Премиерният екран отдавна не ни е предлагал сериозен разказ. Най- вярната аудитория на мултиплексите едва ли определя това като липса. И на тийнейджърите, и на порасналите май не им се гледа нищо по-различно от развлекателен филм - без значение дали ще е смешен, страшен, романтичен или криминален. Пък и е лято...
Въпреки всичко казано по-горе и многократно местената дата, тази седмица „Александра филмс” ни предлагат възможността да гледаме нещо различно, историческо, автобиографично и не-забавно. Вече можем да видим първата част от филма за Че Гевара и кубинската революция „Че: Аржентинецът (част 1)" е Хубаво е лентата на Содърбърг да се гледа с конкретна нагласа, тоест трябва да знаете каква е темата, защото иначе може да се разочаровате и да ви доскучае.
Затова преди да се запътите към мултиплекса, моля, прочетете малко (може и повече) за новата история на Латинска Америка и по-конкретно Куба. Това ще ви помогне да си обясните много от случващото се и говорещото се на екрана. В противен случай рискувате да се съсредоточите в субтитрите, които са наистина много и да забравите за образа. А не бива, защото киното няколко десетилетия е било само изображение…
Содърбърг поема голямо предизвикателство с идеята и създаването на „Че: Аржентинецът (част 1)"и неговата втора част. Както всички предишни негови заглавия и в това е обърнато внимание на начина на снимане и монтажа. Плановете и играта с военните цветовете се сливат с тези на планината и гората. В черно-белите кадри има „документалност” (очаквано), стил и духът на 60-те години.
Много истински и убедителни (като изключим задължителния грим) са изпълненията на Бенисио Дел Торо в ролята на Ернесто Гевара и Демиан Бихир като Фидел Кастро. Джулия Ормънд изглежда променена с изрусената си коса и ситните бръчици по цялото си лице, които черно-белите цветове сякаш правят по-видими. Разказът на Содърбърг за раждането на кубинската революция е много конкретен, с подробности и детайли, които натежават на моменти, но без тях щеше да изглежда претупан и повърхностен. Филмът е дълъг, някои биха го нарекли досаден.
Но наистина е трудно да се изложи едно историческо събитие в 90 минути. Би могло, но това със сигурност ще отрази на духа на лентата и качеството й „Че: Аржентинецът (част 1)" не е филм „за между другото”, той е холивудско кино, каквото рядко гледаме, заради далеч по-успешните в бокс офиса лесно смилаеми екшън - комедии и комиксови герои. Изневерете им за малко и идете да го гледате… пак можете да се подкрепите с пуканки.
