„За какво е този филм? За редките птици на Добруджа, за красотата на българската земя, за хората, които искат да живеят в съзвучие с тази красота. Отношението „човек-природа” интересува режисьора отдавна. Още първите му документални филми говорят за този интерес. Той преминава по-късно през ”Земя” и „Шибил”, за да изкристализира в „Птици долитат”. С някакво пантеистично увлечение Жандов навлиза в природните красоти.
Той търси в тях не разтуха и успокоение, а най-често еквиваленти и контрапунктове на драматичното действие. Орнитолозите, които се грижат за редките птици, децата, които им помагат, са за режисьора чисти и светли натури. Те чувстват природата, сливат се с нея. Жандов така се трогва от това единение, че първоначално загатнатите конфликти постепенно губят значението си, за да останат само идилията, феерията от цветове, плясъкът на крила, водни пръски, изгреви и залези.”