|
Валери Плейм (Наоми Уотс), служител под прикритие в отдела за контрол на въоръжението на ЦРУ открива, че Ирак няма разработено ядрено оръжие, независимо от убеждението на мнозина в американското правителство. Междувременно съпругът на Валери, Джо Уилсън (Шон Пен), бивш посланик в Нигер, е изпратен от Държавния департамент в Африка, за да разследва слуховете за възможна продажба на обогатен уран на Ирак. Белият дом игнорира заключението на Джо, че подобна сделка не е имало (потвърдено от още два доклада като минимум, според които няма доказателства за такава сделка) и обявява война на Ирак. Джо написва статия за Ню Йорк Таймс, в която дава гласност на заключенията си и предизвиква буря от емоции.
Не след дълго изтекла информация пред водещи вашингтонски журналисти разкрива статуса на Валери на таен агент. Дали става дума за случайно съвпадение, или за координирана кампания срещу съпруга й за твърде публичното му несъгласие с правителството? Валери е разкрита, контактите й отвъд океана са под заплаха, а кариерата й започва да се руши, което е на път да взриви личния й живот. Приятелите й са възмутени и започват да се отдръпват от нея. Валери започва да получава заплашителни писма, а консултантският бизнес на Джо замира в резултат на подетата срещу тях кампания. След 18 години в служба на правителството Валери – майка, съпруга и офицер с безупречна репутация – започва борба за спасяване на професионалната си кариера и брака си.
С яркия си диалог, завладяваща интрига и напрегнато действие неЧЕСТНА ИГРА е вълнуващ разказ за една жена, която се опитва да се пребори с предателството и да сглоби отново живота си.
Трилърът „неЧЕСТНА ИГРА” e завладяващ поглед към тъмните коридори на политическата власт, вдъхновен от истинската история на агента под прикритие от ЦРУ Валери Плейм, чиято кариера е съсипана, а бракът й преживява дълбока криза, когато статусът й на таен агент е разкрит благодарение на изтичане на информация от Белия дом.
ПРЕДАДЕНИЯТ ШПИОНИН
В края на 2001 г. Валери Плейм води двойствен живот – на съпруга на бившия посланик Джо Уилсън и майка на близнаци и на служителка в ЦРУ, ръководеща секретни операции. Като ръководител на специалните части на агенцията в Ирак Валери трябва да се добере до тайните програми за въоръжаване на Саддам в решаващия период на подготовка за военните действия.
„Това е наистина завладяваща история от политическа гледна точка – твърди продуцентът Джери Зукър. – Но колкото повече научаваме за Валери и Джо и влиянието на случващото се върху личния им живот, толкова повече се убеждаваме, че тук става дума за дълбоко лична човешка драма.”
Разкритията на Уилсън добиват широка публичност. Изпратен от правителството на САЩ в Нигер, за да потвърди слуховете за голяма сделка с уран на иракското ръководство, Джо стига до заключението, че те са напълно неоснователни, но администрацията на Буш игнорира доклада му.
Бившият служител на Държавния департамент не е приятелски настроен към Саддам Хюсеин. Джо е последният американски дипломат, който се среща с диктатора след иракската инвазия в Кувейт през 1990 година и лично настоява за изтеглянето на иракските войски. Когато Хюсеин поставя под заплаха живота на всички чужденци, живеещи в Ирак, Джо се изправя срещу него и спасява хиляди американци, преди сам да напусне страната. След връщането му у дома президентът Буш го обявява за герой заради положените от него усилия.
Но Джо, който е заклет привърженик на истината, е възмутен от решението на Белия дом да използва несъществуващата сделка с урана като доказателство, че Ирак е на път да произведе ядрено оръжие. Скоро след като той публикува разобличителна статия в „Ню Йорк Таймс”, Валери е разкрита. Семейството й и десетки нейни сътрудници са под заплаха. Оказва се, че виновникът за изтичане на информация е високопоставен служител от администрацията на Буш. След избухването на яростната полемика семейство Уилсън получава обаждания от много хора, сред които телевизионният журналист Крис Матюс, който казва на Джо, че според Карл Рове, съветник на Буш, Валери е изкупителна жертва.
„Подобно нещо не може да се измисли” – твърди продуцентът Джанет Зукър.
След като научават повече за семейство Уилсън, продуцентите осъзнават, че историята е далеч по-сложна и дълбока, отколкото може да се съди по заглавията във вестниците. Джо и Валери са хора, чийто личен живот е напълно разбит.
