|
|
ИНТЕРВЮТА
|
|
Горан Вишнич на снимачната площадка в Хърватска на трети сезон на „Престъпления без граници“.Един полски кинематограф беше казал, че актьорската игра е повече криене, отколкото показване.Да, така е.Ролята Ви в „Престъпления без граници“ е идеален пример за това. Марко се присъединява към специалния отряд на Международния наказателен съд като експерт в отвличанията, но пази и своя лична тайна, която ще остане скрита до края на сезона.Интересно е, че повдигате темата точно сега, защото днес снимахме сцена с Елизабет (Мичъл), която има доста общо с това, за което говорите. Героинята на Елизабет – Карине, говори за сестрата на Марко, която е била отвлечена. Тя знае много добре, че той приема това твърде лично. Само два часа преди старта на снимките, сценаристите ни изпратиха някои нови насоки за сцените. С две думи, тяхното желание беше Марко да говори повече за чувствата си. Аз бях категорично против. Според мен, героят ми е много по-убедителен, когато просто запазва тишина, отпива от кафето си и напуска помещението. Нещо такова свидетелства много повече за състоянието му, отколкото ако започне да говори и да се обяснява. Добрият актьор е в състояние да покаже вътрешното състояние на героя си и без думи. Ако говориш много не остава никаква загадка. Така че актьорската игра е много повече в това да прикриеш, отколкото да покажеш чувства. Трябва просто да намериш баланса.Изглежда имате доста свобода на снимачната площадка на „Престъпления без граници“, след като можете сам да решавате дали да се съобразите със сценария или не.Да и мисля, че във всяко уважаващо себе си шоу трябва да е така. Трябва да подтиснеш егото си, когато работиш в телевизията и да се съсредоточиш да дадеш най-доброто от себе си. Това е екипна работа, открит разговор, сътрудничество, жив, дишащ организъм. Слава Богу не е някаква диктатура /смее се/. Ако аз предложа нещо добро, защо добрият автор да не се вслуша?Това част от опита Ви в телевизията в Щатите ли е? От „Спешно отделение“?Най-добрите епизоди на „Спешно отделение“ са заснети от авторите, с които се комуникираше най-добре, с които се говореше най-лесно. В повечето пъти не съм имал никакви забележки към сценария, но понякога е въпрос на една дума, на едно изречение. Не казвам, че аз знам точно какво не е наред и какво трябва да се промени или добави, просто говоря със сценаристите, обсъждаме варианти. Същото е и тук – когато искам да направя нещо, да внеса някаква промяна, всички се вслушват, защото знаят, че не се опитвам да си докарам дивиденти, а че мисля цялостно, за цялата картинка.„Престъпления без граници“ е специална продукция – заснет е в Европа с европейски екип и актьори, без да се обвързва конкретно с нито една европейска държава. Прекалено дълго всичко, което се предлагаше в жанра беше на фона на американски пейзажи, така че този сериал наистина е глътка свеж въздух.С цялото ми уважение към американската телевизионна индустрия, но американските сериали се финансират от американските телевизионни канали и в американските предавания се очаква актьорите да говорят на английски. Затова в американските сериали виждаме американски или английски актьори много по-често, отколкото от която й да е друга точка на света. Аз съм хърватин и много добре знам, колко труд положих, за да науча езика. За някои европейци е практически невъзможно да се справят с акцента си. За шведите и датчаните, например, е много лесно. За французите е много трудно. Това е една от причините, поради които шведските актьори в Америка се справят много добре.Но не смятате ли, че откакто „Престъпления без граници“ стана популярен из цял свят и е заснета предимно в Европа, може да се окаже пионер и да разчупи стереотипите? Може ли да се смята за пример, как да се прави нещо различно и то без това да вреди на крайния резултат? Сред актьорския състав на сериала са Елизабет Мичъл, която е американка, Доналд Съдърланд е канадец, имаме германски актьор, италианска актриса и цялото действие се развива в Европа. Има още сериали, заснети там „Игра на тронове“, например. Нещата се придвижват в тази посока. Вземете например държава като Хърватска. Стъпка по стъпка тя изгражда съвсем нов имидж. Туристите виждат невероятно крайбрежие, хубави ресторанти, страхотни хотели. Още повече - имаме седем или осем национални парка. Локациите за кино и телевизия наистина са превъзходни, а и са много по-проходими и достъпни от преди. Да бъдем честни – американците са прагматични хора. Ако видят хубава и евтина локация, няма какво да ги спре. Точно това се случва сега и е само началото, уверявам ви.Разкажете ми повече за връзката между Вашия герой и героинята на Елизабет Мичъл. И двамата се присъединихте към актьорския състав през този сезон и от това, което видях от трейлърите, между двама ви има голямо напрежение.