|
|
ИНТЕРВЮТА
|
|
Матю Скот Снайдър и Лак Рана са двама от преподавателите по актьорско майсторство в школата Студио4 (http://www.studio4la.com/), основана от Джеймс Франко (номиниран за „Оскар“ за „127 часа“) в началото на 2014 г. Те направиха специален уъркшоп по време на на професионалния форум Рио Маркет в рамките на Международния филмов фестивал в Рио през октомври, по време на който представиха техниката на Санфърд Майзнър, на която се основава работата в Студио4.И двамата са актьори, които се запознават и започват да прилагат техниката на Майзнър преди около 12 години в школата Плейхаус Уест. В момента Матю е най-търсеният инструктор по актьорско майсторство, преподаващ основите на техниката в Студио4, като едновременно с това продължава и да се изявява като актьор. Лак, пък, преподава актьорско майстоство пред камера и постоянно гостува в сериали като „Анатомията на Грей“, „Касъл“, „От местопрестъплението: Маями“, „Пази се от живите мъртви“ и „General Hospital“. Той е автор на сценария и е режисирал и продуцирал редица късометражни филми. Техниката на Майзнър е подход към овладяването на актьорското майсторство, разработен и преподаван от американския актьор Санфърд Майзнър (1905-1997). Въпреки че той е повлиян от Метода, практикуван в Груп Тиътър, в чийто актьорски състав участва заедно със Стела Адлър и Лий Страсбърг през 30-те години на 20 век, Майзнър се отказва от основния му елемент – емоционалната памет. Самият Станиславски, който е създател на този постулат, през 30-те години вече смята, че към него актьорът трябва да прибягва само в краен случай. За Майзнър най-важна става истинността на действието, върху която основава своята техника. Той иска да помогне на актьора да освободи съзнанието си и да реагира инстинктивно на заобикалящата го среда. Затова и някои от упражненията, които Майзнър измисля, са основани на повторението на думи, до момента, в който значението им намалява в сравнение с емоцията на фон. Поставя се и фокус върху партньора, вместо върху мислите и чувствата на персонажа, който играе актьорът.Както казва Матю, „техниката на Майзнър се основава на личността. Във всяка традиционна актьорска школа се говори за персонажа. Именно тази идея се опитвам се да изкарам от главата на студентите. Няма персонаж. Той съществува само като мастило на хартия. Той няма да оживее, да се превърне в истински човек, ако не го изиграете вие. Не ни интересува какво персонажът ще направи, каже, почувства, а какво ти ще почувстваш, направиш или кажеш в тази ситуация. Твоят уникален талант се състои в твоите уникални реакции на репликите или действията на партньора ти.“В уъркшопа, докато Матю и Лак се редуват да въвеждат присъстващите в това какво представлява техниката и как протичат курсовете при тях, пет актриси и петима актьори се разпределят в двойки, за да играят заедно сцена от „(500) мига от любовта“. Първата им задача е да прочетат и научат репликите си, а след това да ги изиграят с партньора си. Лак им обяснява каква е сцената в контекста на филма и те я изиграват пред камера, без никаква режисьорска намеса. След това Матю ги кара да направят упражнението на играта на повторението. Единият казва нещо на другия, например: „Не бива да носиш сини дрехи.“, като другият трябва да го повтори. После двамата се редуват да го повтарят неколкократно. След подаването на различни други фрази от единия към другия, които изразяват неговата оценка за партньора му, като вторият има свободата да реагира с интонация на казаното от първия, а първият, пък, трябва да познае каква емоция изразява втория. Чрез това упражнение актьорът спира да мисли какво трябва да каже или направи, започва да се държи по-свободно и спонтанно, както в действията си, така и в думите си. По този начин и изговаряните изречения от актьора се координират с отговора му, който той изразява и с поведението си. Матю ги инструктира с думите: „Интересува ме истината. Най-добър актьор си, когато си истински, когато разкриваш истината. Затова и трябва да погледнеш другия и да откриеш нещо в него, за което да говориш. Ако ще си мил, нямаш място на сцената. Трябва да си истински. Не значи, че трябва да си гаден нарочно, но просто трябва да откриеш истината от твоята гледна точка. Актьорската игра е съставена от отделни моменти. Някои имат диалог, а други – не. Но те са наситени с действие. Затова актьорът трябва да изразява това, което чувства и мисли и с поведението си, не само с думите си.