Всеки от двамата реагира съвсем различно на кампанията срещу тях. Джо тутакси отвръща на удара, като заявява, че разкриването на Валери е престъпен акт. Но след толкова години, прекарани в сянка, Валери няма желание да търси публичност. „Тя е жена, водила таен живот дълго време – казва Джери Зукър. – Най-близките й приятели знаят, че работи като предприемач. Но внезапно тя се озовава в центъра на вниманието и е принудена да дава публични изявления и да брани живота си. Това е пълен обрат.”
Джери и Джанет Зукър поверяват на сценариста Джез Бътъруърт и брат му Джон-Хенри Бътъруърт задачата да напишат сценарий за историята на семейство Уилсън. Двамата британски сценаристи нямат представа коя е Валери Плейм, когато подписват договора. „Не знаехме нищо и за политическата система на САЩ, освен най-общите неща – казва Джез. – Но историята беше толкова интригуваща, че нямахме търпение на научим повече.”
Сценаристите виждат потенциална златна мина в героите и конфликта. „Не съм сигурен, че знам как се пишат политически сцени, макар политическите ми симпатии да са на страната на семейство Уилсън – казва Джез. – Затова пък познавам героите.”
Когато обаче подписват договора, братята Бътъруърт се сблъскват с ограничения, за които не са подозирали. Дори непубликуваните мемоари на Валери са им недостъпни, докато ЦРУ не дава благословията си. „Отначало искахме да направим неЧЕСТНА ИГРА, защото това беше възможност да разкажем историята на двама забележителни хора, озовали се в центъра на съдбовни събития – казва Джанет Зукър. – Но когато започнахме да работим по проекта, открихме, че задачата ни се усложнява от редица фактори, най-вече от това, че голяма част от работата на Валери в ЦРУ си остава секретна.”
И макар да държат правата на книгата на Плейм и да са си осигурили съдействието й като консултант, създателите на филма не могат да разкрият никаква информация, която правителството смята за секретна. Сценаристите решават да проведат свое собствено разследване, за да запълнят празнотите. „Този период беше много вълнуващ – споделя Джон-Хенри Бътъруърт. – Всичко беше обгърнато в мистерия. Хората отначало не искаха да говорят за Валери, особено когато чуваха, че се прави филм. Всъщност ние бяхме регистрирани в хотела си като строителни специалисти.”
„Никой от онези, с които се срещахме, не искаше да бъде интервюиран и всички настояваха казаното от тях да не се огласява – продължава той. – Но след изборите за Сенат през 2006 година политическата атмосфера във Вашингтон се промени. Хората се чувстваха много по-свободни да говорят.”
Братята интервюират десетки хора, в това число бивши разузнавачи, журналисти, адвокати, конгресмени и приятели на семейство Уилсън. Заедно с Джанет Зукър те присъстват на процеса срещу бившия шеф на канцеларията на вицепрезидента Дик Чейни, Луис Либи – единствения правителствен служител, обвинен по делото Плейм. След време им е разрешено да прочетат мемоарите на Валери, но в силно орязан вариант, предоставен им от Службата за публикации на ЦРУ.
Колкото повече се ровят братята Бътъруърт, толкова по-ясно им става, че в тази история личното засенчва политиката. „Когато видяхме семейство Уилсън, веднага усетихме, че пред нас са един мъж и една жена, чието съществуване е преобърнато с главата надолу – казва Джез. – Те водеха битка за оцеляване.”
Когато мозайката е сглобена, Джери и Джанет Зукър поверяват проекта на Бил Полад и компанията му, River Road Entertainment. River Road се специализира в проекти, които съчетават творчески постижения с комерсиален успех, каквито са Планината Броукбек, Последното кънтри шоу, Into the Wild и предстоящият филм на Терънс Малик The Tree of Life.
„Прочетох сценария и веднага го харесах – споделя Полад. – Ние в River Road се стремим да избягваме злободневните теми и се фокусираме върху нещата, които според нас ще издържат проверката на времето. Тук имаме на пръв поглед събития, които се случват в настоящето. Но когато прочетох сценария, разбрах, че в тях се съдържа далеч повече. Онова, което се случва на Джо и Валери на персонално ниво, е универсално. Всички ние сме единодушни, че в този филм политиката е от второстепенно значение.”
Според Полад създателите на филма се опитват да предадат възможно най-правдиво историята. „Но неЧЕСТНА ИГРА не е просто исторически документ или политическа полемика. Това е емоционален портрет на двама изключително смели и решителни хора, завъртени от вихъра на историята, които успяват да запазят брака си, независимо от всички изпитания.”
