До какво води липсата на идеи в Холивуд? Обикновено до създаването на продължения на успешни филми, до пародиране на известни филми или до... римейки.
Новите версии на популярни заглавия отдавна са се обособили като средство за припечелване на пари от някой позакъсал продуцент. Друг е въпросът, че когато ги съпоставим с оригиналните филми, резултатите в повечето случаи са плачевни.
Все пак има филми, които периодично се снимат отново и отново (“Роди се звезда”). Големи режисьори също посягат към римейка (Скорсезе засне “Нос Страх”, Питър Джаксън – “Кинг Конг”, а Стивън Содърбърг направи “Бандата на Оушън”, който се сдоби и с две продължения). Дори и Николай Волев си позволи да направи своя версия на най-добрия български филм – “Козият рог”.
Макар и с доста спорни качества, няма как да се отървем от лавината римейки, които постоянно ни заливат. Предстоят нови версии на култовия мюзикъл “Слава”, на комедията “Артър”, в която Ръсел Бранд ще се опита да е на нивото на неподражаемия Дъдли Мур, а упорито се говори, че Гай Ричи се готви да заснеме своя версия на “Мръсната дузина”. Сега ще видим и версия 2008 на една култова фантастика от 1951 г. – “Денят, в който Земята спря”. А тя е повод да претеглим плюсовете и минусите на опитите за римейк на класически заглавия.
По-добрите
Мъжът, който знаеше твърде много (1956) Алфред Хичкок може да се похвали с много революционни за киното постижения, включително с това да направи римейк на... собствен филм. На пръв поглед разликата между английския оригинал и американския римейк е в техническите достойнства на лентата (добавеният цвят, качествен звук, по-динамичен монтаж). Хичкок обаче прокарва доста нови идеи, повече черен хумор, а освен това поверява главната роля на един от своите любимци – Джеймс Стюарт, който е във върхова форма.
Мухата (1986) Филмите на ужасите са най-често подлагани на осъвременяване и повторни версии. Никоя от тези версии обаче не може да се сравнява с филма на Дейвид Кроненбърг, обявен за един от върховете в киното на 80-те. Кроненбърг просто прави различен за жанра си филм, избягва бутафорните ефекти, води майсторски интригата, залага единствено на перфектната игра на Джеф Голдблум и Джина Дейвис и на уникалния грим, отличен с “Оскар”.
Град на ангели (1998) Няма по-абсурна идея от това да заснемеш нова версия на един от най-прекрасните филми на Вим Вендерс – “Криле на желанието”. Брад Зилбърлинг обаче избягва всички клишета и ни представя една от най-красивите любовни истории, която, цяло чудо, не свършва с щастлив край. На ниво е партньорството между Никълъс Кейдж и Мег Райън, а другото достойнство на римейка е чудесно подбрания саундтрак.
Предизвестена смърт (2002) Преди да се потопи в пиратски води, Гор Вербински снима този филм на ужасите, чийто успех прокара модата в Холивуд за римейки на азиатски ленти. Основното достойнство на новата версия е, че запазва атмосферата от оригинала и наистина успява да уплаши всеки, престрашил се да я гледа. С този филм изгря и звездата на Наоми Уотс, която се снима и в неговото доста слабо продължение, макар и дело на режисьора на оригинала – Хидео Наката.
Ескорт до затвора(2007) Уестърнът си остава един от най-пренебрегваните жанрове напоследък и когато вече почти го бяхме отписали, Джеймс Манголд ни поднесе този шедьовър. Режисьорът на “Walk the Line” е полирал всичко до съвършенство – препускащото действие, динамичния монтаж и чудесно подбран актьорски състав. Надиграването между Ръсел Кроу и Крисчън Бейл всъщност е най-доброто в този филм, но и номинираната за “Оскар” музика на Марко Белтрами по нищо не отстъпва на партитурите на Енио Мориконе.
По-лошите
Без дъх (1983) Ричард Гиър се е снимал в доста посредствени филми, но с тази нова версия на манифеста на френската нова вълна – “До последен дъх”, определено стига дъното. Освен, че са променени националността на героите (вместо французин и американка – американец и французойка), другата новост в римейка са разкрепостените еротични сцени. Вярно, че Гиър по това време минава за секссимвол, а до него е горещата Валери Капрински, но всичко е заснето без никакъв вкус и изглежда нелепо, както и самия филм.
Точка на пресичане (1994) Отново Ричард Гиър и отново римейк на френски филм – как не разбраха в Холивуд, че тази комбинация не води до нищо добро. В случая на опозоряване е подложен “Нещата от живота” с прекрасните Мишел Пиколи и Роми Шнайдер. Нищо от химията помежду им не е запазено в играта на смехотворно изглеждащите Гиър и Лолита Давидович, а Шарън Стоун е тотално пропиляна в роля, която си личи, че съвсем не е за нея.
Психо (1998) Хичкок безспорно е режисьорът с най-много опити за римейки на неговите шедьоври. И за жалост всички тези опити само подчертават, че неговия стил е неподражаем. И Гюс ван Сант се опари с тази осъвременена версия на може би най-популярния филм на Хич, донесла му “Златна малинка”. Ван Сант просто е направил детайлна възстановка в цвят на класическия филм, която изглежда съвсем излишна, а и у Винс Вон няма нищо от демоничното излъчване на Антъни Пъркинс.
Хванете Картър (2000) До каквото и да се докосне Силвестър Сталоун напоследък, то задължително попада в графата “не става за гледане”. Така е и с този римейк на класически английски филм, където Майкъл Кейн прави една от най-добрите си роли. Кейн е налице и тук, заедно с други добри актьори, но всички те не успяват да спасят този ужасен филм, в който се набляга повече на натуралистичното насилие. А натежалият и подпухнал Сталоун е крайно време да излезе в пенсия.
Планетата на маймуните (2001) От Тим Бъртън винаги очакваме най-доброто, дори и когато се захваща с нова версия на класическата фантастика. И затова на фона на оригинала, римейкът изглежда тотално лишен от съдържание. Вярно, актьорите са подбрани много добре, гримирани са убийствено и... толкова. Затънал в блатото на посредствеността, Бъртън тотално е изпуснал нещата от контрол, явно увлечен по Хелена Бонъм-Картър, с която впоследствие стават двойка в живота.
към добрите римейкове бих добавил Кинг Конг на Питър Джаксън от 2005 г. Вярно, че е много дълъг, но е добър приключенски филм и е не по-малко мащабен от Властелинът на пръстените.
Град на ангели 
Ескорт до затвора
Без дъх (1983)
Точка на пресичане (1994)
Психо (1998)
Хванете Картър (2000)
Планетата на маймуните 
0 гласа
към добрите римейкове бих добавил Кинг Конг на Питър Джаксън от 2005 г. Вярно, че е много дълъг, но е добър приключенски филм и е не по-малко мащабен от Властелинът на пръстените.