“ След това двойките сядат пред Лак, който ги кара да изиграят цените наново, но като накъсва сцената на отделни реплики и задава различни задачи за поведението на всеки актьор в тези моменти. „Ако успееш да развълнуваш партньора си, ще развълнуваш и зрителя – казва той. – Когато анализирате сценария, трябва да разберете защо казвате всяка своя реплика и да установите как се държите в това време, за да може камерата да улови подтекста в излъчването ви. В Студио4 правим анализ на репликите като свеждаме всяка до глагол, който изразява най-точно смисъла й. Така връзваме думите с действието или поведението на актьора. После установяваме какво точно се казва с тази реплика, какво има зад очевидния й смисъл. За това помага и животът – всичко идва от него. Наблюдавате го и внасяте нюансите му в играта си.“ А ето и какво споделиха след 4 часа усилна работа с присъстващите, без пауза.Създателят на Студио4 (В Ню Йорк за театрални, а в Лос Анджелис за кино- и ТВ актьори) – Джеймс Франко, изглежда носи много дини под една мишница – пише сценарии, играе, режисира, продуцира, а сега и активно преподава в своята школа и в няколко университета. Матю Скот Снайдър: В момента той дори води майсторски клас в Студио4 в Лос Анджелис. Работи с 11 сценариста, 10 продуцента, 10 режисьора и 48 актьора по създаването на игрален филм. Това е същият клас, който Джеймс преподава в Университета на Калифорния в Лос Анджелис и Нюйоркския университет, където обаче трябва да си редовен студент и да плащаш по 50 000 долара на година, а при нас цената е много по-ниска.Лак Рана: Веднъж годишно той си взима отпуска от киното и прави подобен майсторски клас.Доколкото разбрах от уъркшопа ви, 4 часа далеч не са достатъчни, за да се представи всичко, което се случва в един актьорски курс в Студио4. Защо все пак организирахте уъркшопа и имало ли е други?Лак: Не, този е първият. Бяхме в Лос Анджелис с наш приятел, с когото имаме общ приятел – Родриго Виейра. Започнахме да разговаряме за това да представим техниката на Майзнър в Бразилия и то на фестивала в Рио. По този начин можем да се ориентираме дали има интерес към нея тук. Искаме обаче да се върнем и да организираме уъркшоп в рамките на 4 дни. От него участвалите актьори могат да си тръгнат с демовидеа, на които говорят на английски и с които могат да се представят извън страната.Както сам казахте по време на уъркшопа – в Холивуд актьорската игра се различава от стила на боливудските филми или бразилските теленовели. Това означава ли, че по някакъв начин ще локализирате техниката на Майзнър за местните актьори?Лак: Стилът е различен, наистина, но дори в боливудските филми има стремеж играта да бъде по-естествена. А един от участниците в уъркшопа каза, че и тук се наблюдава подобна тенденция. Ние изхождаме от разбирането, че актьорите, които търсят нашата школа, вероятно искат да се пробват в американски продукции. Няма да променяме това, което преподаваме, заради мястото, на което го преподаваме. Хората, които преценят, че тази техника не е за тях, могат да бъдат много успешни със своя стил на игра в страните си. Ако искат обаче да участват в американски сериал или филм, трябва да се адаптират към това, което преподаваме ние.Матю: Но дори в САЩ има разлики в различните актьорски стилове, както се вижда и от телевизията. И там там има актьори, които трябва да решат какъв искат да е стилът им на игра и ако изберат нашия – ще им помогнем а стигнат до него. Ако искаш да си като Робърт де Ниро или Мерил Стрийп…Лак: ... или Уил Ферел, който е страхотен, но е съвсем различен от тях двамата...Матю: ... ние няма да се опитваме да превеждаме техниката на езика на местните актьори, а ще им помогнем да достигнат до реалистичния стил, който преподаваме. Както казвам и на студентите в нашето училище: „Аз няма да ви уча да играете – вие сами трябва да се научите на това. Ще ви дам някои средства, инструменти, ще ви помагам по пътя, но толкоз.“Да си актьор е едно, но да се вгледаш в актьорския занаят отстрани и да се опиташ да го обясниш или преподадеш – е нещо съвсем различно. Какво е интересното за вас в този преподавателски процес?Лак: Когато наблюдаваме нашите ученици, ние научаваме много неща заедно с тях. И във всяка професия е така. Ако трябва да обясниш нещо как се случва, трябва наистина да го разбереш. Това е едно от нещата, които аз взимам за себе си от този процес. Ние сме се подготвяли за тези курсове 12 години, откакто започнахме да изучаваме и практикуваме техниката на Майзнър, но искаме да дадем на учениците си всичко за 4 месеца. Опитваме се да правим нещата по-бързо.