Докато Холивуд търси достойни заместници на екранни образи като Борн, Бонд и компания, измисляйки все по-странни и странни неща, французите грабнаха един белгийски комикс, за да направят най-читавия екшън на екран от доста време насам
Представете си Бонд, Джеймс Бонд. Сега си представете, че не работи за МИ6. Че не е дабъл оу, или с думи родни - две нули. Нека не се бръсне, поне не толкоз често. И по рождение да е тъмен балкански субект, макар и в последствие осиновен. Какво ще получите? Бохем, лъскави коли, мацки, много динамика, дъвка за окото, интрига и т.н. Накратко, нещо, в което без съмнение ще се влюбите поне ако сте любител на добрия стар екшън жанр.
Защо обаче правя това сравнение? Може би защото това е най-бързият и лесен начин да кажа що за птица е Ларго Уинч. И тъй, сюжетът на филма накратко изглежда така: Милиардерът Нерио Уинч намира смъртта си по доста екзотичен начин – удавен от водолаз. Докато всички си мислят, че това е краят, се оказва, че той имал син, осиновен навремето в бивша Югославия. За тези, които си точат зъбите да отхапят апетитно парче от голямата корпорация, удобен факт се явява това, че същият в този момент се намира в затвора, обвинен в трафик на наркотици.
Интригата е налице, а бягството от мизерни затвори в страни от третия свят - както е известно - е най-лесното нещо в един свестен екшън. Тъй че събитията се завъртат и с бясна скорост започват да напредват към развръзката. А за фон имаме екзотични локации като Хонг Конг, бивша Югославия, представена малко прекалено мизерно, между другото, и т.н. Лъскавите коли са по-лъскави от всякога, а преследванията с тях – изпипани, така че да носят естетическа наслада.
И докато Холивуд търси достойни заместници на екранни образи като Борн, Бонд и компания, измисляйки все по-странни и странни неща, французите грабнаха един белгийски комикс, за да направят най-читавия екшън на екран от доста време насам. А меката на жанра, нека продължава да се мъчи. Интересно обаче, че въпреки базата, върху която е построен филма, усещането е далеч дори от подобно на оформилия се почти като поджанр филм-по-комикс. С думи прости, не се характеризира със странни субекти, които имат още по-странни сили, но за сметка на това – идиотска цел.
Актьорският състав? За него може да се каже, че Томер Сисли изглежда изключително добре като младия Ларго Уинч и заедно с Радивое Буквич правят най-добрите роли във филма изобщо. Не можем да подминем обаче и Кристин Скот Томас в кожата на Ан. Макар че не блести, играе добре и има някаква химия между нея и обкръжението и, която зрителя усеща. Иначе казано си е съвсем на мястото и това се вижда. Останалите не изпъкват с нещо, но пък и няма нито един, който да пречи или разваля впечатлението. Така че по отношение на каста – много добре.
И за финал можем да кажем, че от времето на класическите екшъни с Белмондо, Франция не е показвала на света точно тази страна на киното си. А именно, да направи едновременно популярен, достигащ широка аудитория филм, който също така да е изпипан в детайлите и да има художествена стойност за киното. И ако не за всичко останало, което би ви харесало на екрана, то за това със сигурност си заслужава да гледате „Ларго Уинч” - дори само за да имате база за сравнение следващия път, когато зяпате поредния абсолютно лишен от смисъл екшън.
