Фокусът ми се спира върху последния, чиято премиера се проведе на 13 март в столичното кино Люмиер, а пресконференцията - ден по-късно.
Във филма Хемингуей е военен кореспондент, изхвърлен пиян от "Ориент експрес" на провинциална наша гара. Той попада в дома на началника на гарата и неговата еманципирана и образована дъщеря - бунтарка, в която той в последствие се влюбва.
Главни действащи лица в продукцията са Руси Чанев, Иван Бърнев (познат ни като Йона от "Козелът"), чаровният американец Крис Хайслър, Малин Кръстев и младата надежда на родната театрална сцена Гергана Плетньова.
Свежа, с нестандартно излъчване и специфична красота, безкомпромистно обичана от камерата, Гери ми даде едно от първите си интервюта, след една от първите си пресконференции. Вижте какво научих от нея.
***
В момента следваш в НАТФИЗ, това ли е първата ти по-голяма роля в киното?
Да. Сега съм трети курс. Когато снимах филма бях в първи. Това е първата ми роля в професионален филм. Преди това съм снимала само студентски проекти.
А как се почувства? Това е голяма крачка, не е като студентските проекти?
Ами аз отидох на кастинг, когато още не бях приета в НАТФИЗ. Това се случи по време на самото кандидатстване. Продуцентите ме бяха гледали в един студентски проект "Индийско орехче" - в него направих първите ми снимки изобщо.
Явявах се на кастинг в продължение на 6 месеца, като през цялото време умишлено не си правех никакви илюзии, че ще ме изберат. Това беше нещо като защитна реакция. Приемах го по-скоро като упражнение с Руси Чанев и хора, които страшно уважавам, без да очаквам, че ще стане нещо повече.
Така че, когато ме избраха, Светльо (Светослав Овчаров б.ред.) трябваше поне 3 пъти да ми съобщи, че съм избрана и да ме попита дали съм съгласна да участвам, докато не асимилирах и не повярвах, че наистина се случва. А най-хубавото е, че го снимахме в града, в който съм родена. Той ми каза: "Ще се снима на гарата в Свищов, знаеш ли го?" И аз много се зарадвах - там съм си изкарала цялото детство.
Това помогна ли ти?
Много. Защото там наистина са минали най-щастливите години в живота ми. Това е мястото, в което и сега бягам от време на време. Дори когато съм сред бабите си, помага много.
А това означава ли, че всъщност си получила първата си професионална роля преди да те приемат в НАТФИЗ?
Не, аз вече бях приета когато ме избраха - първи семестър. Не мисля, че има нещо общо с това, че ме взеха за главната роля, просто събитията съвпаднаха. Значи, може би имаш някакъв самороден талант, който създателите на филма са видяли, защото излиза, че не си се уповавала на това, което учат в академията.
Самороден талант дали имам въобще не знам, ха-ха. Но мисля, че имам характер, много сходен с този на героинята ми. И всъщност, може би, това е, което е привлякло режисьора. Че аз мога да я разбера и да я направя такава, каквато той иска, защото по някакъв начин приличам на нея.
Значи лесно се напасна към ролята?
Да. Беше ми лесно, защото имам черти от нейния характер - напориста съм, рязка, понякога съм крайна и това ми даде спокойствие, че мога да се справя. Е, дали се е получило не знам. Аз съм самокритична и имам доста забележки към себе си, но това вече няма значение - филмът е заснет и връщане няма.
Другото главно при мойта героиня е невъзможността да избяга от тази задушаваща малка гара, в която никой не може да говори с нея и не проумява това, което тя търси.
Тя не говори, защото знае, че няма да я разберат. Много лесно ми беше да си го представя, това е елементарно - когато си чел и си гледал, или си ходил в някое село и срещаш момиче, което ти казва: "Аз никога не съм ходила на кино". Не мисля, че трябва да живееш в онова време за да го разбереш, това го има и сега. От тази гледна точка много добре можех да си представа какво й се случва. Бях спокойна за себе си.
Значи мислиш, че тази малка гара е метафора на съвременна България и затова как повечето млади хора се чувстват по отношение на себе си.
Много правилно го каза! Извади ми думите от устата. Мисля, че е така... абсолютно.
Освен със силния си характер, твойта героиня блесна и като една фатална жена. Ти фатална жена ли си? Тя изкуси Хемингуей...
Тя го изкуси с друго - с интелект и с живостта, която има, не като жена. Най-малкото, защото беше бременна. Така че, в този смисъл - да, но аз разчитам повече на себе си като характер, отколкото на себе си като жена.
И това помага ли?
Не, не помага (смее се). Всъщност, помага за хората, които си заслужават. Помага да разбереш кой си заслужава и кой не. Така мога да преценя човека срещу себе си.