Какво се променя в начина ви на преподаване след един курс? Защото обяснихте, че самият Майзнър е еволюирал в преподаването си с всяко следващо десетилетие.Матю: Понеже говорим за изкуство, а не за точна наука и отговорът ми няма да е съвсем точен. Търсим техники, които работят и такива, които не са успешни по отношение на медията, в която работим и хората, с които работим. Майзнър, Страсбърг, Адлер – които са били режисьори през 40-те, са разбирали актьорския занаят и са писали книги за него. Докато днес режисьорите знаят как да построят хубав кадър, но нямат представа как да говорят с актьора, защото не са учили за това. И ето тук идваме ние. Аз ги уча на основите на актьорската игра, на техниките, а после Лак им обяснява какво ще се случи, когато се изправят пред режисьор, който си няма и ни най-малка представа от актьорска игра, как той ще се държи с тях. Лак: Режисьорът обикновено казва: „Искам да си ядосан, или щастлив, или тъжен.“ , но не ти обяснява как да стигнеш до това състояние. Ние ги учим на това. В моите часове се учим как да свържем всичко, което актьорът трябва да направи в дадена сцена, в едно – не само да говори, но и да се движи, спира, общува с другия пред себе си. На пръв поглед това изглежда просто, но когато трябва да кажеш нещо от сорта на „Майка ти умря.“ в кадър и да си погледнеш телефона в същото време, много актьори започват да мислят ту за репликата си, ту за това, което трябва да направят и в крайна сметка блокират. Обичам да режисирам и имам зад гърба си доста късометражни филми, но в школата се опитвам да ги науча как да разбират изискванията и задачите, които режисьорите им поставят. Защото някой може да извади късмет утре да го изберат за филм и ако не е готов, ако не разчете инструкциите на режисьора, ще бъде уволнен. Аз, например, съм научил много от тънкостите на снимачната площадка, сам, защото никой не ми ги е обяснявал преди това. Има ли много подобни школи като Студио4 в САЩ?Матю: Доколкото знаем в Лос Анджелис има няколко студия, които предлагат уъркшоп за поведение пред камера, но в тях поставят двама актьора в сцена и ги снимат. След това им дават очевидни съвети като: „Мигаш твърде често.“ или „Опулил си се.“ Това са технически съвети, които нямат нищо общо с това да си човешко същество. Аз ги уча да реагират като хора, да изразяват човешки емоции, а Лак им обяснява всички технически неща, на които могат да се натъкнат на снимачната площадка. Никъде другаде не се предлага това, което Лак им предлага. Ние, например, снимаме сцените, които са част от курса на локации – в кола, докато караш, и какво ли още не. Лак: Кристин Ритър – звездата на „Джесика Джоунс“, обяснява, че единственото нещо, което не е научила в своята школа по актьорско майсторство, са именно техническите детайли пред камерата. Матю: В Холивуд има много млади актьори на по 17-18 години, които биват откривани за някой филм и нямат нито опит, нито представа какво трябва да правят на снимачната площадка. Има и доста прилични актьори, които нямат представа как протича един снимачен ден. Например, никога не се обличаш преди да са ти сложили грима, за да не оцапаш дрехите си с грим. Лак обяснява и тези неща, стъпка по стъпка. После учи как се прави репетиция пред камера. Когато се усвоят техническите подробности, актьорът може да се концентрира само върху най-важното – да присъства истински в момента. Лак: Това е есенцията на това, което преподаваме в Студио4 в Лос Анджелис. Опитваме се да премахнем блокажите пред актьорите, за да могат да се концентрират върху ролята и изпълнението си. Да са искрени. Както чухте по време на уъркшопа, когато Матю работи с актьорите, той им задава конкретни въпроси като: „Кого обичаш повече – майка си или баща си?“ „Кажи какво не харесваш или харесваш в човека насреща си?“ Като по този начин се опитва да ги предизвика да са абсолютно искрени, да извадят на показ истинските си емоции колкото се може по-скоро. И другите училища се стремят към това, но при нас това се случва много бързо, докато при други може и да не се стигне до там. Затова смятам, че есенцията на всичко, което правим в нашето студио, не се предлага другаде. Бихте ли направили уъркшоп в страна като България, в която може и няма да има директен финансов успех за Студиото4, просто заради самата идея да представите техниката на Майзнър?