Ако се чудите вече накъде да погледнете, защото не искате да виждате, пуйки и баклави, трябва наистина да излезете от вкъщи. Времето е прекрасно, макар и студено, но затова пък празните улици са балсам за сетивата на ятото шофьори. Така че качете се на колата си през този благословен празничен ден и идете да гледате единствената, но затова пък задоволителна и напоителна кинопремиера на седмицата.
Филмът е “Австралия” и е на Баз Лурман. Ако не се сещате кой беше той, ще ви дам жокер - това е човекът, който предпочита да използва монтажа като средство, с което да ви завърти главата и да се изгубите в цветните, скоростни, ярки, шумни кадри на уж приказните му истории. Лурман започна с “Танцуващо сърце” (1992), продължи с “Ромео и Жулиета” (1996) и кулминира в “Мулен Руж” (2001).
Новият филм на Баз е с по-спокоен и героите му не са толкова запалени танцьори. Чувствата, които ги изпълват са крайни и затова силни, но вместо постоянното емоционално високо напрежение в предишните му филми в “Австралия” всичко е по-протяжно, епически подробно и разказвателно. И разбира, се кадрите са изпипани до детайли. Те са като снимки от National Geographic, а Никол Кидман е стройна, красива както в панталони, така и в изрисувана рокля с цвете в косите.
Характерният стил на Лурман и неговото чувство за хумор се появяват в началото на сагата, но постепенно потъват в австралийската степ и проблемите на децата със смесена кръв.. Авторският му почерк се губи и лентата се превръща в нещо средно между “Отнесени от вихъра” (1939) и “Пърл Харбър” (2001). От размаха, съчетан с мащабите се получава една хомогенна смес, но малко дълга и захаросана.. Промененият край си личи и това не работи в полза на Баз. Но затова пък ще получите прекрасна любовна история, такава каквато знаете, че е малко вероятно да ви се случи на живо. Два силни характера, които са убедени в своята истина, различни са, не понасят високо вдигнатата глава на другия, но точно това започват да обожават в него в един по-късен етап на взаимоотношенията си!
Прекрасно е да се гледат хубави любовни истории. И е още по-здравословно да се завърши годината с такава. Те ни изпълват с вяра, че може да бъде и по-лошо, а на нас нищо не ни пречи да бъдем по-добри, да опитаме да обичаме и да дадем на някого отношението, което сме видели на кино.
0 гласа