Филмът на Марк Шулерман „Патология” разказва за група специализанти, чиято суета им помага да забравят Хипократовата клетва и да възприемат това с което се занимават като игра
Медицината е нещо гениално, космическо, недостъпно, сложно. Винаги съм мислила, че един човек трябва да притежава нещо свръхестествено за да стане лекар. Представям си тая наука като висша математика и трябва да можеш не само да научиш хилядите формули, но и да можеш да ги прилагаш в изчисленията. Посвещаването на тайния лабиринт на човешкия организъм ти дава права, за спазването на които докторът трябва да притежава интелигентност и морал.
Един от премиерните филми тази седмица се фокусира върху патологиите – грозните й проявления на науката. Филмът на Марк Шулерман „Патология” разказва за група специализанти, чиято суета им помага да забравят Хипократовата клетва и да възприемат това с което се занимават като игра.
„Патология” /като започнем от заглавието/ е от типа ленти, които са създадени , за да въздействат на зрителя шоково, да му показват разни неприятни гледки от кухнята на моргата – като например замеряне с мозъци, вадене на черва, чупене на черепи и т.н. „Изразни средства” от такова естество обаче може да впечатли само тинейджърите, за щото само за тях кървавото и гнусното, означава „яко”. За пореден тът се натъкваме на неясна целева група зрители, защото подрастващите няма да бъдат допуснати в кинозалата, защото лентата е категория D - забранен до 16 години.
Загадката става ясна още по средата фабулата, което още повече намалява интереса към случващото се. Хубавите актьори радват очите, ногледаме трилър с елементи на ужас все пак, не прет- а порте. Филмът за съжаление не излиза от коловоза на изтърканите елементи от жанра - мъждукащи болнични лампи, „добрият” ученолюбив красавец, „лошите” колеги, престижна специализация и доста смъртни случаи.
Вместо да се тормозите с такива заглавия и да се чудите с какво да изберети, за да не се разочаровате, по- добре изчакайте следващия петък и инвестирайте в българския „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев. Много е добър и ще ви стане едно топло на душата.
0 гласа