С Георги Дюлгеров "разговаряме" онлайн за чудесния му нов филм "Козелът", който откри София Филм Фест и за бургаското издание на кинофестивала, в което режисьорът е активен организатор.
С какво Ви привлече новелата на Йордан Радичков "Козелът", че провокира у Вас желание да я филмирате?
Георги Дюлгеров: Това е единствената любовна история, която Радичков е написал. Още през 80-те години се загледах в конфликта, породен от различията между двамата герои. А в самия Йордан Радичков съм се "загледал" от началото на 60-те. Привлича ме светът, който той създава около героите си - наивистичен, предметен, изпълнен с хумор и любов; в този свят животните, хората и природата съществуват, вгледани един в друг.
Защо избрахте и поканихте за съавтор на сценария именно Кристин Димитрова?
Г. Д.: Харесвам стиховете на Кристин, харесвам умението й да разказва истории - рядко умение сред българските литератори. Харесвам нейното отношение към съвременните проблеми.
Как протече работата по сценария - кой пишеше и кой редактираше другия? От самото начало ли решихте да пренесете историята в наши дни, да ползвате новелата само като отправна точка?
Г. Д.: Преди Кристин да се присъедини към екипа, ние бяхме почнали работа с продуцентите Владимир Андреев и Георги Балкански, имахме вариант на сценария, написан през 2003 година. Той бе близък до оригинала, но с течение на времето ни се стори архаичен. С идването на Кристин преместихме разказа в наши дни. Щеше ни се филмът да е съзвучен с времето, в което се прави. Ние с нея натъкмихме фабулата. Едновременно с това посегнахме по-смело към мотиви и ситуации и от други разкази на Радичков. Работехме леко и сговорно. Изкарахме двамата чудно лято в Бургас - сутрин в морето, а след обед пред компютъра.
Когато гледах филма имах чувството, че ролите на Йона и на Ема са написани специално за Иван Бърнев и Анджела Родел, с идеята те да ги изиграят. Това така ли е? Как и защо ги избрахте за главните роли?
Г. Д.: Образът на Йона е писан специално за Иван Бърнев. Аз го познавам от студентските му години, следях как талантът му укрепва и се изявява. След като работихме заедно в "Лейди Зи", много обикнах този актьор и реших, че той ще е Йона. Ема бе съобразена с друга актриса, с една звезда от руското кино - Ингеборга Дапкунайте ("Изпепелени от слънцето"). Така се случи, че тя отпадна двадесетина дена преди началото на снимки. Тогава милостивата Съдба ми прати Анджела. Оказа се, че образът, който сме измислили с Кристин, почти напълно съвпада с реалната биография на Анджела. Тя лесно влезе в ролята, защото всичко, което героинята преживяваше на екрана, й се бе случило.
Кой имаше нужда от повече режисиране - актьорите или техният "колега", козелът? Разкажете ни малко повече за това къде открихте двамата четириноги актьори и дали наистина работата с деца и животни е най-трудна?
Г. Д.: Козелът се играе от двама - Чарли (основно) и Бозо. С много голям късмет ги открихме. Цяла година неуспешно бяхме ходили по животновъдни ферми и ветеринарни институти - нямаше и нямаше козел, който да отговаря на Радичковото описание:
"Космат и черен, с разбойническа брада, той стоеше неподвижно върху скалите и само заешките му уши се движеха непрекъснато. Очите му бяха изпъкнали, почти прозрачни, сякаш слънцето преминаваше свободно през тях и само някой залутан лъч се блъскаше понякога вътре и святкаше. Дългата козина стигаше до земята..."
Спаси ме моята бивша студентка, сега голяма режисьорка Иглика Трифонова. Била видяла предаване по телевизията, където показали хубав козел. Оказа се, че двама братя, художниците Сидер и Атила, са създали ферма в село Влахи, в Пирин планина. Отглеждат животни от изчезващи породи. Сред тях и калоферска порода кози. Там намерихме нашите два козела. Те бяха с нас девет месеца преди снимки, аз и актьорите периодично се срещахме, за да привикнем един към друг. Но като попаднаха във въртопа на снимачния процес, близостта ни се стопи.
Много трудно се снимат животни. Иска се много дебнене. Радослав Спасов с неоценимата му подвижна, "от ръка", камера бе най-точният "ловец" на истински моменти. Снимахме всякакви техни реакции, натрупахме материал. Останалото е въпрос на монтаж.
