никаква надежда, все пак съществуването на други галактики „в близост“ до нашата, легитимира и нашето право да мечтаем за спасение.Гледайте филма УТРЕ – 16 март, от 18:30 часа, в кино „Одеон“ и на 26 март, от 13:30 часа, в Дома на киното. ... още »
Филмът ще се бори за статуетка за най-добър пълнометражен документален филм и най-добър интернационален филм на 26 април Документалният филм на HBO и режисьора Александър Нанау „Колектив“ получи две номинации за Оскар и ще се бори за статуетки в категориите „Най-добър пълнометражен документален филм“ и „Най-добър интернационален пълнометражен филм“, бе обявено днес в рамките на номинациите за 93-те награди на Оскар. Победителите ще станат ясни на 26-ти април.Ханка Кастелицова, копродуцент на филма, вицепрезидент на HBO Европа за документални филми, коментира номинациите, като сподели: „Развълнувана съм, че „Колектив“ бе признат по този начин. Имаме дълга традиция да си сътрудничим с Александър Нанау в HBO Европа, като румънския документален филм Колектив е нашият трети проект заедно. За мен беше невероятно да наблюдавам професионалния растеж на Александър през последните години, той се превърна в истински майстор на разказването на истории с похвата на наблюдението. Той е много трудолюбив и перфекционист; човек с изключително високи етични стандарти и аз искрено се радвам на този огромен успех с него и за целия ни екип. Преди няколко години номинация за „Оскар“ за източноевропейски филм изглеждаше като непостижима цел и съм щастлива, че „Колектив“ е доказателство, че си струва да мечтаем в големи размери. “От своя страна Антъни Рут, ръководител на оригиналната продукция на WarnerMedia за EMEA, сподели: „Изключително съм щастлив за Александър и екипа на „Колектив “. Да бъдеш номиниран за Оскар е една от най-високите форми на признание, която един филм може да постигне и всички ние от WarnerMedia сме изключително горди от постигнатото от този мощен и въздействащ документален филм."Румънският разследващ документален филм Колектив на режисьора и продуцент Александър Нанау и HBO Европа засяга темата за важността на разследващата журналистика през разкриването на най-мащабната злоупотреба в сферата на здравеопазването в Румъния. Припомняме, че на 30 октомври 2015 избухва пожар по време на концерт в клуб „Колектив“ в Букурещ. На място загиват 27 младежи, а 180 са ранени. Още 37 жертви с изгаряния умират в болниците в първите 4 месеца след пожара, въпреки че раните им не са били определени като животозастрашаващи. Документалният филм на носителя на „Еми“ Александър Нанау и HBO Европа проследява разследването на малък екип журналисти, към които се присъединяват лекаря Камелия Реою и Влад Войкулеску, временен министър на здравеопазването. Всички те, заедно с част от жертвите на инцидента, застават пред камерата, за да разкажат за едно от най-големите журналистически разследвания в румънската история, което води до преструктуриране на системата на здравеопазването в страната. Пълен списък на номинираните в двете категории: Категория „Най-добър пълнометражен документален филм“ (по азбучен ред): 15 селектирани“Collective” (Magnolia Pictures and Participant) – directed by Alexander Nanau“Crip Camp” (Netflix) – directed by James Lebrecht, Nicole Newnham““The Mole Agent” (Gravitas Ventures) – directed by Maite Alberdi“My Octopus Teacher” (Netflix) – directed by Pippa Ehrlich, James Reed“Time” (Amazon Studios) – directed by Garrett BradleyКатегория „Най-добър интернационален пълнометражен филм“ (по азбучен ред): 15 селектирани“Collective” (Romania) – directed by Alexander Nanau“Another Round” (Denmark) – directed Thomas Vinterberg“Better Days” (Hong Kong) – directed by Derek Tsang“Quo Vadis, Aida?” (Bosnia and Herzegovina) – directed by Jasmila Žbanić“The Man Who Sold His Skin” (Tunisia) – directed by Kaouther Ben Hania ... още »
