Профил на Зрител351
Ключови думи:
ема робъртс | сърца в атлантис | бандерас джоли първо | синьо кадифе филм | джулиан морис | диема фемили хиляди пъти любов | екзистенц | берден | андрю гарфилд | светлината на миналото | сериала клонинг | ани бакалова | филм последен изход 2 | лин шей | марио лопес | романтична история с иван иванов | български анимационни филми | телефон синема сити русе | the fighter | беднякът милионер
Начало » Филми » |
1 гласа
Всяка история, преди да стане на филм, е била разказ или роман. Когато четем едно писано повествование, ние обръщаме внимание на някои неща, на други – не чак толкова, а трети -пропускаме. Това зависи от опита и въображението. Читателят създава в съзнанието си една представа за прочетеното, почти като режисьор, който планира своя филм.
Във всеки вид изкуство, особено при визуалните, има условности, които ние- зрителите, следва да приемем, за да можем да се насладим на шоуто. В театъра, например, когато героят е „намушкан“ с нож (обикновено дървен), актьорът се извива грациозно и се строполясва на пода в измъчена поза. Актьорът остава неподвижен, но продължава, естествено да си диша спокойно, което не впечатлява никого. При една аналогична сцена в киното, обаче, би било страхотен гаф, ако актьорът леко помръдне или не дай си боже въздъхне, докато изобразява вече умрелия си персонаж. Хвърковати чети от бдителни зрители веднага засичат провинението и го документират в черния списък от излагации.
Във фантастичното кино също са налице условности, които зрителят следва да приеме, ако иска спокойно да си гледа филма. Ще обърна внимание на най-важната - т.н. „изкуствена гравитация“. Всеки е гледал репортажи от Международната космическа станция и знае прекрасно как изглежда движението в безтегловност – лесно, бързо и почти без физическо усилие от страна на астронавтите. При това положение в наше време Холивуд не може да представя безтегловността във филмите си чрез забавен каданс на някакви подскоци на актьорите, както е било през 50-те и 60-те години. Заснемането на безтегловност става по два начина – или на място в космоса (космически скъпо) или в търбуха на огромен самолет, съответно декориран за сцената, който прави лупинг. При достигане на горната точка на кръга за няколко минути се получава ефект на безтегловност. Ясно е, че и това е адски скъпо – питайте продуцентите на „Гравитация“. За справяне с това затруднено положение кинаджиите излизат с иновацията „изкуствена гравитация“. Представят на зрителя конструкция на космическия кораб, в която отделенията за обитаване от хора са като кабинки на огромно виенско колело, което се върти постоянно и от въртенето се създава центробежна сила, която притиска хората към пода, както прането се притиска в стената на пералната при центрофугиране. Е, при това положение вече снимките спокойно може да се правят на земята, без да има опасност от осмиване за показване на недостоверни картини.
Само ще маркирам няколко проблема, които са налице покрай тази конструкция на кораба. Помещенията , които се въртят, както и хората в тях, участват в 2 вида движение – кръгово около оста на кораба и линейно по курса на движението. Вече стана ясно, че кръговото движение създава постоянна центробежна сила, подобна на гравитация. Промяната, обаче в скоростта на придвижване на самия кораб създава ускорение, а от там по законите на физиката – и сила, която ще тласка обитателите напред или назад според това дали движението се забавя или забързва. Промяна в скоростта ще има освен при тръгване и спиране и при попадане под въздействие на гравитация от космически тела, край които се минава, при отбиване на метеорити със защитния щит. Астронавтите ще са като яхтсмени на платноход в бурно море, които никога няма да са сигурни, че имат „здрава почва“ под краката. Сега си представете какви трябва да са тези „лагери“ около които да се върти кораба – яки, здрави, издържащи десетилетия на ниски температури и изключителни натоварвания. После идва енергията за това въртене – мисля, че тя би била сравнима с тази за задвижване на самия космически кораб. И накрая от гледна точка на риска – въпросният „лагер“ или какъвто ще да е този машинен елемент, е най-уязвимото място в цялата конструкция на кораба. При най-малък дефект там целият кораб ще се разруши за секунди. Считам тези доводи за достатъчни да покажат практическата безсмислица на измишльотината „изкуствена гравитация“. Това все пак си е една холивудска приумица, която трябва да приемем за истина, за да можем да се наслаждаваме с удоволствие на филмовия разказ.