Филми за американски президенти има много. Да си припомним „JFK” (1991), „Никсън” (1995), „Джеферсън в Париж” (1995), Денят, в който Линкълн беше убит” (1998), „W.” (2008). Някои от тях са средна работа, други са драматични, трети художествена измислица, а четвърти силни, открити, въздействащи.
Един дълбок президентски филм тръгва тази седмица по нашите екрани „Фрост/ Никсън” (2008). Той е на един също толкова добър американски режисьор - Рон Хауърд, създал филми като „Уилоу” (1988), „Аполо 13” (1995), „Красив ум” (2001), „Късметлията” (2005).
Ако сте решили да гледате някой от премиерните филми - този няма да ви разочарова. Ако разбира се, сте в настроение за качествено кино. Лентата е базирана върху пиеса и изпълнена с тихо, плътно, горещо напрежение. Съспенсът (както е модерно да се казва) изгражда разговора на двама души- един настоящ журналист Фрост (Майкъл Шийн) с висок рейтинг на няколко континента и един бивш президент Никсън (Франк Лангела), напуснал поста си, заради скандал, в който е замесен. След интервюто ще има един победител, за победеният нищо няма да е същото.
Рон Хауърд успява да направи игрален филм с документални подправки от един текст, който е създаден за сцена. С камера, която гледа под лупа водещия - трепването на лицето, капките напрежение, сценария на интервюто, който в кулминацията става излишен. Тя поглежда отблизо и политика - малко пълното лице, с цялото самочувствие, на което е способно, стегнатия възел на вратовръзката, неговата словоохотливост, но не и за най – важното.
Филмът нямаше да има тази тежест ако не бяха поддържащите актьори - Оливър Плат, Сам Рокуел и Матю Макфейдън. Техните герои са точен коректив на журналиста и когато се налага, му помагат да разбере, че това не е интервю като всички останали. И затова трябва да приеме, че никак няма да е лесно.
„Фрост/ Никсън” е за личностите с характер, които с тъга регистрираме, че са изчезващ вид. На екрана можем да разпознаем и достойнството. Което неизбежно отправя погледа ни към българските политици. Не знам дали ще доживеем момента, в който някой от тях гузно ще подаде оставка, ще си признае и ще наведе глава. И от него няма да струи наглост.
Прекрасен Франк Лангела и дразнещ Майкъл Шийн (това е мое мнение, не го харесах и като Тони Блеър в "Кралицата").
Хареса ни, но общото ми впечатление е, че като че ли критици и публика очакваха повече от него преди да излезе на екран...
Филма има много добри отзиви от критици в различни медии. Още не съм го гледал, но вече привлече вниманието ми. В cinefish рейтинга на филма от гласувалите за него журналисти е 82% което е рядко срещано...
За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.
„
0 гласа
Май заради противоречивите отзиви ще се накарам да го гледам.