„Ние се надяваме зрителите да не извлекат от филма единствено убеждението, че някой е прав, а друг е сгрешил – продължава продуцентът. – Това е историята на хора, които не се боят да говорят високо за злоупотребите на властта и са дълбоко заинтересовани накъде върви страната ни, вместо да отстъпят и да оставят нещата просто да се случват.”
Полад е убеден, че режисьорът Дъг Лаймън ще се справи блестящо с поставената задача. „Опитът на Дъг като режисьор на шпионски трилъри и способността му да държи публиката в напрежение са забележителни. Но знаехме също, че Дъг е способен да покаже и онова, което се случва в живота на Джо и Валери. Той успя да разкрие драматизма на двойствения живот на Валери и последвалото напрежение в отношенията с всички онези, които са си мислели, че я познават.”
Лаймън вече е почитател на работата на Джез и Джон-Хенри Бътъруърт. „Те вече бяха работили с мен по Мистър и мисис Смит – казва режисьорът. – Няма да преувелича, ако кажа, че са любимите ми сценаристи. Вече няколко пъти ги бях молил да напишат нещо за мен и те всеки път ми отказваха. Когато Джанет и Джери ми донесоха сценария, зарязах всичко друго.”
За филма Лаймън казва: „Това са истинските мистър и мисис Смит. Тази история е била актуална преди сто години, ще бъде такава и след сто. Бил Полад каза, че филмът щял да бъде за войната, но не за тази в Ирак, а за войната на семейство Уилсън. Тъкмо тази история исках да филмирам.”
НАМИРАНЕТО НА ВАЛЕРИ И ДЖО
Още от самото начало Лаймън и продуцентите искат Наоми Уотс да играе Валери Плейм. Актриса с огромен емоционален потенциал, номинирана за „Оскар” за работата си с Шон Пен върху 21 грама, тя притежава съчетанието от мека женственост и желязно хладнокръвие, характерно за Плейм. „Наоми е родена за тази роля – казва Бил Полад. – Пред близките си Валери трябва да е една, а в работата – съвсем друга. Това е голямо предизвикателство за всяка актриса.”
Лаймън знае, че сценаристите познават Уотс, и ги моли да й изпратят сценария. „Помолих я да прочете първите десет страници и да ми каже какво мисли – спомня си Джез. – Наоми ми се обади веднага. Каза, че е изчела целия сценарий на един дъх и го харесва.”
Уотс, която току-що е родила първото си дете, казва, че никак не й е било до четене. „Знаех обаче как работи Джез, известна ми беше и историята на Валери Плейм. В тази история ми харесва, че личната драма засенчва политиката.”
Бързо е организирана среща между Лаймън и Наоми. „Още от самото начало Наоми показа, че държи на филма – казва режисьорът. – Тя се превърна в мой партньор във всяка една стъпка по създаването на филма. Работехме дълго, в много трудни условия. Снимахме в пет различни страни в условия, които звезда от нейната величина трудно би понесла. Въпреки това тя направи може би най-доброто изпълнение, което съм заснемал някога.”
Уотс също е впечатлена от решимостта на Лаймън да поднесе голата истина за случая. За него тя казва: „Дъг е човек, който по-скоро ще влезе в затвора, отколкото да направи компромис с виждането си за филма.”
Уотс предлага да пратят сценария на Шон Пен и да видят дали той ще прояви интерес към ролята на Джо Уилсън. Лаймън и продуцентите са въодушевени от идеята. Уотс казва: „Знаех, че това е точно роля за него. Той притежава същата страст като Уилсън.”
След срещата с Лаймън Пен се съгласява да поеме ролята. „Естествено, Шон Пен беше идеалният избор – казва режисьорът. – Той е най-големият актьор днес, а според мен и най-великият от своето поколение. Така мислех преди началото на филма, но Шон надмина всичките ми очаквания.”
„Това беше като Нашествието на крадците на тела – продължава Лаймън. – Той прекара известно време с Джо Уилсън и сякаш го погълна. Превърна се в него. Това е едно от най-невероятните неща, които съм виждал някога.”
Уотс се съгласява, но добавя, че след като вече два пъти е работила с носителя на „Оскар”, не е очаквала друго. „Това е той. Нищо не може да се сравни с играта с него. Чувстваш се като Тойота, която изведнъж се е превърнала в Порше.”