През септември миналата година една вдъхновяваща новина за грузинското кино обиколи света – младата режисьорка Деа Кулумбегашвили спечели една златна и три сребърни раковини на международния филмов фестивал в Сан Себастиан. Деа е носител на голямата награда за най-добър проект на 13-ия София Мийтингс 2016, а нейният пълнометражен дебют, чиято премиера трябваше да бъде в Кан 2020, възхити световната кинообщност, получи наградата на ФИПРЕССИ за откритие в Торонто и освен приза за най-добър филм, в Сан Себастиан ѝ връчиха наградите за най-добър режисьор, най-добър сценарий и наградата за най-добра актриса – за ролята на Ия Сухиташвили.Историята на филма проследява Яна, съпругата на пастор от „Свидетелите на Йехова“, която трябва да се справи с колебанията и съмненията, изникващи по пътя, поет в подкрепа на мисията. Очевидно проповедите се оказват предизвикателство за екстремистка групировка в малкия град в близост до Тбилиси, населен предимно с православни християни, и искрата на драматичния развой на събитията е атака срещу специфичното религиозно и културно малцинство – сградата за молитви е подпалена. В разгара на конфликта светът, с който е свикнала Яна, започва бавно да се разпада. Вътрешното ѝ недоволство нараства, докато тя се опитва да осмисли желанията си. „Ню Йорк Таймс“ и „Лос Анджелис Таймс“ публикуват хвалебствени ревюта, а филмът продължава своя път към публиката чрез фестивалните програми по света и в платформи онлайн – като MUBI, посветени на интригуващото, провокиращо авторско кино.Гледайте филма УТРЕ – 16 март, от 19:00 часа, в Културен център „G8“, на 18 март, от 20:00 часа, в кино „Влайкова“, на 20 март, от 18:00 часа, в Евро Синема, на 27 март, от 20:30 часа, в кино „Одеон“ и на 28 март, от 20:30 часа, в Дома на киното. ... още »
Филмът „499“, който се състезава в Документалния конкурс на 25-ия София Филм Фест, е едновременно поетична и зловеща визия за Мексико днес, пет века след унищожаването на империята на ацтеките от Ернан Кортес. Киноразказът започва с изхвърлен от океана конкистадор-корабокрушенец (само че в наши дни), през чиято перспектива на призрак от миналото постепенно ще преминем през ада на историческата травма с всичките й ефекти върху съвременно Мексико, болезнено осезаеми дори днес, толкова векове по-късно. Пряко от Калифорния, специално за София Филм Фест, режисьорът Родриго Рейес разказва пред Савина ПетковаЗа подхода към историята:„Влюбих се в историята, тъй като от малък баща ми ме водеше из всички тези удивителни музеи и археологически обекти, които имаме в Мексико. Той ми разказваше за историята на нашата страна по един наистина много директен начин, караше ме да се замислям. И така аз мисля за тези неща през целия си живот. Преди около 5 години, с наближаването на тази годишнина, аз си казах „Трябва да направим филм, да измислим как да направим филм за това събитие“… Защото то е толкова важно за мексиканската идентичност и всичко винаги се връща към поражението на ацтеките и към нещата, които са сторили испанците… Така че исках да използвам тази годишнина, но да я „хакна“, един вид, да я обърна с хастара навън и да се уверя, че говорим за днешния ден и няма да се закотвим само в разговора за миналото, което смятам, че е проблемът на много страни, преживели колониализма. А действието, което имаме нужда да предприемем днес, е да се заемем с днешните проблеми, свързани с това минало. Отне ни известно време да проумеем как да разкажем историята по начин, който да е кинематографичен и интересен, а не като да се почувствате, че сте си пуснали телевизионен филм и го гледате само с цел попълване на знания преди явяване на тест в училище.“За магическия реализъм в „499“:„Мисля, че жанрът е просто конструкция. Ние, режисьорите, можем да заимстваме всичко отвсякъде, когато филмът се нуждае от това. Някои твърдят, че този филм е магически реализъм, други – че е научна фантастика, трети го наричат „хиперреален“, защото всичко по пътя на конкистадора е ултрареално – реални хора с реални истории, фикцията бива изправена срещу реалността. Смятам, че всички тези неща ги има във филма и това го прави магичен, красив, изненадващ. Също така го има усещането за болезнена реалност. Понякога е трудно да асимилираш как всичките тези истории във филма се случват, а конкистадорът е една малка измислица, живееща в реалния свят. Чувствам, че когато хората ти разказват история и ти се ангажираш с разказваното, умът ти започва да си представя, „пускаш“ си собствен филм, отделно от основния. Исках всеки от хората във филма да разкаже нещата, които всички ние трябва да си представим. Филмът е пълен с образи, но ти не ги виждаш директно, а трябва да си ги изградиш.