Световната премиера на най-новия филм на Георги Дюлгеров “Козелът” ще открие 13-тото издание на София Филм Фест на 5-ти март, от 19.30 часа в зала 1 на НДК. “Козелът” е създаден по едноименната новела на Йордан Радичков и мотиви от неговото творчество. Сценарият е на Георги Дюлгеров и младата писателка, дебютант в киното - Кристин Димитрова. Главните роли са поверени на Иван Бърнев (в главната роля и в предишния филм на Дюлгеров – “Лейди Зи”) и американката Анджела Родел. Оператор е Радослав Спасов. Продуцент е "БЪРЪ Филм" с подкрепата на Националния филмов център и в копродукция с БНТ и "Ню Бояна Филм".
В историята, превърнала се в основа на сценария, животните са дарени с мъдрост, прозрение и доброта. Козелът е разказвач и герой на историята. Той слиза от небето с мисия – да не допусне хората да намерят имане, скрито близо до древно тракийско светилище. Около търсенето на съкровището мъж и жена от различни националности сблъскват в трагикомична схватка културните си предразсъдъци, за да разберат накрая, че близостта между тях е най-голямото съкровище. Или както казва самият Радичков: „Човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки”.
Героите във филма са българин и запленена от българския фолклор американка. Акцентът е върху сблъсъка между предразсъдъците на източноевропееца, живял в затворен свят и представителката на една нация с претенции за космополитност.
В „Козелът” Анджела Родел почти играе себе си. По професия тя е музикант и етномузиколог. В България живее от 2005 г. Като студентка в университета в Йейл става член на Йейлски славянски хор, където за първи път чува “Мистерията на българските гласове” и се влюбва в българската народна музика. След като изслушва всички записи, които може да намери, Анджела най-после пристига в България – годината е 1995 г., а поводът - народния събор в Копривщица. Остава да учи българска филология за една година в Софийския университет и се посвещава на българското народно пеене. „Козелът" е първият й актьорски опит – “Възможността да работя с Георги Дюлгеров и екипа на филма беше една впечатляваща интродукция в българското кино, която ще си спомням цял живот”, казва Анджела
Във филма участват и двама изключително важни “актьори”: козелът Бозо – кротък и скопен, и Чарли - буйният му “дубльор” за “по-екшън” сцените. Животните са от рядката порода черна калоферска коза и са специално обучени за снимките. Във филма участват още Иван Савов, Красимир Доков, Любов Любчева, актьори от драматичния и музикалния театър в Кърджали.
За снимачна площадка на “Козелът” екипът на Георги Дюлгеров избира „Каменната сватба” край Кърджали, Перперикон, Татул, както и пристанището в Бургас, където е заснета и “екшън”-сцена с Козела. Той виси във въздуха, качен на платформа, и контролира положението отвисоко. Оценка за неговата работа на южния ни бряг ще даде морската публика на закриването на София Филм Фест на брега.
Да снима по новелата “Козел” на Радичков е отдавнашна мечта на Георги Дюлгеров. Произведението на големия ни писател, привлича режисьора досущ като голямата му любов - киното.
Погледната отстрани, биографията на Георги Дюлгеров е също като завъртяна от камера - машината движи лентата на живота му и ниже филм след филм. И съответните награди или неудобства. Дебютният му филм “Изпит” (1971) печели наградата на младежкото жури на международния кинофестивал в Локарно, Швейцария. Признанията идват едно след друго - награда на кинофестивала в Манхайм (1972), награда на Младежкия фестивал в Кан (1972), награда на филмовата критика на кинофестивала “Златната роза” във Варна (1971). С „Авантаж” (1977), създаден по общ сценарий с актьора Руси Чанев, Дюлгеров печели „Сребърна мечка” от фестивала в Западен Берлин през 1978 г. Тандемът разказва историята на Петела (в ролята Руси Чанев) – крадец, но ТАЛАНТ, когото системата, тоталитарната система, превръща в ПРЕДАТЕЛ.
Малко след „Авантаж” идва „Мера според мера” (1981). Чанев и Дюлгеров пишат сценария по романа на Свобода Бъчварова „Литургия за Илинден”. До този момент темата за борбите на българите в Македония и драмата на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е табу. Подготовката за филма отнема много време. Дюлгеров и Чанев прекарват месеци в Централния партиен архив; преписват материали на ръка, защото нямат право нито да снимат, нито да записват на диктофон.
В края на деня предават тетрадката си на надзорничка, която отбелязва с червено страниците като знак, че е наясно с изнесеното от документите съдържание. След премиерата всички са в поразени - оказва се, че лентата се различава от написаното в учебниците по история. Филмът е отличен с наградите на СБФД (1981 г.) за режисура, звукооформление на Михаил Каридов, костюми на Мария Сотирова. “Мера според мера” отнася престижните призове и на ФБИФ Варна (1982) - награда за режисура, награда за мъжка роля на Руси Чанев, награда на кинокритиката на Георги Дюлгеров.
В биографията на Георги Дюлгеров следват още признания за работата му: “Гран при” от фестивала в Грузия и наградата на младежкото жури в Монс, Белгия за “Черната лястовица” (1996). Последният филм на режисьора преди “Козелът” - “Лейди Зи” (2005), също продуциран от БЪРЪ Филм, бе удостоен с куп престижни международни отличия: на кино фестивалите в Сараево (Голямата награда – “Сърцето на Сараево” и наградата на CICAE - Международна федерация на киноклубовете - 2005), Монреал (приз на публиката - 2005), “Любовта е лудост” във Варна (“Златна Афродита”, най-добра актриса в лицето на Анелия Гърбова, наградата на критиката – 2005), 10-ти София Филм Фест (най-добър български игрален филм и награда на ФИПРЕССИ - 2006), Наградата на Изпълнителна агенция Национален Филмов Център за най-добър игрален филм 2004/2005, Наградата на Централноевропейската инициатива от 17-ия Международен Филмов Фестивал Триест’06, Награди на СБФД’06 (за най-добра мъжка роля на Иван Бърнев), Наградата за толерантност на Международното жури на критиците от Европейскя филмов фестивал Палич’06.
Подписът на Дюлгеров стои и под ленти като “И дойде денят” (1973), Трампа”(1978), “Лагерът” (1990), “Пясъчен часовник” (1999) и др.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
0 гласа
още един хубав българcки филм