Защо винаги трябва да сме черногледи, отрицателно настроени, мърморещи и намръщени. В малко случаи проблемът е толкова голям, че да не можем да намерим решение за него. Констатирането на “страшното” и безкрайното вайкане едва ли ще ви накарат да се почувствате по-добре. Ако имате повече вяра в положителното разрешение и нормалното отношение на околните цветовете са по-светли от сиво-черната гама.
Ако не вярвате в тези мои размишления и сте склонни към задълбаване в неприятните неща, които ви се случват - гледайте “Джуно”. Уверявам ви, че след като видите премиерата на Тандем Филмс ще разберете, че въобще не е толкова страшно едно момиче да забременее на 16 години.
Независимата продукция, която си тръгна с награда за оригинален сценарий от последните “Оскари” засяга непретенциозно и весело сериозната и деликатна тема - да забременееш докато още ходиш на училище. Благодарение на диалога, който звучи свежо и естествено, филмът сякаш се носи над “кризата, ужаса, опропастяването на живота”. А не задълбава и не го превръща в ревяща мелодрама. Елън Пейдж успява да изиграе ролята на Джуно професионално, все едно за крехките й 22 години е играла редовно бременни и проблемни героини. Тя успява изцяло да се потопи в биографията на г-ца Макгъф.
В същото време максимално практично, но не неморално или нечовечно да реши “проблема”. Може би ще има най-много учудени зрители от родителската реакция. Тяхното поведение би трябвало да бъде пример за това, че нищо чак толкова страшно не може да се случи с детето ви, за да го отблъснете или да не му помогнете. “Джуно” е за другата възможност, за премислената реакция, за значимото в живота. И за това, че той винаги продължава.
Важното е какво научаваме от грешките си. Джуно се запознава с любовта. Нека си пожелаем да бъдем смели и прями към прозренията си и когато чувстваме нещо да го казваме на глас. Защото понякога заради шума по улиците и лошите мисли на хората, “получателите” може да не чуят мислите ни.
0 гласа
бива филма