“За човека и призрака на миналото в Латинска Америка:„За мен идеята да изправя един срещу друг призрака и истината, е много силна, защото много от хората, които се съгласиха да участват във филма, харесаха самата представа, че ще говорят директно на човек, който представлява властта – не властта днес, но част от отекващата власт от историята. Това, което научих, докато правех филма, е че когато си се заел с истински хора и истински проблеми, най-добрият начин да действаш, е да си напълно прозрачен и отворен да чуеш тяхната гледна точка. Трябва да има диалог, защото иначе документалният филм става просто инструмент да изкажа мнението си. Реалният ни проблем – на много места в Латинска Америка, не само в Мексико, а и на много други места по света, където виждаме безконечно насилие и фрустрация – е, че ние се чувстваме като хванати в капан, въртейки се в кръг. Нашият Нобелов лауреат Октавио Пас също го е казал – мексиканците сме затворени в кръг от самота и постоянно отчуждение от себе си. Но след завършването на този филм, мисля, че ние сме тези, които дават живот на призрака на историята и ние сме тези, които можем да рестартираме света си, да го построим наново… Това трябва да започне с много болезнения процес на слушане на хората, които са пострадали и са оцелели. И хората, които виждате във филма, са първите, на които трябва да дадем глас.“Гледайте филма ДНЕС - 15 март, от 18:30 часа, във Френския институт – кино „Славейков“ и на 20 март, от 15:15 часа, в Културен център „G8”. ... още »
Днешният ни избор от Балканския конкурс е филмът „Концентрирай се, бабо“ на босненския режисьор Пиер Жалица. В него той ни въвежда в къщата на едно мултинационално семейство в Босна – с роднини в Сърбия, Хърватия, Черна гора и Италия, сред които католици, мюсюлмани, атеисти и т.н. – с две думи: хора като хора. Действието се развива в първите месеци на разпада на Югославия, преди реалното започване на войните, и всички роднини се завръщат в родната къща, за да погребат бабата, пълновластен диктатор в този микро-матриархат, с който Жалица прави съвсем директни алюзии с макро-модела на югославската държава. Бабата обаче е малко по-възрастна и малко по-зла от Югославия, уточнява режисьорът. И е още жива, просто докторът й е дал най-много още денонощие живот.Като в класическа театрална пиеса пласт по пласт се разкриват двояките взаимоотношения между героите – има от всичко по малко (или по много на моменти): и любов, и омраза, и човещина, и най-обикновено човешко сребролюбство, и тлеещи обиди, и подозрителност – всичко, което можете да срещнете в едно средностатистическо семейство, чиито членове са в плен на досадата на средната възраст. Разбира се, добре е тези банални ситуации на разпад да не завършват с война, но уви – понякога точно това следва.Г-н Жалица, нека започнем с темата за голямото мултинационално семейство в Югославия.Да, то си беше нещо често срещано. Ние бяхме една страна и въпреки акумулираните впоследствие истории, че разделението било започнало отпреди разпадането, това просто не е вярно. Ние живеехме заедно, но след разпадането изведнъж ни беше наложено схващането, че сме живели заедно едва ли не насила, че не сме контактували помежду си наистина – знаете, политически неща. Но де факто това не е истина – живеехме си като във всяка нормална страна, общувайки, създавайки семейства заедно. Дори и днес е така, но в по-малка степен, защото за разлика от тогава, когато принципът беше „братство и единство“, днес властва максимата „разделяй и владей“. При все това, дори днес да имаш предци от всички тези места наоколо си е съвсем нормално. Целите Балкани са така – балканците сме хора, които се смесват помежду си и обичат да общуват едни с други. Да живееш сам като вълк е досадно, освен всичко друго. Мисля, че националната принадлежност не е нещо, което избираш, то просто се е случило така – не отдавам голямо значение на това. Мога да те ценя, но не и да те оценявам на базата на това, че си един или някакъв друг по произход.