Истинската Валери също е поразена от физическата и емоционална прилика. Тя и съпругът й се срещат със своите двойници. „Показах на сина ми снимка, на която бяхме с Наоми на снимачната площадка. Той я погледна и попита: „Не е ли странно на 45 да откриеш, че имаш близначка?”
Джо Уилсън е поласкан и развълнуван, че ще бъде изигран от Шон Пен. „Той е съвършен актьор. Ние прекарахме около седмица заедно и той наистина успя да ми влезе под кожата.”
Уотс вярва, че личната битка на семейство Уилсън ще развълнува публиката, както е развълнувала самата нея. „Надявам се историята на Валери и Джо да трогне хората. Тя още веднъж ще убеди тях самите, че връзката им е оцеляла, независимо от огромното бреме, стоварило се върху тях.”
Във филма ще видим цяло съзвездие от великолепни актьори, в това число драматурга и актьор Сам Шепард, който играе бащата на Валери, Брус Макгил в ролята на заместник директора на ЦРУ Джим Павит и Дейвид Андрюс в ролята на Либи.
„Всеки режисьор твърди, че не би могъл да направи филма без екипа си – казва Лаймън. – От това обаче фактът не става по-малко истински. Аз не бих могъл да направя този филм без изключителния си екип и невероятните, талантливи, всеотдайни актьори.”
ЗАСНЕМАНЕТО НА ФИЛМА
Снимките на неЧЕСТНА ИГРА започват през април 2009 г. в окръг Вашингтон и продължават в Ню Йорк, Маршал Фийлд на Лонг Айлънд и Уестчестър, щата Ню Йорк. Следват Кайро, Аман и Куала Лумпур.
В Йордания снимачният екип получава огромна помощ от армията и Лаймън е в състояние да заснеме сцена с хеликоптер „Блек Хоук”, прелитащ ниско над главния амански булевард. В Кайро се налага насрочените снимки да бъдат отложени, защото съвпадат с деня, когато президентът Обама произнася прословутото си обръщение към ислямския свят от Университета в Кайро.
Най-голямото предизвикателство обаче са снимките в Ирак. „Ние бяхме първата американска компания, която снимаше недокументален филм в Багдад – казва Лаймън. – Беше изключително трудно, но природата на филма изискваше да работим в този размирен район.”
Режисьорът и един от изпълнителните продуценти отлитат за Багдад за 24 часа. Там са посрещнати от иракския кинематографист Одай Ал-Рашед и охранителна част, въоръжена с автомати. Облечени в бронежилетки, Лаймън и Ал-Рашед правят снимки на международното летище „Саддам Хюсеин”, на мостовете над Тигър, в една изоставена джамия и няколко сгради, бомбардирани от американските сили.
„Където и да бяхме, място за грешки нямаше – казва Лаймън. – Трябваше да заснема дадена сцена в точно определен ден, защото на следващия вече щяхме да сме в друга страна. Нямахме резервен план – единствената друга възможност беше филмът да не стане толкова добър.”
В САЩ екипът се настанява задълго в някогашния офис комплекс на IBM в Уайт Плейнс, Ню Йорк, който дизайнерът на продукция Джес Гончор превръща в офиси на ЦРУ.
В качеството си на бивш служител Валери е в състояние да снабди екипа с ценна информация относно техническите детайли и прекарва няколко седмици на снимачната площадка. „Повечето пъти, когато гледам филм за ЦРУ – казва тя, – се изумявам колко малко общо има показаното с действителността. В този филм всичко изглежда така, както е в истинския живот, в това число онова, което се вижда на мониторите, и висящите по стените карти. Дъг Лаймън и всички около него полагаха големи усилия да направят всичко във филма технически достоверно.”
Уотс дори участва в тренировките на специалните части, повтарящи тежкия тренировъчен режим на служителите на ЦРУ в Кемп Пиъри – база на ЦРУ, известна като „Фермата”.
Лаймън, чийто баща Артър е един от консултантите на Сената по време на разследването на Иранската афера, обичал да цитира остроумната забележка на съдията Луис Брандис: „Слънчевата светлина е най-добрият дезинфектант.” „Аз се заех с този филм най-вече с мисълта да разкрия истината – споделя режисьорът. – Усещах присъствието на баща ми всеки ден и всеки час на снимачната площадка, като се започне от общата концепция и се стигне до най-дребния детайл. Исках всичко да бъде абсолютно точно. Онова, което искам да запомнят хората от този филм, е надеждата. Искам публиката да обича и уважава Валери и Джо, както ги обичам и уважавам аз."
|