Чела ли си Хемингуей, харесваш ли го като автор?
Чела съм. Не ми е любим автор, но имам един много любим разказ, с който всъщност кандидатствах и за НАТФИЗ - "Котка в дъжда" - много хубав разказ, много женски.
Нека поговорим и за театъра. Къде участваш в момента? Имаш ли някави професионални изяви?
В момента играя в Младежкия театър на Камерна сцена една пиеса "Смъртта и дяволът" на Франк Ведекинд, режисьор е Петър Денчев и там участваме всички студенти на нашия професор. Участвахме в един панаир на младите и ни поканиха да го играем там.
А, в момента репетирам една пиеса на Захари Карабашлиев "Неделя вечер". Той живее е САЩ и е авторът на "18% сиво". Пиесата е съвременна и е просто страхотна. Трябва да излезе през месец май на сцената на театър София.
А действаш ли в посока кино? Предстои ли ти да се снимаш в нещо?
След "Хемингуей" се снимах във "Военен кореспондент" на Костадин Бонев, но той не излезе на голям екран. А иначе ми предстои да се снимам в следващия на Светльо "Зад кадър".
Каква е ролята ти там?
Аз играя агент от Държавна сигурност. Стажантка съм, но съм много амбициозна. Адски много искам да се издигна и затова си върша много стриктно работата. В последствие кандидатствам режисура. По-напред в действието ме има и като стара - вече утвърден режисьор.
Отново колоритна роля. Явно за такива пасваш?
Явно и мен като Крис ме търсят само за лошотии, в което няма лошо (Крис Хайслър, в ролята на Хемингуей, шеговито сподели по-рано, че винаги го избират за лошия, "макар, че той не е лош изобщо" б.ред.).
Тя е по-сложна, комплицирана. Не можеш да я определиш.
Ти си участвала в клип на "Остава" - "Бейби"...
О, да! Те са любимата ми група, просто нямам други!
Това сбъдната мечта ли беше?
Ами да, аз ги познавам от осем години и винаги сме си говорили, че ще се снимам и накрая стана. Беше страхотно и съм много щастлива.
А мислиш ли да се снимаш и в други клипове?
В други клипове не бих се снимала - само в техни. Във всички клипове на "Остава" бих се снимала!
Ти си млад артист и като такъв, мислиш ли, че начинаещите артисти имат поле на изява тук? Има ли шанс един млад творец наистина да се реализира или е по-скоро борба с вятърни мелници?
Има шанс. Ако трябва да кажа, че трябва просто много да се работи, няма да е докрай вярно. То трябва, но защото когато те изберат да си подготвен и да се закотвиш, да нямат забележки. Обаче, за да те изберат трябва късмет преди всичко. Късмет и връзки, колкото и лошо да звучи. Връзки в смисъл познанства - да общуваш повече с такива хора, да ги каниш да те гледат, за да могат да се сетят, ако им потрябва такъв човек. Трябва да се действа - това е начинът.
Имаш ли фаворит от съвременните млади българскиартисти?
Всичките са ми фаворити! Иван Бърнев ми е най-любимият. Ако не беше такъв сценарият на филма, със сигурност щях да се влюбя в него. Любима актриса ми е Рени Врангова, но харесвам много други. Мариус е човекът, който ме вдъхнови да започна да се занимавам с това нещо изобщо. Захари Бахаров, Деян Донков - всички много ги харесвам.
Има доста твои връстници, които са се занимавали с изкуство и поради финансови причини са се отказали. Ти какво мислиш по въпроса?
Аз все още не съм назначена - репетирам в театър София, което нищо не значи, освен, че правя това, което искам с професионални режисьори и актьори. Не снимам толкова много филми, но се издържам сама от това, което правя и мисля, че ако имаш воля и малко по-скромен начин на живот може да се справиш. Аз не искам да разчитам на родителите си, но знам, че винаги мога. Ако човек няма такава подкрепа, пак мисля, че може. Винаги има начин. Аз не бих се отказала!
А би ли "хванала влака за Париж"?
О, да. Аз съм учила френски и никога не съм ходила в Париж и ми е голяма мечта. Мога да отида, защото имам познати, но все нямам време. А и човекът, с когото бих отишла искам да е толкова специален, че най-накрая ще взема да отида сама (смее се).
Но предпочиташ за да работиш и твориш тук?
Да, искам тук! Със сигурност.
Какво си пожелаваш за в бъдеще? То е пред теб?
Работа да има! И да съм с човека до мен.
А аз й пожелах и голяма доза късмет, защото разбрах, че това е най-важното за младия актьор.
1 гласа
Късмет и връзки, колкото и лошо да звучи.