Коя е основната разлика, когато се прави филм за разпада на Югославия и/или войните тогава и днес, 25-30 години по-късно?Преминах през онзи период и преживях войната – останах в Сараево и тогава разказвах истории за огъня, намирайки се в кратера на вулкан, което не е обичайна ситуация. Живеех с идеята, че цялата война е огромна и кошмарна грешка, глупава и ужасяваща едновременно, и не съм си променил позицията за последните 3 десетилетия. През всички тези години, правейки филми, засягащи и тези проблеми – тогава и днес – въобще не съм променил гледната си точка. Тя не е различна и по отношение на политиците ни. Знаех, че ни лъжат и тогава. Просто не вярвах, че нещата ще се развият в такава чак посока. Но стана тъкмо така, което и потвърди усещането ми, че политиците са измет. Същото смятам за тях и днес. А хората… и до ден днешен, както и тогава, обичам хората и вярвам в тях. Може би единствената разлика днес е, че ако започне нова война, този път ще емигрирам. Ще стана бежанец номер едно, защото смятам, че една война за един живот е повече от достатъчна.Вие сте един от творците, подписали Декларацията за общия език на хървати, сърби, босненци и черногорци преди няколко години. Доколко тази декларация разбуни по-радикално настроените духове?Ако ме разбират, докато говоря собствения си език, аз съм щастлив. Хората, които се противопоставят на идеята за „общия език“, все още напълно разбират човека от другата страна на границата. Естествено, има специфики. В Далмация използват думи, които ги няма в други земи от бивша Югославия. В Босна имаме останки от турски или от времето на Австро-Унгария. Нямам нищо против имената – в Сърбия езикът да се нарича сръбски, в Хърватия – хърватски, в Босна – босненски, но лингвистично това е един и същ език. Всеки има право да нарича езика си както иска, свободни страни сме в крайна сметка, но когато някой започне да настоява, че не се разбираме помежду си, ми изглежда абсурдно: както когато в Хърватия слагат хърватски субтитри на някой сръбски филм или в Сърбия – сръбски субтитри на хърватски филм.Действието на „Концентрирай се, бабо“ се развива в началото на 90-те, но усещаме напрежение, сходно с това от последната година: особено в случая, когато най-голямата дъщеря звъни в болницата, че бабата е зле, а отсреща й се тросват с думите „Зарежете бабата, започна война“. Само можем да заменим думата „война“ с „Ковид“, и вече звучи доста познато…За жалост, да. Винаги в критични ситуации всички се концентрират върху приоритетите си. А приоритетите са различни от тези в нормално време. Кризисна беше ситуацията, когато започна войната, кризисна е и сега с Ковид-пандемията и, разбира се, могат да с открият много прилики. По време на първия локдаун в Сараево всички, които помнехме обсадата на града, открихме странни и доста неприятни подобия в ситуацията. Но от друга страна, имайки този опит, си казвахме „Окей, все пак е по-добре от война“. И може би поради това по време на първата карантина в Босна бяхме много дисциплинирани. През следващите обаче – поради балканския си манталитет и политиците, които имаме – поразпуснахме нещата и сега има много повече смъртни случаи, ужасно е… Но да, ако се върнем на филма, тъкмо завършвахме монтажа, когато пандемията започна. Помня, че още по време на снимките някой от екипа, четейки новините в един вестник, възкликна „Гледайте, тези откачени китайци са поставили цял град под карантина!“… Тогава смятахме тези новини за някаква екзотика. А по време на завършването на монтажа… самите ние вече бяхме в карантина. Цялата ситуация с пандемията беше като аларма да се събудим и да осъзнаем, че сме едно и че не бива да се делим помежду си. После обаче борбата за ваксините показа отново жестоката ни и безчувствена страна – че не те е грижа за другия, а гледаш само себе си и че не сме узрели да приемем другия като брат или сестра. Знам как звучи, но аз съм си от хипи поколението. Все още вярвам в идеите на Уудсток, в братството и единството, все още слушам Джим Морисън и мечтая за едно такова човечество, което да живее в мир и любов.Гледайте филма ДНЕС – 15 март, от 18:30 часа, в кино „Одеон“ и на 25 март, от 13:00 часа, в Дома на киното. ... още »
