Един от големите филми на 70-те години, тази творба на Джери Шацбърг така и не намери своята публика в САЩ, въпреки че по онова време и двамата актьори в главните роли се носеха на гребена на вълната: Хекман след “Френска връзка”, а Пачино - след “Кръстникът”. Те играят двама скитници, кръстосващи Америка на автостоп, които се сприятеляват и откриват, че са сродни души.
Хекман е самотникът Макс, който предпочита да навлече още един кат дрехи, отколкото да позволи някому да постигне близост с него; Пачино е симпатичният, смешен неудачник Франсис, който влиза под кожата на Хекман и го учи как да се отвори към света. Двамата заедно решават да спестят пари и да си купят автомивка. Но колкото и да се мъчат да се предпазят взаимно от неприятности, приятелството им предлага само ограничена закрила, макар че и двамата извличат по нещо положително от него.
Затрогващи изпълнения, които дори за миг не изпадат в сантименталност. Особено Пачино доказва, че макар и да е един от най-великите драматични актьори, с лекота може да се превърне и в екранен комик.