Матю: Благодарение на известността на Джеймс Франко не можете да си представите с колко различни хора се запознаваме. Благодарение на неговата популярност се запознахме и с бразилците и затова сме тук. Познаваме много хора от Швеция, Швейцария, Германия, Австрия, така че защо не! Лак: Ако има подобно актьорско училище, с удоволствие бихме направили нещо съвместно с тях. В крайна сметка, човек не знае откъде ще изгрее следващата кинозвезда, нито пък вече има някакво значение откъде ще е тя. Спомнете си Арнолд Шварценегер – в началото на кариерата си той дори не знаеше английски. Матю: Но нашата школа е за хора, които се стремят към реалистична актьорска игра като тази на Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Марлон Брандо, Леонардо Ди Каприо. Нашата работа е свързана с много импровизации, така както и актьорската игра, която преподаваме, защото никога не знаем какво ще ни поднесат актьорите насреща ни. Повечето студия те учат как да се държиш на сцената, но трябва сам да намериш начин да пренесеш знанията си за сцена пред камера. Това е била и идеята на Джеймс когато създава училището. Лак: Има студия, които преподават същността на техниката на Санфърд Майзнър, но без да я осъвременяват. Има училища, които залагат на Станиславски, но не се замислят, че когато той е преподавал, не е имало нито телевизия, нито мобилни телефони, все едно да съм учител по история, който използва само карта на света от 19 век. Матю: Затова нашето училище е революционно. Имате ли вече студенти – звезди? Понеже постоянно ни повтарят, че успехът в киното трябва да се измерва с известност и показност.Лак: Засега за нас най-важното е, че някои от тях вече печелят кастинги и работят. Аз самият работя, снимам се постоянно. Това е и разликата между един ден и следващия. Днес още нямаме звезда, но в момента някой актьор може да се явява на кастинг и още утре може да изгрее като водещ актьор в сериал. Това е ставало пред очите ми. Филми на ученици на Студио4 можете да откриете тук:http://www.studio4la.com/students-at-work/ Актьори, учили техниката на Майзнър: Кристоф Валц, Ейми Шумър, Арън Екхарт, Даян Кийтън, Дейвид Духовни, Грейс Кели, Грегъри Пек, Джеймс Гандолфини, Джеф Бриджис, Джеймс Каан, Алек Болдуин, Джон Войт, Джон Туртуро, Мишел Пфайфър, Наоми Уотс, Робърт Дювал, Стийв Маккуин, Сидни Полък, Тина Фей, Том Круз. Матю Скот Снайдър„Техниката на Майзнър залага на строга дисциплина и много правила. Самият Майзнър не е смятал това, което преподава, за техника. Най-важното за актьорската игра е да присъстваш в момента. Според Майзнър, когато си на снимачната площадка, последното нещо, което трябва да демонстрираш, е техниката си. Тя служи за вътрешна употреба, за да изградиш и изиграеш образа си. И то не за да показваш на другите как играеш, а за да бъдеш този образ. За мен е важно да изчистим повечето правила и да се съсредоточим върху принципите. Никога не спирам актьори, ако нарушат правилата на упражнението, защото за мен основното е да стигнем до истината на момента, а не пътят до нея. В крайна сметка, в живота често се случва така – нарушаваме правилата, а упражненията отразяват живота.“Лак Рана„Защо поведението на актьора е толкова важно? Трябва винаги да помните, че телевизията и киното са визуални изкуства и че когато намалите звука, все още трябва да сте в състояние да разбирате какво се случва на екрана. Когато някой ни лъже, познаваме това по държанието му, по тона, по езика на тялото. Камерата улява всичко и затова поведението е много важно, дори по-важно от диалога. Затова и в нашия курс се фокусираме върху държанието, движението, езика на тялото, темпото, избирането на точния момент да произнесеш някоя реплика или да направиш нещо.“ ... още »
|
|
|
|
АРТИСТ
|
|
Много филми, посветени на гражданските права, са основани на политически момент в историята на една или друга страна. Не е такъв случаят с „Обич“ на режисьора Джеф Никълс, който разказва за брака на смесената двойка – Милдред и Ричард Ловинг. „Във филма не търсех политическата гледна точка към борбата за граждански права – отбелязва режисьорът. – Тук става дума за любов. Каквото и да си говорим, как можете да сте против една любов, независимо от расите, които я изпитват? Когато се говори за смесени бракове, обикновено се започва една дискусия за равенството между половете, расите и какво ли още не. Но с нашия филм и с факта, че показваме как тази любов съществува с ежедневието, прекъсване този тип безсмислени разговори.“ ... още »
|
|
