1918 година. Наближава краят на Първата световна война. По улиците на Велико Търново преминават военнопленници. Комендантът на града, педантичен офицер, държи съпругата си Лиза зад дебелите стени на дома си сред дръвчета праскови. Един ден Лиза открива сърбина Иво Обренович да краде плодове от нейната градина.
Гладът го довел до бягство от военническия лагер. Иво е сръбски поручик,бивш учител по музика, сега военнопленник в лагера край българския град Търново. Лиза е тъжна, самотна и чувствителна. Тя е съпругата на коменданта на града, предано затворена в дългогодишния навик на брака си без деца. У младата жена се събужда състрадание, което скоро преминава в голяма любов.
В лагера Иво води шеговити разговори с френския посланник дьо Гревил и с нетърпение очаква срещите си с Лиза. И двамата разбират, че в това размирно време любовта им е обречена, но това засилва още повече чувствата им. Комендантът долавя промяната у съпругата си. В града започват бунтове и той нарежда лагерът да бъде преместен. Заповядва да стрелят по всеки, който се доближи до къщата. Иво се отделя от колоната, за да се сбогува с Лиза и загива от изстрела на ординареца.
по повестта „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ Венеция ’64 – Конкурсна програма Варна ’64 – Специалната награда, наградата за женска роля (Невена Коканова), наградата за мъжка роля (Раде Маркович), наградата на град Варна на актьора Михаил Михайлов
0 гласа