О, напрежението винаги трябва да съществува. Ако всичко върви гладко, би настанала пълна скука. Колкото по-тежки неща преживява героят ми, толкова по-интересен става за мен като актьор. Карине, героинята на Елизабет и моят герой Марко, винаги си трошат главите, непрекъснато следват върхове и спадове. Карине работи с Микаел Дорн /Доналд Съдърланд/ в Международния наказателе съд, като един от най-добрите му следователи. Сега, за първи път й се отдава възможността сама да поведе специален отряд. Тя е от тези професионалисти, които не разполагат с личен живот. Нейната работа отнема цялото й време, тя е на разположение двадесет и четири часа, седем дни в седмицата. Тя също никога не е получавала нищо даром в живота си и наистина трябва да работи здраво, за да постигне целите си. Тя е обратното на героя на Том Влашиха. Този човек е просто брилянтен, всичко му се случва по най-лесния начин.Да разбирам ли че актьорската работа е обратното на реалния живот за Вас? Най-добра е, когато е трудна?Именно! /смее се/. И аз искам, като всички, животът ми да е приятен и лесен, но силно предпочитам героят ми да е сложен и объркан. Колкото по-труден е характера му, толкова по интересен е за игра. Как се почувствахте, когато се върнахте в родината си за снимките? Беше изключително забавно! Наистина!Роден сте в Хърватска и първият ви филм е заснет тук. Това не събужда ли сантиментални чувства?Всъщност, започнах актьорската си кариера по време на войната през деветдесетте. Бях само на 18. После, направих един филм в Босна, когато бях на двадесет и няколко. Последният път, когато снимах тук, беше преди около година. По онова време работех здраво в Щатите със „Спешно отделение“. Спомням си, че се почувствах облекчен, когато за първи път от толкова години, трябваше да използвам родния си език на снимачната площадка. Просто беше много по-лесно да говоря на хърватски пред камерата. Сега с всички чехи, словаци, англичани, американци, германци и хървати на снимачната площадка на „Престъпления без граници“, имам усещането, че английският ми се влошава ден след ден. Продължавам да превключвам от един език на друг и всичко съвсем се омеша /смее се/.Но е приятно да работите отново у дома?Да, разбира се! Единствено съжалявам, че не сме по-близо до моят роден град – Сибеник, който е надолу, на юг. Най-малкото, трябва да се видя с родителите си. ... още »
|
|
|
|
ИНТЕРВЮТА
|
|
Елизабет Мичъл на снимачната площадка в Хърватска на трети сезон на „Престъпления без граници“Вие сте в американския филмов и телевизионен бизнес още от малко дете. В „Престъпления без граници“ получихте шанса да снимате в Европа. Забелязахте ли големи различия между Щатите и Европа, що се касае до работния процес?Да, наистина съм в бизнеса от седем годишна, така че в Щатите се чувствам така, сякаш познавам всички. Екипите, с които снимам в Америка са или същите, или в тях има хора, с които вече съм работила. С идването ми в Европа, първото което ме впечатли беше, че ще работя с много хора, които никога не съм срещала, което само по себе си беше ново и забавно за мен. Научих съвсем различни начини на работа, в съвсем нов екип и с много нови хора, които да попълнят филмовото ми семейство.А относно актьорството – беше ли предизвикателство да играете в такъв международен актьорски състав? Горан Вишнич е хърватин, Том Влашиха германец, мога да продължа така още дълго.Разбира се! Най-малкото говорим на различни езици. Беше интересно да науча някоя и друга дума на родните езици на колегите си. Така оставах с усещането, че сърцето ми става малко по-голямо всеки път.Намирате ли идеята за обмяна на опит между Щатите и Европа за привлекателна? Смятате ли, че повече американски продукции трябва да се снимат тук?Да, би било фантастично! Ето например, няма как да не се впечатля – тук по плажовете нудизма е даденост, докато в Щатите никъде не можеш да видиш такова нещо. О да - и можеш да използваш нецензурни думи колкото си искаш /смее се/. Това в кръга на шегата, разбира се. Мисля, че тук има повече артистична свобода, което е наистина вълнуващо!Вашата героиня в сериала е много силна жена, особено в професионалния си живот. Харесвате ли я?Обожавам я! Харесвам силните жени и много обичам да влизам в кожата им. Иарастнала съм сред тях – майка ми е адвокат, баба ми е космически инженер, сестра ми е лекар. Баща ми също е голям и силен мъж и също ни възпитаваше да бъдем силни. Ако му кажа нещо като /променя си гласа/: „Татко, моля те, трябва ми това!“, той ще отговори: „Какъв е този глас? За какво е всичко това?“. Така израстнах, не знаm какво е да си слаб.Дори сред приятелките си?