Отново работите и с Радослав Спасов. Вашето сътрудничество прилича на дългогодишен щастлив брак с добре отгледани деца, които правят добро впечатление на околните. На какво се дължи това, че отново и отново снимате филмите си с него?
Г. Д.: Малко по-горе разкрих една черта от многостранния талант на "бате Радко". Друго: той не мисли само за изображението, а напротив, като че за изображението мисли най-накрая. Преди всичко го интересува драматургията, взаимоотношенията на героите; импулсите, които ги движат напред през историята. Той обича актьорите и камерата му ги обича. Актьорите му се отплащат със своята обич. На терен е весел, сипе шеги и създава ведро настроение. Оценките му за това дали "става" или не, са верни. Понеже правите алюзия за семейство, ще добавя в реда на шегата, че в нашето семейство със Славчо щастливо се вписаха две "деца" - художничката-постановчик Ванина Гелева и художничката по костюмите Елена Стоянова. А, да! И композиторите - Мира Искърова и Христо Намлиев. Наричам ги "деца" не от снизхождение към таланта им. Напротив! Просто всичките те са на годините на нашите собствени деца..
От известно време насам се говори за несмело възраждане на доброто българско кино. Появиха се филми, които не само имат добър зрителски успех, но и се представят добре по международните фестивали. В този контекст, и ако погледнем от вашата гледна точка, значи ли това, че става по-лесно да се финансира и снима филм в България?
Г. Д.: Българското кино го има и ще го има. То е жилаво като самите българи, оцелява. Най-радостното е, че наред с изявените режисьори, се появиха и млади хора. Последният най-пресен пример за международен успех е отличието, което съвсем младата Надежда Косева получи за "Омлет" на фестивала в Сънданс. И не е само тя, още много дебютанти са на стартовата линия. Очаквам в скоро време да се заговори за прилив на млада кръв в нашето кино.
Законът за киното гарантира един необходим минимум за финансиране, който дава шанс да се правят филми. Но напоследък до ушите ми стигнаха тревожните новини, че оправдавайки се с настъпващата криза, финансистите са посегнали към субсидията за българското кино - т.е. нарушили са закона. Ако това е вярно, то е много лошо. Аз открай време повтарям - бедите на нашата държава идват от това, че не се спазват законите, не се спазват съществуващите закони! И преди 89-та година бе така. Уви, и сега е така.
За 7-ма поредна година организирате София Филм Фест На брега в Бургас. Как и на кого първоначално му хрумна идеята да "изнесе" фестивала и на морето?
Г. Д.: Идеята се роди в разговори с Йорданка Ингилизова - журналистка, която е влюбена в киното, нейният мъж писателят и журналист Георги Ингилизов и моя милост. Две лета умувахме как ли би могло да стане, на третото опитахме. И стана. Разбира се, без Кита, без огромната логистична подкрепа на основния фестивал, нямаше как да се случи. Прекрасно е, че се случва за седми път и тази година за някои от филмите билетите се свършиха в деня на първата продажба! Имаше опашки, разправии... Наложи се да организираме допълнителни прожекции. Как да не се радва човек!
Тази година в програмата На брега са включени малко над 30 заглавия. Кой направи селекцията за тях и по какви критерии бяха подбрани?
Г. Д.: Аз се водя художествен ръководител, аз правя предложение до Кита и двамата стигаме до крайната селекция. Стараем се да има по един филм от всяка фестивална програма (показваме всички късометражни кандидати за наградата "Джеймисън", а на заключителна прожекция още веднъж - наградения). На мен ми помага фактът, че част от филмите съм гледал за конкурсната програма на Европейската филмова академия.
Кои са Вашите фаворити сред селектираните филми?
Г. Д.: Моите два любими филма са "О'Хортен" на норвежеца Бент Хамер и "Облак 9" на немеца Андреас Дресен.
Успешна ли е тази инициатива от чисто финансова гледна точка?
Г. Д.: Без финансовата подкрепа на Община Бургас фестивалът не би бил възможен. Аз съм радостен, че в това кризисно време кметът Димитър Николов и неговите сътрудници отстояха правото на фестивала да съществува.
Дано! 
0 гласа
дано за в бъдеще да има българско кино