Eмир Кустурица е роден на 24 ноември 1954 г. в Сараево, Босна и Херцеговина (тогава Югославия). Живее заедно със семейството си в босненската столица, няма братя и сестри. През 1974г. се дипломира в известната чешка киноакадемия “ФАМУ”. По време на следването е награждаван няколко пъти за късометражните си филми- през 1978 “Guernica” взима първа награда на Студентския филмов фестивал в Карлови Вари.
След като завърша следването си се връща Босна и започва работа в Телевизия Сараево. Първият филм, който заснема за малкия екран „Невестите пристигат“ (1979) е забранен от цензурата заради “прекаленото” му сексуално съдържание. Отново за Сараевската телевизия прави "Бюфет "Титаник" (1979) по едноименния разказ Иво Андрич. Идва време и за дебюта на Кустурица в киното “Спомняш ли си, Доли Бел” (1981). Лентата печели “Златен лъв” на кинофестивала във Венеция. През следващите три години режисьорът работи върху "Мостът на Дрина" (отново по Иво Андрич), "Духоборци" и "Престъпление и наказание" (по Достоевски). За съжаление, нито един от тях не бива завършен. Затова пък проектът, който не само успява да види бял свят, но има и голям успех се казва ”Баща в командировка” (1985).
Той печели Голямата награда в Кан, тази на ФИПРЕСИ и е номиниран за Оскар за чуждестранен филм. Следва “Циганско време” (1988). Историята за ромското семейство му донася награда за режисура от Кан през 1989г. Емир Кустурица заминава за Съединените щати и преподава филмова режисура в Колумбийския университет в Ню Йорк. Не след дълго се появява и първият му англоезичен филм “Аризонска мечта” (1993).
Сценарият е на Дейвид Аткинс, който е негов студент, а във филма участват вече доказали се звезди като Джони Деп, Фей Дънауей, Джери Луис и Винсънт Гало. Не закъснява и признанието на специалистите - Сребърна мечка на Берлиналето през 1993г. Поредният успех връхлита Емир две години по-късно с ”Ъндърграунд” (1995) , който печели неговата Втора златна палма. Освен Кустурица само още трима режисьори са държали два пъти златното отличие - Франсис Форд Копола, Шохей Имамура и Биле Аугуст. Вече е 1998 и е време за поредния балкански разказ - “Черна котка бял котарак”, музиката е на "Zabranjeno Pusenje" - бандата, в която свири Кустурица от 1986 г.
Документалният филм “Истории на Супер 8” (2001) на босненеца със славянска душа е за известната група. Следват “Животът е чудо” (2004) и новелата "Тъжното циганче" от филма "Всички невидими деца" (2005) – седем новели на седем режисьори, сред които Ридли Скот, Спайк Лий, Джон Ву, Мехди Шафер и др. Готови сме да посрещнем топлия “Обещай ми” и да чакаме документалния “Maradona by Kustirica” (2008)