Ето какво сподели специално за публиката в София продуцентката на голяма част от филмите на майстора-разказвач Нури Билге Джейлан – Зейнеп Йозбатур Атакан:Бих искала да поздравя София Филм Фест с неговото двайсет и пето издание. Това е един много специален фестивал, където се показват изключителни филми, където събираме значими спомени по време на забележителните събития. В програмата на юбилейното издание на фестивала ще имате възможност да видите отново „Зимен сън“ – филм, режисиран от Нури Билге Джейлан, и продуциран от мен. Както може би знаете, този филм спечели Златна палма в Кан през 2014. На следващата, 2015 година самата Зейнеп Атакан прие поканата на фестивалния екип да бъде член на Международното жури, което оценява дебютни и втори творби в София и присъжда Голямата награда „София – Град на киното“. Атакан завършва Факултета за изкуство, кино и телевизия в Университета Мармара през 1999 година, когато започва да продуцира международни кинопроекти. През 2007 основава „Zeyno Film”, а три години по-късно печели наградата „Евроимаж” за европейски копродуцент на Европейската киноакадемия и основава YAPIMLAB – компания, която в продължение на години подкрепя развитието на киното в региона на Балканите, като предоставя награди и в рамките на копродукционния пазар София Мийтингс.Творчеството на Нури Билге Джейлан е изключително ценено от специалистите на тема „кино“ в целия свят и е на особена почит в програмите на София Филм Фест през годините – той е един от носителите на Наградата на София на Столичната община, представяли сме почти всичките му филми, като част от тях са в разпространителския каталог на Арт Фест, а през 2019 година официалната програма на СФФ бе закрита с неговия най-нов, осми пълнометражен филм – „Дивата круша“, копродукция между Турция, Франция, Германия, България (РФФ Интернешънъл), Босна и Херцеговина, Македония и Швеция.През 2021 година публиката има възможност да види отново на голям фестивален екран една от най-добрите творби на Джейлан – „Зимен сън“, изваян с усет и деликатност, с талант и специално внимание към историята и нейните герои. Отправяме благодарност към творческия екип Джейлан-Атакан - за отзивчивостта и за незабравимите срещи през годините, за вдъхновението, за онова особено усещане за съзерцателно спокойствие, което поднася всяка нова среща с творбите на Нури Билге Джейлан. Гледайте филма ДНЕС – 15 март, от 18:30 часа, в Евро Синема и на 24 март, от 19:00 часа, в Кино „Влайкова“. ... още »
На 16 март, вторник, от 18.00 часа в кино „Люмиер“ публиката на 25-ия София Филм Фест ще може да види дигитално-възстановената версия на един от емблематичните филми в българското кино - „Привързаният балон“ на Бинка Желязкова. Продукцията е на Доли медия студио, а с реставрацията се заема лично Добромир Чочов.„Той със своя екип абсолютно пионерски се нагърби със задачата да дигитализира няколко български филма, помага на българската филмова индустрия и дава много хубав резултат, който, надявам се, да бъде подкрепен от национален проект, за да видим, ако не 100% от филмите, произведени от „Българската кинематография“ през годините, то поне голяма представителна селекция от тях“, коментира директорът на София Филм Фест Стефан Китанов.„Привързаният балон“ на първата жена режисьор в българското кино и емблемата на българската женска режисура Бинка Желязкова (1923-2011) е истински шедьовър в черно-бяло - един от малкото филми, устояли на времето, въпреки „арестуването“ му в продължение на десетилетия и дигитално-възстановената версия е още една възможност за съхраняване и представяне на поколенията на един от най-запомнящите се български филми. Кинотворбата е сатирична притча за националния характер, за неуспешния, но продължаващ „опит за летене“ на българите. ... още »