Приятелките ми също са силни жени, като се замисля. Всяка по различен начин. Едната е библиотекар, другата социален работник, който работи в армията, сред мъже. И двете са много силни личности. Харесва ми да гравитирам около хора, които управляват сами живота си. Харесва ми идеята да се чувстваш благодарен, а не да смяташ, че някой ти е длъжен. Трудно ми е да разбера хората, които смятат, че света винаги е настроен враждебно към тях. Хората, които са признателни за това, което са постигнали и са получили от живота, са тези хора, с които предпочитам да съм заобиколена. Също искам да кажа, че що се отнася до това, че играя жена с много силен характер в „Престъпления без граници“, извадих голям късмет с колегите си, били те мъже или жени. Всички ме приеха като човек, който ще им нарежда какво да правят. Не в живота, разбира се, в шоуто /смее се/. Много съм им благодарна за това, защото можеш да си бъдеш силен колкото си искаш, но ако тази твоя сила не достигне до никой, направо си загубен. Без помощта на останалите, никой не би могъл да изглежда достатъчно силен на екрана, независимо колко много се старае.Какво друго Ви допада в героиняра Ви? Няма да разказвам подробно, за да има публиката какво да очаква, но ще спомена, че нещото, което я прави доста интересна е нейното минало. Тя е преживяла случка, в която едва е оцеляла, но не позволява на това миналото да пречи на настоящето и. Тя владее положението, не се страхува, но в същото това време е и уязвима. Като следовател, успешно се идентифицира както с жертвата, така и с престъпника. Тя притежава емпатия - способността да се поставя на мястото на другия, което й позволява да влиза успешно в съзнанието както на жертвата така и на насилника, без да инвестира чувства в нито един от двата случая. А това пък е изключително полезно качество за нейната професия.Още една роля на оцеляла. „Изгубени“, където също участвахте, се превърна в световен хит. Как се промени животът Ви след това?След „Изгубени“ можех спокойно да избирам между многото неща, които исках да правя. Надявам се познавате това чувство, когато в края на деня се чувствате спокойни и сигурни, че това, което сте свършили през деня наистина си е струвало. Точно това беше и усещането ми от „Изгубени“. И колегите много ми липсват. Имаше нещо в начина, по който бяхме свързани, беше толкова зареждащо. Ние бяхме едно добро, голямо семейство.Бяхте ли наясно каква популярност ще добие сериала?Не. Когато ме поканиха, приех ролята просто като едно върховно преживяване. Всички ние бяхме там навън, работехме яко и бяхме толкова развълнувани и въодушевени, бяхме изцяло погълнати от работата си. Тогава нямахме представа колко специално е това шоу. Сега го приемам като феномен, да, като нещо наистина велико! Не мисля, че бих могла да съм и на метри от мястото, където се намирам сега в живота си ако не беше „Изгубени“.Телевизионните сериали преживяват истински ренесанс в днешно време. Какво е Вашето мнение за това, как интереса на публиката се премести от големия към малкия екран? Забавно е, защото първите две неща, които снимах в Лос Анжелис бяха филми за големия екран. Те бяха забавни, добри и добре възприети от критиката. Тогава започнах да снимам за телевизията и моментално се влюбих в нея. Спомнян си как ходих в Монте Карло за едно телевизионно събитие. Там, докато давах интервю, попаднах на един журналист, който ми беше сериозно ядосан, направо ми се скара, как така съм могла да зарежа толкова многообещаваща кариера в киното заради телевизията. Колко отдавна беше това? Може би преди пет години. Интересно е как се промениха нещата. Сега разбирам, че всъщност съм направила доста умен избор тогава. Имам опит и в киното и в телевизията. Отдавам това на едно щастливо стечение на обстоятелствата.Имате ли си любим жанр?Да! Обожавам научната фантастика. Аз съм голям фен на „Междузвездни войни“ и „Стар Трек“.Наистина ли? Рик Маккалъм, който сега работи за „Престъпления без граници“, продуцира и „Междузвездни войни“. Развълнувахте ли се от срещата?Шегувате ли се? Беше фантастично! Дори се оказа, че имаме общи приятели.Да разбирам ли, че срещата Ви с него е върховното Ви преживяване досега в сериала?Не, по-скоро върховното ми удоволствие до сега беше, да мога видя физиономията на майка ми, толкова доволна да ме види как играя сред красотата на хърватската природа.Майка Ви е с Вас на снимачната площадка? Беше за седмица. Сега си тръгна. Но да се върнем на въпроса - толкова много се забявлявах по време на снимките с колегите си - от момента в който стъпих на снимачната площадка! Това всъщност е най-голямото ми удоволствие от работата в „Престъпления без граници“. Всеки път, когато получа усещането за семейство на снимачната площадка – това винаги е най-любимият ми момент! ... още »
|
|
