|
„Това е федерално разследване. Може да се наложи да останем тук цялата зима. Ще можеш ли да се справиш?”
„В началото публиката не разбира какви причини са довели Кари в Антарктида, но веднага се усеща, че тя няма търпение да се махне от там.”, казва продуцентът Джоуел Силвър.
Режисьорът Доминик Сена, който за втори път работи със Силвър след екшън трилъра от 2001г. „Парола риба меч”, добавя: „Кари така и не открива това, за което е дошла на край света. Самото място, на което се намира започва страшно много да я подтиска – студът, клаустрофобията, изолацията. Стетко е на ръба на нервна криза и с нетърпение брои часовете до последния полет, за да се измъкне от там преди зимата да ги е достигнала и сграбчила в шест месечната си прегръдка на тъмнина.”
Плановете й за заминаването се объркват, когато неочаквано между американската изследователска лаборатория, Амундсен-Скот, и руската лаборатория, Восток, откриват тяло в леда. Тялото било на американския геолог, Уейс, член на малка група изследователи, занимаващи се с отломки от метеорити. Ръцете и краката му били неестествено изкривени. При подробния преглед се установило, че тялото било с множество натрошени кости и скорошна дълбоко прорезна рана на единия крак, която била зашита доста нескопосано. Но причината за смъртта е голяма рана на гърдите, причинена от удар с инструмент, който е доста обичаен за тамошния груб терен, а именно: брадва за трошене на лед.
Загадка е не само смъртта на Уейс, но и местоположението на тялото. Километри навътре в нищото. Без следи, без карти, без екипировка и лични принадлежности. Какво ли е правил тук? Жертва на убийство е последното нещо, което е очаквала да намери тук Стетко, след двугодишна спокойна служба. Въпреки това, тя се залавя със случая, вместо да го предаде на най-близките американски власти при станция МакМърдо.
Актрисата Кейт Бекинсейл, която изпълнява ролята на детектив Стетко, обяснява позицията на своята героиня: „Кари осъзнава, че тя е тази, която трябва да разбере какво се е случило с жертвата. Дали й харесва или не, няма значение, защото тя се заема със случая, подтиквана от чувството й за отговорност и инстинктите й за справедливост.”
Скоро към разследването се присъединява специалният агент от Обединените Нации Робърт Прайс (Гейбриъл Махт), изпратен да наблюдава нейния напредък в тази територия без правителство. Когато разследването приема смъртоносен обрат и 60 годишна тайна е изтръгната от земята, шериф Стетко сама се превръща в мишена. Прайс би могъл да бъде изключително силен съюзник, но само ако разгадаването на убийството е истинската му цел.
Сега, когато остават три дни до излитането на последния самолет от континента, Кари трябва да побърза да разреши мистерията или рискува да остане насаме в мрака с приближаващия убиец.
За жена, която вече си е стегнала багажа, загадката изглежда още по-трудна за разплитане. И наистина, нещата за Стетко се усложняват още повече, когато обръща вниманието си към останалите двама души от екипа на Уейс. Двамата мъже могат да бъдат както главните заподозрени, така и следващите жертви на убиеца, чиито мотиви тепърва трябва да разгадава.
Междувременно, за да подсили напрежението се присъединява и лошото време. „Суровата мощ на Антарктида присъства като главно действащо лице през целия филм.”, казва продуцентът Силвър. „Дори изследването на местопрестъплението е много по-опасно тук, от което и да е друго място на света – транспортирането, излагането на студа и възможносттта да изостанеш от другите и да се изгубиш. Поемаш риск всеки път, когато излезеш навън”.
„Въпреки че е част от нашия свят, тук мястото изглежда така сякаш си на друга планета.”, казва продуцентът Сюзън Дауни, констатирайки факта, че минусовите температури на южния полюс могат да паднат дори под температурите отчетени на екватора на Марс.
Продуцентите избират за мястото, което да изобрази ледения полюс, да бъде Манитоба, Канада; място достатъчно мразовито и студено, за да даде на екипа усещането, че се намират именно там, на Антарктида. Бекинсейл казва: „Имаше моменти, когато поглеждах навън и не можех да разгранича земята от небето. Всичко беше една огромна белота. Абсолютна дезориентация. Не е трудно да си представиш колко страшно би било, ако останеш сам на такова място. Дори и за момент да извърнеш поглед от лагера си, може и да не намериш пътя обратно.”
„Антарктида може да те убие. Метеорологичните условия сами по себе си ти говорят, че това мястото е опасно и „Ледена смърт” ти го демонстрира с пълна сила.”, заявява продуцентът Дейвид Гамбино.
Режисьорът Доминик Сена разказва за това как се е родила идеята за филма: „Бях в Норвегия. Заснемахме телевизионни реклами за зимните олимпийски игри през 1994г. По това време на годината денят траеше само три часа. На обяд температурите бяха около нула градуса, но през нощта падаха до минус 40. Беше невероятно студено, така че си стояхме на групички в стаите си. След няколко седмици атмосферата стана доста депресираща. Всяка нощ правихме едно и също, стояхме си в стаите и пиехме. Това определено подейства на психиката на всеки един от нас. Продуцентът ми, който иначе е много мил и добродушен човек, започна да крещи и вика, само защото кафето му не беше направено добре. Когато се прибрах вкъщи се запитах какво ли би станало с група хора, които са принудени да останат на едно място – диво, пусто и изолирано – и то в продължение не на седмици, а на месеци. А какво ли би станало, ако им се случи нещо драматично? Какво биха правили тогава? Помислих си, че това е страхотна идея за филм.”
„Можеш да разбереш много за героите, когато ги поставиш под изключителен стрес. Тогава те разкриват своите най-добри и най-лоши черти.”, казва Джон Хобър, който написва сценария на „Ледена смърт” съвместно с брат си, Ерик Хобър. „Понякога, в стремежа си да оцелеят, хората губят своите морални ценности.”, добавя Ерик.
„Цялата тази изолация, този континент-затвор е като буре пълно с барут. Нервите са опънати до краен предел, експлозивни емоции са на път да избухнат. Никога не си наясно какво може да ти се случи. За това обичам трилърите. Обичам да предполагам какво ще стане и да видя какво действително ще се случи.”, казва Бекинсейл.
„Може да се изгубиш, ако излезеш навън и да умреш.”
Уловена в капана на студа от една страна и на хладнокръвния убиец от друга, безрадостното минало на детектив Стетко постепенно излиза наяве и публиката най-накрая разбира причината, която я е довела на това самотно място. Режисьорът казва: „Зрителите разбират, че Кари първоначално е работила в Маями. Нещо се е случило там, което е подложило на съмнения нейните инстинкти и професионализъм. Така че тя се оттегля и отива в средата на нищото, на място далеч от Маями, място където нищо не се случва и където не е необходимо да носи оръжие си.”
„Идеята ни беше да пренесем зрителите в Антарктида. Искахме те да почувстват студа, страха, изолацията и волята да оцелееш в тази извънредно трудна и несвойствена среда.”, казва Силвър преди да ни посъветва с усмивка: „И да си вземете по един пуловер.”
|
